Психологът Любо Левтеров е завършил висшето си образование в Санкт Петербург. Специализира в тревожния спектър като консултира и жертви на трафика на хора.  С него разговаряме за отпечатъка, който остави пандемията върху нас.

Увеличават ли се случаите на паник атаки и силна степен на тревожност във връзка с пандемията?

Целият тревожен спектър ескалира. Март месец миналата година с началото на пандемията и първото затваряне, работихме основно със страха от смъртта. През април и май трендът вече се промени. Проблемът беше изолацията, липсата на структура в деня - не знам какво да правя със себе си, седя вкъщи затворен, мисля, че ще полудея, имам нужда да наруша правилата. Тук вече можем да говорим и за бунт срещу авторитета – държавата ми казва : „Недей да излизаш, а аз искам да изляза. Какво да правя, не издържам?“ Това продължи до лятото, когато хората успяха да се адаптират към самата ситуация.

През октомври и ноември кривата на заразените започна да скача много бързо, тогава отново дойде страхът от смъртта. Никой вече нямаше нищо против да бъде изолиран и да носи маска. В началото носеха маска, но някак смъкната, докато през октомври никой не си смъкваше маска или беше много малък процентът. През този период хората започнаха да търсят помощ заради преживяване на загуба. Центърът вече не беше върху Ковид, а как да продължа живота си без този близък човек.

Сега хората имат нужда от живота, динамика, слънце, като че ли се измориха. Има етапност, през която преминава психиката на човека по време на пандемия.

Сега сме на етап ваксини. Какви са наблюденията Ви, как хората реагират?

В началото бяха насочени към теории и конспирации. Минаха през 5G, Бил Гейтс и т.н. Сега вече ваксините са нещо нормално, искано и търсено. Имайки предвид, че медиите информират за опашки и липса на ваксини, трендът вече е положителен. След като виждаш, че твои близки и познати преминават ваксиниране без странични ефекти, отношението ти се променя.

Говорим за етапност при влиянието, което пандемията оказва върху човешката психика. Какъв е следващият етап?

Всички прогнози за 2020 година от водещи специалисти бяха грешни. Трудно е да се прогнозира, тъй като динамиката на самия вирус е доста различна и прогресираща с появата на новите щамове от Англия и Южна Африка. Може би ако нещата се задържи такава, хората ще продължат да се успокояват и да се адаптират.

Изчезна ли масовота невроза или тя се адаптира в нещо друго?

Неврозата като че ли е на пауза и всички са в очакване на следващия ход на вируса. Най-често психиката ни отключва нервното разстройство след преживяния стрес, а не по време. В момента, в който се обяви край на пандемията, тогава е възможно да има масова вълна от хора, отключващи тревожни разстройства. Сега сме мобилизирани и стегнати, нашите стресови хормони си вършат идеално работата като ни поддържат. Проблемът идва след това. Явлението е наблюдавано при по-малки събития сред по-малки групи от хора, но сега ще бъде изследвано доста по-детайлно с една световна пандемия.

Как да минем през този период?

Важно е да бъдем адекватно осведомени, а не преосведомени. Тъй като психиката ни работи като стомаха, зависят от храната, която им даваш.  Ако по цял ден четеш за Ковид, смърт и световни проблеми, съвсем нормално мислите, които генерира психиката да бъдат негативни, стресиращи или формирани на базата на нашите страхове.

Важно е да се спазва балансът, колкото стрес, толкова и удоволствие. Това може да се случи чрез хоби, спорт и др. Често в практиката ми се случва да попитам как хората разпускат и се презареждат, те не могат да отговорят. Общо взето отговорът е : „Отказах се от удоволствието и се отдадох на страха, стреса, проблема“.

Обичаме ли да бъдем плашени?

Никой не обича да бъде плашен. Тук вина имат и медиите, тъй като негативната новина продава. Никога човек не е чел повече новини от последните години, заради социалните мрежи. 99% от тези новини са свързани със смърт, отрицателна статистика като само един процент са добрите новини. Няма го балансът.

Ако трябва да обобщим-балансът отдавна се е изместил.

Уви, да! Като че ли за да бъдеш успешен трябва да бъдеш постоянно концентриран, фокусиран, да работиш и да бъдеш постоянно под напрежение. В борбата да бъдем успешни забравяме къде е удоволствието от живота и как да презареждаме. Има книги за личностно развитие, които ни учат как да бъдем успешни, но не и да релаксираме. Често си казваме :“ Добре, че свърши днескашния ден. Дано утре бъде по-добре!“

Като че ли изгубихме нуждата да бъдем щастливи. Сега се опитваме да бъдем успешни, с добри доходи, с много последователни в социалните мрежи и т.н. След равносметка, обикновено към края годината, осъзнаваме, че можехме да отделим повече време на семейството и на себе си.

Как да трансформира преживянето от пандемията в нещо положително за нас?

Да погледнем по-отгоре на ситуацията. Сега се научихме, че можем да живеем с по-малко пари, динамика, социални контакти дори и да оцеляваме. Това е урок на смирение. Доказахме си колко сме силни и издръжливи.