Мария Ганчева спечели тазгодишното 13-то издание на Никулденския конкурс на Gramofona.com за написване на рибарски разкази със „Скъпа снимка за спомен с едно морско чудовище“. Тя живее и работи в Несебър, но е родом от Чирпан. Едно специално интервю.

Коя е Мария Ганчева?

Творческа личност, която се стреми да открива непрекъснато  „своето слънце под небето“ (цитатът е от стих на поетесата Виолета Христова).  Но също и човек, който почти непрекъснато се предизвиква, оптимист почти до ръба на възможностите, мечтател и търсач на доброто във всичко. Всъщност именно жестовете на доброта, обич и състрадание, тези малки житейски чудеса, ме докосват най-силно и ми дават най-много „храна“ за душата.

Те са и онези общочовешки ценности, които не само искам да съхраня, но и да предам на децата си, защото, както е казал поета Георги Константинов, „омраза има за всички, любовта не достига“. Този недостиг ни разрушава и вледенява сърцето ни и ни прави безчувствени и бездушни. А точно това не трябва да допускаме.

Ако трябва да се опиша по-прозаично – специалист по „Връзки с обществеността“ и „Книгоиздаване“, журналист, бъдещ педагог, любител фотограф. Автор на една поетическа книга („Пристанище за бури“, издателство „Смисъл“, 2021), носител на награди за поезия и проза от национални конкурси, член на настоятелството на Международна фондация „Яворов“.

Ти спечели голямата награда от нашия Никулденски конкурс с първия си написан разказ. Може ли той да постави началото на един бъдещ морски сборник?

След като миналата година написах заради един проект приказка, без дори да съм подозирала, че мога, след като първият ми разказ успя да впечатли журито на Никулденския конкурс на Вашата медия толкова, че да бъде отличен с първа награда, вярвам, че всичко е възможно. Ако трябва да бъде откровена в мен отдавна зрее идеята за такъв сборник с морски истории. Все още събирам интересни разкази, „трупам“ типични рибарски образи с характерната им стилистика, начина на живот и поведение.

Мария Ганчева с журито на конкурса - Ваньо Вълчев и Динко Динков

Много добре и забавно описваш както вълненията и работата на рибарите, така и на журналистите. Била ли си журналист и ловила ли си риба?

Работила съм във в. „Стандарт” и в. „Нощен Труд”, била съм сътрудник в женски вестници преди години – знам как се ражда един брой, каква е атмосферата и динамиката в различните медии, колко труд стои зад една дописка, интервю или рекламен тест, как се „свива“ обем от думи за цяла страница в 15 реда, заради ограничеността на физическия формат А3 на вестниците, как отпадат готови материали заради сензация или заради световна новина и какво ли още не. От онзи минал живот си пазя едни от най-хубавите спомени, както и приятелства.

Морската част на живота ми е съвсем друга история – ритъмът е различен, дните са по-сини, пясъчни и солени, с много слънце, чист въздух, риба и красиви панорами. Едно от малките удоволствия да живееш на брега на нашето море, е да си уловиш сам вечерята. Няколко пъти съм била в ролята на рибар, не много добър и сръчен, но пък за сметка на това ентусиазиран. Обичам да ловя сафрид, като задържително условие е  добрата компания.

Научихме, че четеш от 5-годишна. Коя беше първата книга, която те въвлече в света на поезията и те накара да четеш още, и още, и още?

От 5-годишна възраст чета, а на 7 г. бях избрана да участвам в една детска театрална група в родния ми град Чирпан и се заредиха много стихове толкова, че не помня коя бе първата поетическа книга, оставила ярка следа в съзнанието ми. Помня обаче, че в театралната група се докоснах до поезията на големия Пейо Яворов, рецитирах Иван Вазов, Христо Ботев, Шандор Петьофи, участвах в много конкурси за рецитаторско майсторство, печелих награди.

Отрано се запознах и с творчеството на Антоан Екзюпери, Оскар Уайлд, Уилям Шекспир, Веселин Ханчев, Стефан Цанев, Петя Дубарова и др. Ходих на много литературни срещи, организирани в родния ми град. Спомням си и една среща от ранната ми ученическа възраст, в която участваше и Христо Фотев. В гимназията силно впечатление ми направи и поезията на поетесата от Чирпан Виолета Христова.

Кръгозорът ми се разшири след като започнах да уча във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Там изчетох доста литература, към която с годините прибавям още  и още заглавия.

Чирпан е родният град на големия поет Пейо Яворов, както и твоя. Атмосферата в града или нещо друго е причината да се раждат хора с любов към лириката?

Чирпан е град, който вече 56 години почита своя голям поет Яворов, като в началото на януари, когато е роден той, се провеждат тематични дни. Дългогодишната традиция говори красноречиво за уважението и преклонението пред гения, пред неговите дела и наследството, което ни е оставил.

Къщата музей „Пейо Яворов“ е сред активните културни институции - организира различни литературни и музикални срещи, домакин е и на изложби.

Международна фондация „Яворов“ всяка година  организира литературни и рецитаторски конкурси, конкурси за рисунка, пленери по живопис, издава творби на млади автори и др.

С нейната родолюбива дейност тя работи за формиране на любов към лириката на гения, лирика, която освен, че оставя едни от най-красивите и запомнящи се любовни стихове в българската, а и в световната литература, ни възпитава в съхранение на общочовешки ценности, размишлява ни и ни води в дълбините на душата.

В уважение и любов към Яворов възпитава и най-голямото училище в Чирпан, носещо името на поета. Духът на Яворов и словесна му нетленнност, вдъхновяваща, разтърсваща с прозрения, безсъници, сенки на облаци, царици на нощта, няма как да оставят равнодушни хората, привлечени от лириката.

В момента си се установила в красивия Несебър. Кои са пресечните точки на двата града – Чирпан и Несебър?

За мен лично пресечна точка между Чирпан и Несебър е любовта – многопластова, мнообразна, вдъхновяваща, опрощаваща, облагородяваща, искряща и чиста. Чирпан е моето вълбешно детство, там, където мога да бъда и малка въпреки възрастта си, и ми стигат и едни лалета, изгрели в двора на родителите ми, за да съм щастлива.

Чирпан е поезията на Яворов, на Димитър Данаилов, Павел Матев, светлината на картините на Никола Манев, роднините ми…Несебър е осъзнат житейски път, наричам го дори в едно посветено на него стихотворение „път на щастието“, моят сърдечен пристан.

Кога в твоите творби се пресичат реалистичните моменти с фантазията?

В част от творбите ми има автобиографични моменти, но и много са създадени заради емоция, която е владяла друг човек, но е докоснала и мен. Има стихове, което са проекция на едно възможно по-добро случване, други са фикция, идеализиране на времето, в което се развива действието - минало, настояще или бъдеще. Има и доза реализъм в някои произведения, особено в стихотворенията ми, посветени на Несебър. Те всички са отражение на моето отношение към този харизматичен град.

Кога си настроена най-добре за писане?

Понякога музата идва съвсем неочаквано, друг път точно, когато съм затрупана от текущи задачи  със срок „за вчера“. Понякога чута случайно фраза „отключва“ потока от думи, друг път - книга, понякога емоцията на някой друг ме провокира да пиша. Може и история, споделена в непринуден разговор да стане причина за стих или  разказ. Нямам точна формула.

То е едно усещане, което те обзема, преследва те и не те оставя на мира, докато не излееш всичко на листа. Но не всеки път е на един дъх, понякога зад дадена творба стоят дълги часове на труд в търсене на подходящата дума, словосъчетание, метафора или изречение. Ще ви споделя, че разказът за Никулденския конкурс написах  почти на един дъх - за 2 часа беше готов. След това редактирах само технически грешки.

Разкажи ни повече за твоето семейство и какво обичаш да правиш през почивните си дни?

Моето семейство е 5-членно заедно с мен: съпруг, две деца и една мила и добра сива котка. Съпругът ми е моята голяма опора, любим, приятел, „капитан на душата ми“, вдъхновение. Той е този, който ме насърчи да издам моята стихосбирка „Пристанище за бури“. Децата ми - момче и момиче, са двете слънца у дома, учителите ни, корективът на всичко.

В общуването с тях аз преоткривам света, мога да се върна мигом в детството и да го изживявам отново, макар и за миг - когато рисуваме, четем, играем на плажа или правим нещо друго заедно. През почивните дни, освен време за семейството, гледам да си открадна и минути само за мен, в които чета, пиша нещо ново или слушам любима музика, която според настроението варира от класика, през поп и рок.