Тази вечер в напълно обновената сграда на НХК "Ангел Заберски квартет" ще представи албума „Zaberski vs. Yossifov”. Квартетът, състоящ се от Ангел Заберски-син, Михаил Йосифов, Стоян Янкулов – Стунджи и Борис Таслев, пристигна в Бургас. Екипът ни откри талантливите музиканти да репетират в зала "Тончо Русев". Концертът е част от проекта “Зимни джаз вечери “ и е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Направи ни силно впечатление, че когато четиримата джазмени влязоха в залата, тя огря – симпатичните мъже носиха широки усмивки и добро настроение, тъй като за пръв път застават пред публика след втория локдаун. Интервю на Грамофона нюз.
Какво точно ще видим довечера? Заглавието е интересно – Заберски срещу Йосифов. Ще има ли сървенование?
Михаил Йосифов: Това е по-скоро закачка. Всъщност реалността е съвсем друга – ние всички сме много добри приятели. Това е повод да се виждаме, да избягаме от вкъщи.
Борис Таслев: Не, няма съревнование. Аз даже се опитах да възразя – защо ще кръщаваме албума Заберски срещу Йосифов, при положение, че сме работа в екип и правим нещо заедно. Самият албум е резултат на намерението им да направят нещо заедно. Хората довечера ще видят и чуят резултата от това намерение. Първо ще бъдат те двамата като автори, а след това ние четиримата като квартет.
Ангел Заберски-син: Това е игра на думи, закачка. Ние сме големи приятели, на мен ми хрумна да бъде “versus”.
Какви пиеси ще представите след часове на бургаската публика?
Михаил Йосифов: Довечера ще представим няколко авторски композиции – основно мои и на Ангел Заберски. Ще има и един-два джаз стандарта. Нашите композиции са основно в стила на традиционния джаз, но има и модерен.
Ангел Заберски-син: Смятам, че ще представим хубава, приятна музика и джазова атмосфера. Свирим от много години заедно – и с Борис и Стунджи като трио, и с Мишо. С Мишо мислим по един и същ музикален начин. Аз искам да възпитавам добър вкус – така обръщам внимание на публиката. Бих искал след като хората си тръгнат от мой концерт да имат топло вътрешно чувство.
Довечера ще излезете на сцената в напълно обновената сграда на НХК. Случва ли ви се често да свирите в нови зали?
Михаил Йосифов: Мъча се да се сетя дали съм свирил в друга току-що обновена зала в България. /бел. ред. – смее се/
Борис Таслев: Свирил съм тук веднъж преди години и тогава не изглеждаше така – имаше доста влага, прах. Много съм радостен, че днес мога да видя залата след ремонта.
Ангел Заберски-син: Не, не, не… То мирише на ново. Много хубаво е направено, жалко, че не може да е при пълен капацитет, но това са условията в момента. Голяма сцена… Не се случва често и мога само да адмирирам Бургас и управата, че обръщат внимание на културата.
Михаил Йосифов: В чисто нова съвсем не съм свирил. Може би някъде в чужбина. Надявам се това да стане една традиция в България.
Това първият ви концерт ли е след локдауна?
Михаил Йосифов: Това е първият ни концерт след втория локдаун. Благодарни сме на организаторите и въобще цялата случка много ни радва.
Имате ли любима сцена, на която сте свирили?
Михаил Йосифов: Не се сещам честно казано. Много са, а и цяла година не сме ги виждали. /бел. ред. – смее се/ Всеки концерт сам по себе си е много хубава случка. Бургас със сигурност е едно от местата , на които ни е много хубаво да идваме.
Ангел Заберски-син: Всяка сцена ми е любима. Това е от което имаме нужда – да бъдем на сцена, погледите да са към нас, хората да слушат. Липсваше ни известно време.
Мащабите на сцената и на публиката имат ли значение? Дали ще сте в някой клуб, малък град или голяма световна сцена?
Михаил Йосифов: Честно казано в клубовете контактът с публиката става най-интимен. Но естествено нашето его се храни от това да сме в много големи зали. /бел. ред. – смее се/
Ангел Заберски-син: Не. Професионалният музикант трябва да бъде еднакакъв независимо дали ще свири в малък клуб, или ще бъде на голяма сцена, дали ще бъде в театър, опера. Трябва да сме на абсолютно същото ниво, защото публиката ни усеща.
Вие сте музиканти. Различава ли се вашата професия от останалите?
Борис Таслев: Щеше да ми е много по-лесно да отговоря, ако познавах работата на другите професии. Със сигурност различия има. Снощи, пътувайки с Мишо, разгледахме една моя теория, че човек каквото и да прави, има начин чрез професията си да достигне до едно много специално състояние - момента, в който създаваш нещо, и си толкова вглъбен в това, което правиш. Тогава това, което правиш дори не е от такова значение, важното е състоянието, в което се намираш.
Господин Заберски и господин Йосифов, освен музиканти, вие сте и университетски преподаватели. Аз пък съм студентка. Посъветвайте ме нещо.
Ангел Заберски-син: Не си губете времето. Младите хора са разпиляни, харесват всичко, искат да опитат всичко. А трябва да се концентрират и да използват времето си.
Михаил Йосифов: Запишете се музика.
Кой инструмент ще ми препоръчате?
Михаил Йосифов: Естествено тромпет – най-хубавият. /бел. ред. – смее се/
Съществува ли такова нещо като вдъхновение? Пабло Пикасо казва, че то съществува, но трябва да те хване докато работиш. Така ли е?
Михаил Йосифов: О, разбира се. Без работа няма да стане – само вдъхновение не стига. Но вдъхновението си е важен фактор. Когато го има, нещата стават по-лесни.
Няма как да не ви питам за пандемията от ковид-19. Как ви се отрази като хора и като творци?
Михаил Йосифов: Пагубно. Оцеляваме… Аз нямам спомен за момент, когато в България да не е имало криза. Тази специално за нас музикантите беше доста тежка и продължава да е. Спряхме да свирим, отпаднаха ни сумати пътувания в чужбина и къде ли не. В крайна сметка това е животът – каквото е за всички, такова е и за нас.
Хората зажадняха ли за изкуство или го забравиха?
Михаил Йосифов: Зажадняха, надявам се… Довечера очаквам да напълним всичките 30%.
Борис Таслев: Сега ще видим.
Музикант къща храни ли?
Ангел Заберски-син: Храни и прави всичко възможно, за да я храни.
