Мъж в разцвета на силите си. Сини очи, пленителна усмивка, обаятелен глас. Идол, за който бленуват милиони българки. Но това не е всичко. Той е честен, безкомпромисен, откровен. Дори обича да чете... Достоинства, с които все по-малко хора могат да бъдат охарактеризирани. Той е актьорът Мартин Герасков - син на талантливите Милена Живкова и Ивайло Герасков.

Награда, или бреме е да си дете на известни артисти?

- Аз лично съм много щастлив и горд от това, че съм син на моите родители! Те са неверояно добри актьори, но са и чувствителни хора, с въображение и изпълнени с любов. Те са ме заразили за професията, без да са ме насърчавали за нея. Но когато осъзнах къде съм, около втори курс в НАТФИЗ, приятелите и колегите все ми викаха Герасков, усетих период на притеснение и страх от очакванията. Но това беше за кратко, докато разбрах, че трябва да бъда себе си.

Според теб успя ли да се осъществиш в актьорската професия, успя ли да реализираш техните очаквания?

- Не знам какви са били техните очаквания, но аз се опитвам да съм честен в професията, с таланта и възможностите си да направя най-доброто, което мога. Мисля, че са щастливи от това, което съм.

Когато завършваш НАТФИЗ Кръсто Сарафов през 2005 година с колеги и преподавателя ви Пламен Марков заминавате за Стара Загора, за да изправите на крака местния театър. След шест месеца се завръщаш в София,  за да играеш на щат в малък градски театър „Зад канала”, но за две години получаваш една роля, а колегите ти, които остават в Стара Загора,  сега играят успешно в столичните театри. Как се пребори с подследствията от своето решение?

- За времето си, съм вземал всяко свое решение спрямо тогавашното си мислене и усет за нещата. Не мисля дали съм сбъркал за нещо, или е можело да се случи друго. Аз постепенно намирам своя път и никога не съм се молил и не съм правил компромиси със себе си.

Съжаляваш ли за избора си?

- Всяко нещо, през което минаваш, всяко препятствие, професионално и лично, те изгражда и ти помага да се промениш и да откриваш все повече за себе си и затова какъв искаш да бъдеш. Не съжалявам за нищо. Днес е слънчево, усмихнато и приятно. Добра предпоставка и за утрешния ден.

Играл си епизодично в театрите: „Иван Вазов“, „Гео Милев”, „Сълза и смях”, „Младежки театър Николай Бинев”. Имаш и награда на Благоевградския театър, но си критичен и безкомпромисен в избора си на роли. Не искаш да играеш на всяка цена. Да бъде на сцената не е ли мечтата на всеки артист?

- Разбира се, че сцената е специално и любимо място за всеки актьор. Аз се запалих за актьорската професия от киното, то ме отнасяше в различни и прекрасни светове през годините. Но когато се докоснах до сцената разбрах, че това е истинското и най-изискващо място за актьора. Много обичам да съм на сцената и да потъвам в образи, които ме вълнуват и изпълват. В „Отклонения” от Здрава Каменова го усетих и се вълнувах като малко дете. Но желанието за задължително присъствие, на всяка цена, в каквато и да е халтура ми е чуждо, даже ме отвращава. За мен сцената е нещо много лично и искам да я споделя със съмишленици, хора, които се чувстват по този начин.

Снимаш се в няколко български, американски и италиански филма. Снимаш и 57 серии в ,,Хотел България”. Защо този проект не спечели популярност?

- „Хотел България” беше първият опит за сапунен сериал в България. Тогава още не бяхме открили модерния начин на водене на историята, извеждане на героите, снимане, монтаж. Като пионери, ние се учехме снимайки, а и тогава беше бумът на първия Биг Брадър и навлезнаха подобни формати. Нашият сериал не можа да бъде конкурентен и достатъчно интересен за зрителите, но пък беше добър опит, а и покрай него създадох няколко чудесни приятелства, които продължават и днес.

Заклеймяваш българските сериали, като непрофесионални, правени набързо и без достатъчен реквизит, но се съгласяваш да играеш в седми сезон на ,,Откраднат живот”. Защо?

- Сега, за разлика от времето на „Хотел България”, се снима много по-професионално. Просто, според мен не трябва да се сравняваме с невероятните американски и европейски сериали и да се тупаме в гърдите, колко сме страхотни. И като бюджет, и като времето, което се отделя на взаимоотношенията и ситуациите няма как да очакваме някакво топ качество. Но все пак вървим в правилната посока и се радвам, че съм част от популярен сериал като „Откраднат живот”.

За да не се спекулира с името на обичаната Милена Живкова ще ми отговориш ли как получи ролята?

- Много мразя шуробаджанащината и връзките и никога не съм спекулирал и дори използвал фамилията си за някаква изгода. Относно сериала, бях много щастлив, че ме викнаха на кастинг, и то много сериозен. Мисля, че се справих добре, щом са ме избрали.

Едно от хобитата ти е да свириш на китара. Коя е любимата ти банда?

- Не съм особено добър с китарата, въпреки желанието. Така че, предпочитам да се любувам на музиката. Любимата ми група е Led Zeppelin. Фен съм на стария рок и блус и обичам също Stones, Purple, Uriah Heep, Beatles, Janis Joplin, Pink Floyd и много други от онези години. От България обичам Подуене блус бенд, Ша-Ша, Блус Трафик и X-Husband.

Най-важното ти  хоби е да четеш. Какво четеш в момента?

- Обичам класическата фантастика и последно си препрочитах любимия Айзък Азимов – Азазел.

Коя е книгата, която промени живота ти?

- Животът не съм го променял от книга, но светоусещането и преосмислянето на всичко и за живота, и за професията, и за вярата ми бе променено от „Братя Карамазови”. Това е книгата, която ми е бръкнала най-дълбоко от скромния ми читателски опит. Защото никога не е достатъчно ????

Пишеш ли?

- Имам да пиша един сценарий за 20-минутно филмче, и така от 7 години. Не че не ми се получава, просто вълнуващите ме теми бързо се променят и после ми омръзват. Но за удоволствие не съм писал от четвърти клас.

От 2008 година се занимаваш с дублаж на научно-популярни филми в National Geographic, анимация в Disney Channel; Cartoon Network; Nickelodeon на филми и сериали. Това ли е начина да оцелява българският артист?

- Това е една част от професията, която ми помага много в усъвършенстването на дикцията, гласа, различните характерности на гласа. А освен за изброените съм дублирал за всяка телевизия в България, за големия екран, аудиокниги, реклами и т.н. Няма как да оцелееш само с театър или кино, всяко едно предизвикателство (особено подплатено с нужните за оцеляването ни пари) в професията е добро дошло. Стига да не е пошло, чалга, нещо анти личните ми морални принципи. Примерно не бих направил филм за футболния отбор Левски, защото от малък съм си ЦСКА-рче.

Критикуваш уродливата ни система с патоса на социално ангажиран човек. Имаш ли решение за излизане от кризата, в която живеем?

- Не съм компетентен, че да оправя здравеопазването или земеделието, например, че дори и културата. Но все пак от своя опит и този на хората около мен, мисля че трябва да се борим да върнем самочувствието и паметта на българина. Защото всеки един от нас трябва да е горд, с това което е, благодарение на тези които са се борили, умирали, творили, за да ни има нас. Образованието и културата са разковничето, и вярвам, че хората от които зависи трябва да вложат много повече пари и усилия, за да не се превърнем в повръщаща от ядене, пиене и съвокупления нация, която може да цитира само чужди мисли и не знае значението на думата душа.

Какво ще посъветваш младите, които мечтаят да поемат трънливия път на изкуството?

- Младите трябва да са сигурни, че могат да се  отдадат напълно на изкуството, което ги влече, защото иначе само си губят времето. Трябва да са готови да жертват себе си емоционално и психически, но и да вярват в своите качества, за да се запазят. И да са смели! Въпреки че времето, в което живеем, е много комерсиално и на истинското изкуство е все по-трудно да съществува. Но предполагам, че ще се появят хора, които неистово ще търсят нещо различно, което да запълни празнината в живота им.

Не прочетох нищо за семейното ти положение. За нежната половина, която въздиша по теб ще е задължително да узнае обвързан ли си?

- За мен любовта винаги е била водеща сила, дори прекалено. Когато е изчезвала съм изпадал в най-големите си депресии и слабости. А в последно време се усмихвам по-често.

Това беше от нас с Мартин Герасков- любящ син, талантлив актьор, ерудиран човек, достоен мъж и родолюбец. Пример за подражание. ЕДИН КРАСИВ ПРИМЕР!