Красимир Калудов е бургаски журналист. Работил е в редица регионални медии. Създател е на първата ПР агенция в Бургас. Калудов е собственик на новинарския сайт „Бургаски репортер“ и автор на две книги – „Песъчинки“ и сборник с пътеписи „Пътевлудител“. Запален спортист е, бил е футболист от ДЮШ „Черноморец“, мъжкия отбор на „Вихър-Айтос“, „Нефтохимик“, „Приморско“. Ревностен фен е на футболните отбори на „Черноморец“, „ЦСКА“ и „Реал Мадрид“. В Деня на на народните будители разговаряме с Красимир Калудов за будните българи и има ли още надежда.

Честит празник, Красимир. Буден ли е според теб българинът?

Българинът е в ролята на спяща красавица, която мрази онзи, който я събужда. В една паралелна вселена сигурно е буден, но в нашия свят българинът е оцеляващ. Затова е с отворени очи и наострени уши. Но иначе е в ситуацията „Погледът мрачен, умът не види, добро или зло насреща иде“.

Ако българинът се наяде и напие, ще заспи. Дори ще похърква. И няма да е буден. Най-щастливият българин е онзи, който се е наплюскал до откат, напил се е и е заспал щастливо. И сънува…, че яде и пие и пощипва фолк певица. 

Но да се върнем към събуждането и будителите. Ние мразим онзи, който ни буди. Смятаме, че ни е събудил, гадината мръсна, за да ни унищожи. Съмнителен ни е онзи, който не е заспал.

Ти самият определяш ли се като будител и ако да, защо?

Аз съм аналогов будилник в свят на дигитални аларми. И не съм будител, а идиот, защото се опитвам да се изхранвам със слово. С думи. А у нас те нямат цена. Безценни са, защото не струват нищо.

Забелязвате ли, че хубавите думи са ужасно евтини. Виж, думи като престъпник, кражба, извращение, гад, пожар, отмъщение, убийство, смърт…, такива думи са високоплатени. Но аз не ги ползвам. Затова пробуждам малко хора, но съм доволен, защото те ми се усмихват.

Кои за теб са днешните будители?

Е как да признаем някого за будител. Нали тогава ще признаем, че ние самите сме заспали. Чудя се дали имам правото аз да определям кои българи от днешните дни влизат в тази общност на извисени хора.

Все пак, като такива приемам Георги Господинов, Стефан Цанев. Да, те не са като Паисий Хилендарски, но общо взето са поставени в същата ситуация. Около тях повечето хора спят мъртвешки, а будните едва удържат клепачите си да не се затворят.

Можеш ли да посочиш цитат на някой от будителите?

От днешните будители ли? Хм, „Хабиби спиш ли добре, хранят ли те“ - това е от будителя Азис, ако не се лъжа. Ето, човекът се тревожи за спящите.

Извън тази абсурдна моя шега, сещам се за онзи тъжен вопъл на Иван Вазов:

Стреснѝ се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло –

какво ще да му завещайш?

Само на празници ли трябва да споменаваме имената от портретите в училищата и библиотеките?

Не, разбира се. Би било тъжно да имаме само един ден, в който да се преструваме на будни, докато още на другия ден вече гледаме реклами за сънотворни лекарства в паузата на български сериен филм за нелепи престъпници с безсмислени послания към човечеството.

Аз съм от поколението, което беше задължено да се пули, блещи и кокори срещу портретите на Маркс, Енгелс, Ленин и Георги Димитров. На Тодор Живков също. Е, какво стана с тях? Портретите им бяха изядени от мишките.

Искам по този объркан начин да кажа, че преклонението и възхищението към будителите не се постига с кампании, манифестации, промиване на мозъците, с европроект.  А с поемането на риска да будиш хората и да не им позволяваш да заспят!

Надежда винаги има!

Снимка: Личен архив