Симеон Цветков е управител на северния плаж в Бургас от началото на 2019 година. Председател е и на Асоциацията за развитие на дейностите по управление на морските плажове. Какво е да си концесионер на един от най-големите плажове в България и партньор на държавата? Интервю на Gramofona.com

Г-н Цветков, лесно ли е да си концесионер на плажна ивица и в какво се изразяват дейностите ви?

Има една много хубава българска поговорка, че на чужд гръб и сто тояги са малко. Концесионирането на плажове със сигурност не е една лесна дейност. Хората много често си мислят, че ние просто стоим на плажа, подпираме бара и в общи линии събираме едни пари. Нашата работа всъщност е да подготвим сезона, за да може когато почиващите дойдат да подпират бара, всичко да им е перфектно. Грижим се гостите да получават максимално обслужване и винаги да са обезопасени.

От кога реално започва подготовката на един летен сезон, след като старият е приключил?

В момента, когато настоящият сезон вече тече, върви подготовката и за следващия, тъй като има неща, за които се изисква доста повече време. От една страна тази подготовка е логистична, от друга -  организационна. Ако например имаме план да направим фестивал, то подготовката за него ще отнеме поне една година.

Октомври и ноември месец, когато свърши миналата година Лято 2022 г., започваме разговори с абсолютно всички, които са ни подизпълнители, за да направим план за сегашното лято. Обсъждахме какви проблеми сме имали и коментирахме тяхното разрешаване. Административната работа е огромно перо от нашите дейности. Когато един летен сезон приключи, започваме да изготвяме доклади, които се предават на държавата относно изпълнението на дейностите.

Отново ще кажа, че нашата дейност не е свързана с това само да стоим на плажа и да събираме пари. Ние сме партньори на държавата и имаме отговорности към нея. Освен ангажимента с плащането към държавата, изпълняваме и изключително много функции, за които много хора си мислят, че ги прави Общината.

В хода на работата между стария и новия сезон се прави програма за водно спасителната дейност и когато вече наближи месец март, започваме с подготовката на самата морска ивица. Сключваме договори с подизпълнители, почистваме основно плажа, заравняваме пясъка. Междувременно наесен се стараем по всякакъв начин да обезопасим обектите на плажа. За жалост през последните две години ни беше забранено да пазим самия плаж в Бургас. Имаме заповед, която ни ограничи от правото ни да съберем пясъка в един насип, за да не може да му влияят зимните бури.

В този период се стараем да обезопасим каквото можем от плажа, но пясъкът остава в този вид. Ако имахме разрешение реално погледнато пясъкът още наесен щеше да е събран на насип, който се дърпа навътре в пясъчната ивица, така че вълните да могат да отнемат силата си още преди да се разбият в него и напролет да може да се разстели.

Това е практика, която е разпространена в цял свят. Има дори тълкувателни решения на европейските институции, които казват, че това е най-добрият начин да се борим с абразията, но явно за Бургаска област решенията са други в това отношение.

Каква е причината да има забрана?

Според мен забраната по-скоро беше политическа.  Ние обаче сме от страната на бизнеса, а не от страната на политиката. Политиката я правят други хора, а ние се стараем да работим и да се справяме с нашите задължения.

Казахте, че сте партньори на държавата. Лесна ли е комуникацията с нея, предвид това, че дълго време нямахме редовно, а служебно правителство?

Убеден съм, че във всяко едно ведомство, във всяка една държавна или общинска структура има хора, с които може да се работи и имат желание да си свършат работата. През последните години работим все по-лесно с министерството на туризма, работим и доста добре с община Бургас.

За жалост има един момент, че когато работиш с държавата и си партньор с нея, партньорството не се разглежда като „хайде да видим какво да направим заедно, така че продуктът, който продаваме заедно, да бъде по-добър и по-печеливш”, а се разглежда като едни отношения, в които единият партньор иска да взима, а другият партньор трябва да дава всичко от себе си.

През последните години нашата работа е малко неглижирана и концесионирането изобщо не влиза в риториката на управляващите. И това може би е заради едно негативно мнение, което е наслагвано и което кара политиците да се плашат от това да говорят за нашия бизнес.

Често пъти сте трън в очите на хората. Как гледате на това?

За жалост масата от хора наистина са настроени негативно. И веднага ще дам пример – когато се налага да поставим обект на плажа, трябва да се извършат дейности. Започва се с сигнализиране до медиите, институциите, хиляди проверки за нещо, за което ние имаме разрешително. Тези проверки обаче не са безвредни за бизнеса, а напротив. Спира се работата, започват да се изреждат няколко институции и междувременно ние не работим по въпросния обект. Липсва комуникацията между институциите, които да излязат и да кажат „направена е проверка, всичко е наред и е законно”.

Когато през 2019 г. поехме плажа в Бургас, заварихме доста нередности от старите концесионери. Имаше момент, в който по време на подготовката на плажа открихме директно излят на пясъка бетон. С наши средства го премахнахме, защото от нещо стърчаха железа и това създаваше опасност за хората. В момента, в който го премахнахме, отново се появиха сигнали – защо има техника на плажа, какво се прави с нея, какво се прави на плажа.

Никой не искаше да чуе след това, че концесионерът иска да премахне бетон на плажа. Никой не искаше да разбере, че всъщност нашата дейност е гарантирана от това плажът да е в добро състояние. Ако на времето някъде е изливан бетон, това не е било в интерес на концесията и на сезона.

Ние сме в интерес плажът да е в добро състояние, за да носи приходи, които да споделяме с държавата. Тази верига реално трябва да бъде 50/50 и това според мен е едно нормално партньорство. Мога да гарантирам за бургаския плаж, че това, което държавата печели, е над 100 % повече от това, което печели концесионерът.

Положението е такова. Освен че държавата печели една доста висока сума от концесията, получава приходи от всички данъци, които се плащат от генерирания бизнес. И като се тегли чертата, това, което остава за концесията, обикновено е по-малко от това, което държавата взима като концесионна такса.