В деня на Света Екатерина блиц интервю с две журналистки от Бургас, които носят името на Светицата!

Катя Касабова е известен журналист както в местни, така и в национални вестници. Сред изданията, в които е работила са вестник „Новинар”, „Черно море ЮГ”, „Чернонорски фар”, „Фактор”, „Десант”. От 2011 год. е съсобственик и главен редактор на сайта Флагман.бг. През 2003 г. е осъдена за клевета от четирима експерти на МОН на близо 8000 лв за разследване на корупция в бургаското образование. През април 2011 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург отменя присъдата като несправедлива и обезщетява Касабова с 11 600 лв, които България ѝ плаща.

Коя е Катя Касабова....

-  За тези, които не ме познават, това е една жена, в която са преплетени повече отрицателни черти, отколкото положителни. Това е така, защото просто са чували за нея. За тези, които ме познават, знаят колко добър човек съм. Това е Катя Касабова! Казвам Ви го много искрено днес.  

Честит имен ден, Катя! Усещаш ли Света Екатерина да те покровителства по някакъв начин?

-  Не по някакъв начин – Света Екатерина ме е покровителствала през цялото време. Самото име Екатерина означава катарзис, означава чист. Жена, която носи това име не може да си позволи да го петни. Света Екатерина ми е помагала в много случаи, в които съм я молила за помощ и никога не ми е изневерявала. Особено в моята работа, толкова годините съм имала много тежки случаи, в които се е налагала помощта й.  

Журналист си от дълги години. Спомняш ли си кой бе първият ти репортаж?

Моят първи репортаж никак не беше приятен за един човек, който мисля сега, че е професионалист. Когато започвах работа в първия частен ежедневник в Бургас „Акценти” през 1992 година, изобщо нямах представа какво правя. Първите ми дописки бяха по проблемите на псориазиса, витилигото.

За мое щастие на 15-ия ден, от както бях станал журналист в „Акценти”, пристигна Валентин Касабов като зам.-главен редактор и ме изпрати до Синдиката на „Океански риболов”. На наш български кораб на „Океански риболов” се оказа, че има болни моряци от скорбут. Валентин Касабов беше човекът, който всъщност ми показа как се прави репортаж. Това беше истинският репортаж, а не това за витилигото и псориазисът.

Много често пишеш анализи по различни важни и актуални въпроси. Какво целиш като излагаш мнението си пред широката публика?

-  Честно казано отдавна не пиша това, което би ми се искало да напиша и да кажа в цялост. Точно тази работа вече се извършва от журналистите, които работят във Флагман.бг. Това, с което аз трябва да се занимавам, е да осигуря бюджет, работните заплати, да има средства за социалните осигуровки, така че да може една фирма да се поддържа. За съжаление от доста време не работя като журналист, не правя това, което бих искала да правя и което бих направила от цялото си сърце, така че да звучи убедително.

Що е то журналистика в 21 век?

-  В наше време много от колегите казват, че не могат да се изявят и да покажат качествата си, защото ги цензурирали. Цензура няма! Повече се автоцензурират и това е причината да не се развиват. Повечето предпочитат да държат микрофон, да възпроизвеждат това, което са им казали на пресконференция или да напишат от бюлетина и смятат, че с това им се е изчерпала ролята на журналисти.

Независима журналистика, колеги, няма! Ако не вложиш нещо от себе си – позиция, мнение, това, което ти мислиш, че е справедливо, не си направил нищо като си предал някакви си думи на някой си човек, независимо коя инстанция или институция представлява. Истината е, че днес няма журналистика!

Каква би била днес, ако не се занимаваше с журналистика?

-  Много бих искала да бъда следовател като си мислех, че това е много престижна работа или поне някакъв си таен агент, честно.

Живееш в едно от прекрасните морски кътчета – Бургас. Колко често отиваш до морето и представяла ли си живота без него?

-  Все по-рядко отивам до морето, особено през последните 3-4 години и не знам защо загубих навика си за разходка край него. Срещам много хора в ежедневието си и предпочитам да остана сама в почивните си дни и да събера мислите си. Край морето винаги има много бургазлии, има различни характери, различни настроения.

Морето е за хора, които отиват там с чувство да се разтоварят, да видят близките си. Бургазлията е това  - той отива край морската алея, за да срещне себеподобните си, да се разтовари, да получи контакт. Цялата истина е, че не ми остава време за разходка край морето.  

Колко често четеш и коя е книгата, която винаги присъства на нощното ти шкафче?

-  Отдавна не присъства книга на нощното ми шкафче и аз може би ще съм единственият човек, който ще признае, че през последната година не съм прочела нито една книга, защото социалните мрежи все повече и повече ме заразяват, поглъщат ме, унищожават ме, усещам се, че вече съм тяхна жертва. Мога да чета с часове безсмислени постове във фейсбук, вместо да прочета няколко смислени реда.

Четох последната стихосбирка на Елка Стоянова „Преди Пабло да ме намери” и всъщност осъзнах, че авторката е имала предвид Пабло Неруда. Това, което е писала е много близо до Пабло Неруда и почти го е достигнала. Чета в момента „Най-страшното” на Стефан Минчев. Той е написал един прекрасен роман - напрактика това, което ще бъде при нас след около 20-30 години. Изключителен профисионализъм в белетристиката.

Искам да Ви кажа, че никой не чете. Представям си в какво състояние са всички млади. В редакциите пристигат хора, които са малограмотни, а смятат, че са журналисти. Смятат, че са готови да пишат, а те не могат да съставят едно изречение. Иначе обичам Ана Каренина и бих я препрочела отново, както и Кво вадис „Quo vadis”от Хенри Сенкевич.

Не е тайна, че нашата работа е динамична и понякога доста напрегната. Как се освобождаваш от негативните моменти?

-  Оставам съвсем сама.

Мислила ли си някога да се откажеш от професията?

-  Да, случвало ми се е, но това беше преди години. Откакто с колега ми Веселин Василев направихме Флагман, нито за секунда нямам правото да си помисля, че трябва да се откажа от професията, защото това вече е и оговорност. По-рано в Бургас имаше школа от по-възрастните журналисти, които са работили във в-к „Черноморски фар” и те знаеха какво е то класическа журналистика.

Вече се изчерпват тези колеги, които склонни да обърнат внимание на младия колега, който е дошъл в една редакция, да имат търпенито, да го изчакат, многократно да повтарят едно и също нещо, докато той реално не навлезе в професията след около 2,3, 4 години. Тази професия е в пълен упадък. Продължавам да смятам и че пространството в интернет трябва да се регулира. Не може да бъде тази вакханалия, каквато е в момента. Вече не можем да различим коя новина е фалшива , коя е истинска, от надпреварата ни да бъдем първи.

Без какво може и без какво не Катя Касабова?

- Не мога без верните си хора, на които мога да разчитам. Едно от нещата, което ми е най-важно, е съпругът ми да е до мен. Той е изключително силен човек. Преди много време обичаше да казва: „Моля те, малко по-скромно, защото светиш с моята отразена светлина!”. Тогава мислех, че това би трябвало да ме обижда. В момента, в който той се върне и обсъждаме някоя ситуация, която е тежка, както например това, което се случва през последните две седмици в държавата, аз всъщност виждам, че той е един много мъдър човек и прави точни прогнози.

За какво мечтаеш?

-  Честно казано не е имало нещо, което да съм поискала и да не съм могла да го получа. На практика съм превърнала мечтите си в реалност. Това, което правя, ме удовлетворява. Ако искам да пътувам, мога да си го позволя. Освен това пътуването не  е проблем за никого от нас и българинът не е толкова беден, нито пък някой ни го забранява. Всичко останало го имам. Имам нормални колеги. В гилдията знам, че каквато и конкуренция да бъдем, като се срещнем на улицата, си казваме „Добър ден!”. Какво повече искаме? Това е много хубаво, а и мисля, че е достатъчно.