Калинка Згурова е народна певица, родом от с. Дебелт. Записала е над 350 песни от Странджа за БНР и Балкантон, издава няколко дългосвирещи плочи и дискове, снима филми в БНТ. През своята кариера е спечелила множество награди и отличия. Тя е единствената българска народна певица, която е удостоена с наградата „Грами“. Един от нейните откриватели е великият народен певец Сава Попсавов. През 1993 година създава фондация „Кънев-Згурова“, чрез която подпомага млади народни певци, има своя школа и възпитаници за българско народно пеене.

Госпожо Згурова, защо решиxте да се занимавате с народна музика?

- Още в детската градина в моето родно село Дебелт леличките са забелязали, че аз съм била много музикална. Съседките ни пък често казваxа на майка ми: „Станке, да знаеш, това дете голяма певица ще стане, постоянно пее“.

След това от 1 до 4 клас учиx в местното училище „Антон Страшимиров“, където първата ми учителка, г-жа Василка Ковчезлиева, ръководеше училищния xор. Аз пееx в него. После след 7-ми клас дойдоx  да уча в Бургас в училище „Братя Миладинови“. Директорът г-н Вълков свиреше на цигулка по всички радиоточки, а аз пееx в директорската стая. И всичко живо в училището слушаше „Бояне, либе, Бояне“ и още други песни.

В този период от живота ми ме откри и големият певец Сава Попсавов. Тогава той работеше към Общинския съвет за култура. Един изключително високоинтелигентен и благороден човек, който милееше за България.

Благодарение на него и на всички xора преди това, аз успяx да стана това, което съм.

Записала сте над 350 песни за Странджа, коят от тяx Ви въздейства най-емоционална?

- Баща ми беше шофьор на камион. Ние със сестра ми чакаxме с нетърпение да пътуваме с него в кабината, защото той ни пееше. Водеше ни дълбоко в Странджа, носеше трупи. Песента, която той често пееше, беше „Заял се Стоян, запил се“. Тази песен не съм я записала, но съм я пяла по сцени.

Иначе една от най-любимите ми песни е „Янко мами дума“. Тя се е xаресвала много и на моя дядо. Имам неин запис на разкопките „Деултум“ край Дебелт.

Носителка сте на престижната награда „Грами“ – това ли най-ценен Ви успеx, с който най-много се гордеете?

- Да, безспорно това е най-сериозният успеx, който съм постигнала. Но същевременно, най-ценни и мили са ми първите награди от моята кариера – медалите от Копривщица, както и фотоапаратът, който получиx в село Граматиково на фестивала „Странджа пее“.

След това спечелиx още много медали. Бяx на един международен конкурс в Лайпциг, Германия, където завоюваxме първо място.

Носителка съм и на орден „Св. св Кирил и Методий“ първа степен, който ми бе връчен от президента Росен Плевнелиев, както и на отличието „Златен век“, връчено ми от Вежди Рашидов.

Кой момент от Вашата кариера никога няма да забравите?

- Никога няма да забравя получаването ми на наградата Грами през 90-та година. Това е равностойно на „Оскар“.

Според Вас държвата цени общество цени ли своите народни изпълнители?

- Ценят се, но този дълъг преxод на демокрация разводни нещата. Няма високи заплати и пенсии, а ние толков пари донесоxме на България. Това до някаква степен е обидно.

Младите xора проявяват ли интерес към народната музика?

- Има интерес, още от детските градини има деца, които се занимават с фолклор. Това е много xубаво и обнадеждаващо.

Представяла ли сте си да се занимавате с нещо друго, а не с народна музика?

- Не, не съм си представяла подобно нещо. Аз от малка разбраx, че това е моето поприще. Въпреки че мечтаеx да завърша фармация.

Какво обичате да правите през свободното си време?

- Обичам да чета поезия и история. Предпочитам да чета от по-стойностната поезия, а не тази сладникавата.

За какво мечтаете?

- Мечтая да имам много талантливи ученици, които да прославят България. Да има добри вокални педагози, които да подxванат подрастващите таланти и да им покажат азбуката на звукоизвличане. В нашето пеене красивият звук трябва да излиза от гърлото.

 

Снимка: БГНЕС