Калин Вельов е музикант, а от лятото на 2020 год. и народен представител от партия ГЕРБ. В момента той обикаля страната, за да се среща с представителите на различните изкуства. Идеята му е да има програма за културата, която да е подкрепена от целия сектор.

Кои са основните проблеми, които поставят пред Вас работещите в сферата на изкуството и културата?

Ако трябва да обобщя с едно две изречения за целия сектор, то колегите искат да се покаже по-ясно отношение към тях и и да се работи в посока изравняване на отношението и третирането на сектор Култура със сектор Образование. Това обаче е много генерално и обобщено казано. Истината е, че секторът се състои от много различни ресори, има много разнородни и различни интереси вътре.

Музикално-сценичните изкуства, които са на държавен бюджет и работят с делегирани бюджети имат много по-различни проблеми от музеи и галерии, от читалища или от свободните артисти. Всички имат различни точки, по които да се говори. Общото за целия сектор е културата да бъде изведена като стратегически важна.

Особено в условията на пандемия и на обострени емоции, когато всеки човек трупа и психическо напрежение. В такава ситуация културата е лек за психиката. Отделно, културата е наистина тясно вързана с образованието и това е така от години. Колегите искат достъп до култура през образование.

Как преминават тези срещи – като между депутат и културни дейци или между колеги?

Като към колега и свой човек, който може да отнесе посланията им към управляващите. За мен това е много ценно предимство. Можем да си говорим директно и на един език.

А какво ви казват свободните творци? Те май останаха извън полезрението на държавата в тази обстановка.

Да, съгласен съм. В предишните години като че ли свободните професии пътувахме, дишахме, работехме на пълна газ и нищо друго не ни правеше впечатление. Сега много ясно се забеляза, че в условията на пандемия, когато всичко се затвори, свободният сектор се оказа много уязвим. Той е паднал на земята. В този момент изкристализира, че целият държавен сектор е всъщност подкрепен от държавата с гарантираните заплати. Колкото и да се говори, че там се дават ниски заплати, че се работи на минималния праг, все пак тези хора имаха гарантирано всичко.

Вече втора година е гарантиран бюджетът им. Аз се радвам, че на свободния сектор все пак беше обърнато внимание. Сумата, която беше отпусната и разпределена през програми е над 22 млн. лв. Бяха пуснати много програми с високи бюджети и хиляди колеги кандидатстваха, но и едни други много колеги на успяха. Някои не разбраха, а други пренебрегнаха възможността за финансиране.

Много се оплакват обаче, че и самите процедури за кандидатстване са сложни.

И да, и не. Част от процедурите бяха облекчени значително, защото Министерството на културата наистина искаше парите да стигнат до повече хора. Аз съм свидетел как колеги, които нямаха наистина никакво понятие как се кандидатства, седнаха, разпитаха и се научиха. Кандидатстваха и ги одобриха. Тези, които имаха желание се съсредоточиха.

Първите програми, които министерството пусна бяха за самоосигуряващи се. За хора, които са си плащали данъците и осигуровките. След това стана ясно, че имаме огромна част от сектора където не са плащани данъци или осигуровки и тези хора не присъстват в административната система на държавата. Но това са хора, които се изхранват от изкуство. За тях министерството също реагира и пусна през национален фонд „Култура“ програмата „Творчески инциативи“, която касаеше 3000 човека.

Имаше възможност да се кандидатства като физическо лице с проект, без да се доказва дали са плащани данъци и осигуровки. Там имаше само творческо изискване и по тази програма кандидатстваха 2400 човека. Около 300-400 отпаднаха, останалите обаче бяха финансирани. Изисква се желание от двете страни. Някои колеги очакваха, че някой ще дойде при тях и ще каже – аз те познавам, ти си добър и ще ти помогнем. Не работи така системата. Нито в България, нито в чужбина.

Със сигурност трябва нещо да се направи за свободния сектор, защото той е най-засегнатият в културата.

Отделно, че той е и като скачени съдове с дискотеките, клубовете и ресторантите. Ако те не работят, а пък ние можем – пак не се получава картинката.

Това, което изчистваме в тези срещи е, че най-важното нещо е да има регистър на свободните артисти, който да бъде официален. Този регистър ще даде основание на държавата хората от него да бъдат подпомагани, а и ще изсветли сектора.

В момента много коментиран е и т.нар. списък „Златният Орфей“. Това ли е начинът да се помага на музикантите от близкото минало? Чуха се доста критики и като че ли негативите са повече в момента.

Гореща тема. Моят коментар като музикант е, че беше изключително важно, че Министерството предприе тази стъпка. От много години колегите, които са концертирали активно през 70-те и 80-те години пледириха нещо да се случи с неясно изчезналата документация на техните осигуровки. Беше време да бъде отразено за тези от тях, които са в пенсионна възраст. Те наистина активно са пътували, имали са интензивна работа.

Със сигурност има ощетени. За да бъде напълно справедлив начинът, по който ще се разпознаят тези артисти обаче, трябва да се обхванат и „Мелодия на годината“, и „Златна пролет“. Защото това са били основните концерти от онова време. За мен е правилна посоката и е много важно тази идея да не бъде убита в зародиш заради масовия хейт. Знаете ли, че имах обаждане от колеги. Имаше изказване „Ако аз не съм в този списък, по-добре и другите да не вземат.“ Това е тъжно.

А как се чувства един свободен артист в парламента?

Аз се чувствам много добре в парламента. Това е свързано и с моя отдавнашен интерес към политиката и социалните материи. Отдавна се интересувам от темата и работя за това музикантите да имат представителна организация, която да комуникира с политиците. Винаги пледирам към колегите, които имат интерес към политиката да навлизат в тази материя, защото колкото повече хора на изкуството има сред политиците, толкова по-добре ще бъде за самия сектор. Така че в момента се чувствам прекрасно вътре.

Значи ще Ви видим отново в кандидат-депутатска листа?

Не знам. Не знам дали съм номиниран. Но определено имам интерес и желание и ако имам възможност ще я използвам.  След седмица ще съм посетил 20 града. Това са над 150 срещи с над 2000 човека! Доста разговори имах и съм записал доста предложения и идеи на колегите от страната. Имам списък, от който може да стане прекрасна програма за културата. Какво трябва да се свърши в бърз порядък и какво може да се развива дългосрочно.