Вержиния Иванова е финансов директор на МБАЛ „Лайф Хоспитал“ в Бургас. Тя е носителка на титлата „Мисис Бургас 2018 “. От години се занимава с различни благотворителни каузи и кампании. Една от тях е да популяризира кръводаряването в страната. Семейна, с две деца. За баланса в живота и това какво я прави да е истински щастлива, интервю на Грамофона нюз.

Г-жо Иванова, наскоро поведохте поредната голяма кампания за кръводаряване в Бургас. Като редовен кръводарител колко пъти вече сте дарили кръв?

Започнах тази кампания през 2018 година. Общо четири поредни години дарявам кръв, единствено пропуснах да го направя през 2021 година заради пандемията от Ковид-19 в страната.

За огромно съжаление много малко хора си дават сметка колко е важно да се дарява кръв, но се надявам с действията си да успявам да ги мотивирам.

Призовавам повече хора да последват моя пример и да не чакат ситуации, в които им се налага да даряват кръв заради близък човек.

Липсата на кръв е много сериозен проблем и той особено много се засилва през лятото, когато хора от цялата страна идват на почивка по морето.

Ако здрави хора редовно даряват кръв безвъзмездно, проблемът няма да съществува. Удоволствието, което изпитвам всеки път когато дарявам кръв, е огромно.

Ако хората успеят да усетят момента, че дарявайки кръв, помагат за спасяването на нечий човешки живот, мисля че много повече от тях ще започнат да го правят.

От години участвате в различни инициативи и благотворителни каузи. Към какво са насочени времето и усилията Ви в момента?

На първо място обръщам огромно внимание на семейството си. Не по-малко усилия влагам и в работата в болницата, която също ми е важна. Когато имам възможност и време се занимавам с каузи и благотворителни кампании.

Една от тях е помощта ми към децата, лишени от родителски грижи от доказалата се в годините танцова формация „Петлите“.

Всичко, което правя, го правя с душата и сърцето си. Когато усетя една кампания, че е моя, аз продължавам да работя по нея и то не само през годината, в която съм станала „Мисис Бургас“.

Финансов директор сте на МБАЛ "Лайф Хоспитал". Как се управлява болница?

Болницата не я управлявам аз. Занимавам се с финансовата й част и работното ми време е заето с тези ангажименти. Ако трябва да бъда честна обаче обичам да работя късно вечерта, когато ми е малко по-спокойно.

Винаги имам телефонни обаждания от хора в нужда от лекар за болно дете, брат, майка, сестра. С времето разбрах, че положителният резултат от всяко нещо става с желание и труд.

Сблъсквали ли сте се с много тежки случаи и как успявате да ги превъзмогвате?

Естествено, че съм се сблъсквала. Не съм медицинско лице, а икономист и по стечение на обстоятелствата съм съпруга на собственика на болницата.

Тъй като той много държи всичко да минава през него, то няма как да не мине и през мен. Да, бих казала, че преживявам тежките случаи, защото съм доста емоционална. От друга страна това ми дава много нови сили да продължавам да водя начина на живот, който водя.

Има голяма конкуренция на частни болници в Бургас. С какво МБАЛ "Лайф Хоспитал" превъзхожда останалите. Кое е това, което ви отличава от другите лечебни заведения в града?

Да, конкуренция има, но тя винаги стимулира за нещо по-добро. МБАЛ "Лайф Хоспитал" е различна от останалите болници с това, че е първата частна многопрофилна болница в Бургас. Това е много важно да се каже. Когато започнахме през 2007 година, по Закон всяка частна болница, която отваряше врати, една година нямаше право да работи със Здравната каса и трябваше да практикува на частно.

За нас тази година бе изключително трудна, но година, в която ние се доказахме. След като измина този период от време, ние вече имахме право да сключим договор със Здравната каса и да продължим да работим. Този Закон след това се промени, така че в момента всяка частна болница, която отваря, веднага може да сключи договора и да започне да работи.

Смея да твърдя, че болницата е създадена с много любов и това, че сме първите в този град, за мен е много силно и показателно.

Работим с отдаденост, коректност и всеотдайност към пациентите. Имаме специално отношение към персонала на болницата и затова при нас почти няма текучество на кадри.

Много работим с чужденци. Поради всички тези причини вече 15 години сме успешни на пазара за медицински грижи.

Как успявате да балансирате с работата, семейството, имате две деца и всички останали ангажименти. Имате ли план на действие, който спазвате стриктно?

Винаги имам някакъв план на действие за деня, за седмицата, дори за следващия месец графикът ми е попълнен. Имам планове дори за след години – хубаво е човек да преследва цели и идеи, които да гони с годините.

Работя в болница и денят ми никога не преминава по начина, който съм планувала. Винаги има извънредни ситуации, на които трябва веднага да се реагира и бързо да превключа от икономическата част към нещо друго.

Как успявам да балансирам ли - с много желание, труд, лишения, добра организация. За мен всичко е въпрос на желание – не обичам думата „не мога“ и за мен тя означава „не искам“. Всяко нещо, което човек иска да направи, то може да се случи, стига той да има желание.

Спечелихте конкурса „Мисис Бургас 2018”. Какво най-ярко си спомняте от събитието?

Силно се надявам да не ви разочаровам, но не беше коронясването. Помня, че организацията на конкурса беше много добра. Виждах и запомнях израженията в лицата на членовете от журито.

Най-яркият ми спомен обаче беше огромната подкрепа на семейството и приятелите ми и доволните лица на хората, които бяха в залата.

Как поддържате страхотната си фигура?

Поддържам фигурата си с тренировки. В годините смених много спортове и треньори. За мен е много важно всеки човек да намери своя най-добър начин за поддържане. С времето стигнах до извода, че като собствен треньор съм най-изискваща и най-добре ми се получават нещата. Много обичам да танцувам и основно спортувам зумба, а когато имам възможност и плуване.

Когато тренирам сама, имам възможност сама да определям времето, в което да го правя. Не се ангажирам, че всеки вторник или четвъртък например, трябва да съм в залата. При цялата ми заетост и както никога не ми стига времето, това да определям сама дните и часовете на тренировки ми е перфектно като вариант.

Какво бихте посъветвала жените, които съчетават работата и семейството, но често не им остава време за самите тях?

Първо ще пожелая на всички дами да са здрави, защото особено през последните години си дадохме сметка колко е важно това. За мен жените трябва да спрат да си търсят оправдания, че нямат време за фризьор, маникюр, спорт, театър, кино, концерти и други забавления.

Всяка дама ако има желание, може да балансира между семейството, работата, тренировките, ангажиментите и поддръжката на външния вид.  

Щом аз мога да го направя, могат и те. Да, аз не винаги спя по осем часа. Да, не винаги, колкото и да се старая да се храня здравословно, успявам да го правя. Но съм доволна от деня, който съм имала, от всичко, което съм успяла да свърша, което по някакъв начин ми храни душата. Колкото и клиширано да звучи, когато правим добро, на нас ни се връща добро. 

Признавам си, че причината да се явя на конкурса „Мисис Бургас 2018“ бе, че някак си се уморих да слушам оправдания. От една страна от момичета, които нямат време за спорт, от друга - от жени, всяка от които имала различен проблем.

Една родила първото си дете, после второто, напълняла и не може да отслабне, защото няма време да спортува, а друга -  много работила и също нямала време да отиде на фризьор.

Да, със сигурност трябва да се лишим от нещо, защото не може всичко хубаво да ни се случи, но имаме ли желание, можем да постигнем всичко.

 Не, красотата няма да спаси света, но любовта, обичта да направим нещо добро за някого, дори и малко, за мен е много важно.

Много по-силно е да зарадваш няколко дечица, да направиш нещо добро за болно дете или по-възрастен. Всички тези неща в един момент те карат да забравиш за всякакви храни, спал ли си или не си.

Разбира се всеки човек е различен и индивидуален и аз не мога да казвам кой, как да живее. Това обаче съм аз и това ми дава сили да продължа.

Снимки: Таня Стоянова, Наско Иванов, Ивайло Караколев и Теодор Атанасов “Качество, дизайн и точност”