JP3 или Живко Петров трио ще представи тази вечер в Бургас своя албум „Change the way”. Триото се състои от Живко Петров на пиано, Димитър Семов на барабани и Димитър Карамфилов на контрабас. Поради големия интерес на бургазлии идват със своя албум за втори път.

Добре дошли в Бургас. От кога не сте идвали тук?

Живко Петров: Добре заварили. Октомври месец направихме премиера на „Change the way“ във Флората и това е втори концерт заради твърде големия интерес.

Димитър Семов: Добре заварили. Последно бяхме във Флората около Коледа… Не ме бива с датите. (бел. ред. – смее се)

Димитър Карамфилов: Последно идвах с триото есента и стана много хубав концерт. Тогава представихме албума за първи път на живо и беше много емоционално. Заради ограниченията не беше препълнено както сме свикнали (бел. ред. – смее се). Публиката беше много внимателна и се получи фантастичен концерт. Бургаската сцена ми е една от любимите.

Какво усещане оставя градът във вас?

Димитър Семов: С Бургас съм свързан доста отдавна – свирил съм с бургаска банда, живял съм тук, свирил съм на много места през годините. Прекрасно място е. Аз съм морски също, от Варна, така че по морето е супер.

Димитър Карамфилов: Бургас винаги оставя хубави спомени. Последните 5-6 години с летния фестивал в Бургас започна активното ми свирене тук. Обособи се много хубава публика, винаги е приятно и сърдечно, събират се много добри музиканти, а тези музикални срещи са безценни, така че Бургас е от топ градовете за нас, джаз музикантите.

Пълнят ли се залите тук?

Димитър Семов: Залите се пълнят, да. Сега обстановката е малко странна, но винаги е имало голям интерес.

Кажете ми малко повече за албума „Change the way“, който ще представите довечера. Какво променяте?

Живко Петров: Променяме всичко. 2020-та е година, в която подредихме приоритетите си, обърнахме се към себе си и се замислихме за най-важните неща в живота – музиката, семейството. Преосмислихме най-ценните неща, които преди това бяхме забравили. Бяхме позабравили и посоката. Започнахме от начало. Имаме нов член в триото по препоръка на Еко – Димитър Карамфилов – прекрасен контрабасист. Звученето на албума е минималистично и смирено. Исках всеки да намери нещо от себе си в тази музика.

Маестро Живко Петров, имената на пиесите в албума са много разнообразни. Има заглавие „Берлин“, а Вие сте живял в Германия. Има ли връзка?

Живко Петров: „Берлин“ е една от най-емблематичните пиеси и даже обмислях така да се казва албумът. Написах я още през 2015-та година, тогава имаше размирици в Европа, даже самата пиеса се казваше „Берлин 1945“. Вътре цитирам Шопен, доста е драматична. И… затова се казва Берлин, не заради друго. (бел. ред. – смее се)

Как ви се отрази пандемията?

Димитър Семов: Няма как да ни се отрази добре, защото ние сме един от най-пострадалите сектори, но успяхме да запишем албума, който ще представим довечера в една пролука март-април месец и работихме по него до лятото. Имахме още 2-3 концерта – на „Аполония“, в операта във Варна, която се разпродаде две седмици по-рано, и в София, а сега продължаваме.

Според вас на хората липсваше ли им изкуството по време на локдауните?

Димитър Семов: Тепърва ще разберем. Доколкото знам, залата е почти пълна. Хората трудно ще свикнат да тръгнат пак по залите, има го и страха, но със стоплянето на времето и преместването на концертите на открити пространства пак ще тръгнат.

Димитър Карамфилов: Липсваше им, според мен зажадняха и очаквам, че когато светът се отвори, хората ще имат по-голям интерес към събития на живо. Слава на Бога, аз и близките ми не сме се разболявали. Надявам се с ваксинацията да отшуми този проблем, но за мен беше хубава и творческа година. Дори в края на миналата година записах нов албум с Антони Дончев и Васил Лутев, който трябва да излезе до няколко месеца.

Живко Петров: Много ми се иска човечеството да стане малко по-обрано, да се съберат хората в себе си и да уважават пространството на другия. Не трябва да сме толкова хаотични, да си мислим, че разбираме от всичко, трябва да уважаваме качествата на другия човек. Много ми се иска да подкрепяме всеки един, който иска да направи нещо.

Вие усетихте ли достатъчна подкрепа през пандемията, когато не можехте да свирите? По време на първата вълна много музиканти организираха безплатни онлайн концерти, участваха в кампании и призоваваха хората да не се страхуват, но сякаш останаха недооценени.

Димитър Карамфилов: Аз също участвах в няколко онлайн инициативи, защото трябва да видим и друг начин. Епохата е такава, че трябва да се адаптираш и технологиите допринасят за това, но не мога да кажа, че тези събития могат да заместят преживяванията на живо. Личният контакт е нещо незаменимо.

Живко Петров: Това е една друга тема… (бел. ред. – смее се) Малко позабравиха за нас. Хората смятат, че музиката им е даденост, а всъщност за да достигне тя до консуматора, тя минава през човека, който я е създал, и хората, които я изпълняват. Това е творчески процес. Първо Господ ти дава таланта, ти работиш цял живот за това, създаваш нещо и то достига по някакъв начин до душите на хората, но те не се замислят за това, когато слушат една песен, те си казват „това ми допада“ или „това не ми допада“. Много ми се иска хората да се върнат зажаднели в залите и според мен ще бъде така. Ето, правим този концерт за втори път в Бургас, което е щастие за нас. Все пак джазът не е музика, която е достъпна за всички. Джазът е хамелеон – той се променя. Навремето е създаден в Америка, след това попи от културите на всеки един народ и стана много пъстър.

А почитателите на джаза какви са?

Живко Петров: Харесват ми, защото това са дълбоки хора, които искат да научат нещо и усещат. Самата музика е за усещане, а не за разбиране. Много ми е странно, когато някой ми каже „аз не разбирам от джаз“ – това е много смешно. Ако някой каже, че не разбира дадена музика, значи изпълнителят не си е свършил добре работата.

Човекът ли избира инструмента или инструментът избира човека?

Димитър Карамфилов: В моя случай инструментът ме избра. Занимавам се с музика от ранна детска възраст – получих първата си цигулка на четири години. След цигулката преминах на виола. В Консерваторията кандидатствах с електрически бас. Първата година имат задължителен контрабас и тогава се влюбих в джаз музиката.

Господин Петров, Вие сте работите с някои от най-известните имена в българската музика. Кой е най-капризен?

Живко Петров: Аз харесвам капризните хора, защото те са като мен. Имам честта да работя с едни от най-големите имена – Лили Иванова, Мария Илиева, Любо Киров и други в поп музиката, в джаза – Камелия Тодорова, Йълдъз Ибрахимова, Хилда Казасян, Белослава. Удоволствие е да се работи с такива хора. Няма каприз, има удоволствие.

Звучи все едно приравнявате капризността и перфекционизма.

Живко Петров: Да.

И това е нещо хубаво?

Живко Петров: За мен – да.

Останали са още само няколко билета. Поканете хората.

Димитър Семов: Възползвайте се от този шанс, защото предполагам няма да дойдем скоро пак на бургаска сцена (бел. ред. – смее се). Не сме толкова голяма държава, че да обикаляме постоянно с един и същ проект, така че сега е моментът тези, които искат да чуят новия албум, да дойдат в Бургас и да го чуят.

Димитър Карамфилов: Не изпускайте. Ще бъде приказно.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.