Живко Куртев и как се свири хардрок под шапката на военните в Бургас

Знаете ли, че военните в Бургас са имали своя хардрок група? Как се е случило това – разказва Живко Куртев, китарист и фронтмен на групите „Бумеранг“ и „Параграф 22“, който гостува в рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com.

Добре дошъл в нашата рок рубрика. Кога реши да ставаш музикант?

Живко Куртев реши да стане музикант на 15 години. Запалих се по музиката на „Дийп Пърпъл“, „Уайтснейк“, „Лед Цепелин“, „Блек Сабат“, „Юрая Хийп“… Слушах ги на магнетофон „Юпитер“, хващах ги по румънското радио „Метроном“. И у мен импулсивно се породи желанието да стана музикант. Имах и друга мечта – да бъда водолаз. И все още ми е хоби да се гмуркам. Но избрах музиката, може би защото тя е в гените ми – братовчедите ми свиреха.

Кога за първи път хвана китара?

Бях още в 6-7 клас. Аз съм от Средец и заради това мое хоби реших да дойда да уча в Бургас. Кандидатствах в Икономическия техникум, но не ме приеха и започнах в Електротехникума, където имаше подходяща база за свирене. След като завърших, реших да отида в София – там се случват нещата – като радио, телевизия, като записи, въобще музикалният бизнес е в столицата. Това по комунистическо време беше много трудно, защото трябваше да имаш временно жителство. За да стане това, трябваше да работиш в „Кремиковци“, в ЖП-то или да се ожениш за софиянка.

И ти какво направи?

Започнах в ЖП-то. Така свирих в София в продължение на година в базата на една бирена фабрика. Тогава обаче дойде моментът на демокрацията. Всичко рухна и аз се прибрах към Бургас.

Кога се появи рок групата „Бумеранг“?

Сформирахме „Бумеранг“ през 1992 г. Бяхме група на Гарнизонния военен клуб в Бургас. Като такава имахме страшно много участия. Военните развиваха голяма културна дейност тогава – както с фолклор, така и с рок в наше лице. Имахме много добри условия за работа.

Интересно как се случи така, че военните, бидейки доста консервативни, решиха да имат своя хардрок група?

Барабанистът беше офицер – майор Борислав Димитров. Служеше към поделението в Братово. Той се ползваше с протекциите на военните. Така ние станахме тяхна група, както бяха например „Тоника“ към Строителни войски. Освен аз и Димитров в „Бумеранг“ бяха още китаристът Антоний Аргиров и Данчо Петров на баса.

Свирехме къде ли не – по поляни, на агрегати, където се сетиш. Участвахме и на фестивали, т.нар. рок рингове. Свирили сме с Пламен Ставрев, с групи като „Сънрайз“, „Подуене блус бенд“, Милена… Най-грандиозният концерт, който сме правили, беше в Античния театър в Пловдив – усещането да свириш в такава атмосфера е много яко.

Как започнахте да правите авторската си музика?

Авторските ни парчета аз започнах да ги правя. На 90 % са моя идея – като текстове, като музика, като аранжименти.

Спомняш ли си кога се роди идеята да направите свой албум?

Беше 1993-4 година. Тъй като в Бургас тогава нямаше къде, записвахме песните в софийското студио „Сити“ на Иван Градинаров и тонрежисьора Бойко Петков. Първият ни албум се казва „Срещу вятъра“ и съдържа осем композиции.

Знам, че в една от песните участва Петър Гюзелев – китаристът на „Щурците“. Как се случи това?

На един 8 декември, студентския празник, в спортна зала „Изгрев“ (сега „Бойчо Брънзов“) бяха поканени да свирят „Стари муцуни“, Милена Славова и група „Клас“. Ние също отидохме, но се оказа, че не ни достига апаратурата. Георги Марков от „Щурците“ ни отстъпи да свирим на неговите барабани. Тогава се запознахме и с Петър Гюзелев. И като отидохме в София да записваме песента „Самота“, той се обади на Георги Минчев, който донесе една 12-струнна акустична китара, купена от Иван Лечев. Опитах се да свиря на нея, но понеже не бях използвал такъв инструмент, не можах да изкарам от нея това, което трябва. И Пеци Гюзелев съвсем коректно и по мъжки предложи той да изсвири частта на тази китара в песента, както и стана. После ни покани у дома си, а ние за благодарност му подарихме една бутилка уиски и оригинален албум на групата „Екстрийм“.

Когато записахте „Самота“, други песни за албума бяха ли вече готови?

Да, бяха готови. Ние участвахме с тях в класации по БНР – в предаванията „Пулсиращи ноти“ на Тома Спространов и „Музикална стълбица“ на Данчо Георгиев. „Буреносец“, „Дяволът“ бяха знакови парчета от албума „Срещу вятъра“.

Вторият ви албум „Бумеранг 2“ излиза през 1997 г. Имайки вече опита от първия, по-лесно ли го направихте?

По-трудно стана. Първият албум беше подпомогнат финансово от ДНА-то, а за втория трябваше да търсим средства сами. Въпреки че още бяхме група към военните, нещата вече се бяха променили и стана доста по-сложно, а трябваше да се дадат пари за записите в София. Но го направихме, даже стана по-голям от първия – с десет парчета. 

Какво се случи след този албум?

Случи се това, че се разпаднахме. Появиха се проблеми между мен и барабаниста. Станаха вътрешни дразги и аз реших да кажа „Чао“ на групата. Останалите се опитаха да направят някаква формация, но не им се получи.

Аз си направих една музикална пауза от 4-5 години. После ме засърбяха ръцете и пак започнах да свиря. Сформирах „Параграф 22“. В групата освен мен дойде и басистът Данчо Петров. Взехме барабанист, който се отказа точно като бяхме направили репертоар от 50 парчета – кавъри и авторски от „Бумеранг“. На негово място се изредиха още няколко, с които нещата не се получиха. Сега намерихме едно момче – татуировчик, с което работим добре.

Може ли да се каже, че 90-те са златните години на хардрока в Бургас?

Според мен – да, може да се каже. Музиката много се промени, но времето на „Дийп Пърпъл“, на „Лед Цепелин“, на „Уайтснейк“ – това е моето време. Много ми е мъчно за Нийл Пиърт, барабаниста на „Ръш“, който сега почина.

Накъде отива в наше време рок музиката като цяло?

Рокът все още има надежда да върви, мака че поколението, което харесвам, застарява. Дори поп звезди като Мадона, Тина Търнър са вече на години, Уитни Хюстън почина. Уникална певица като Марая Кери почти всички я забравиха. „Ролинг стоунс“ още оцеляват – но те нямат живи съученици вече. Опитвам се да слушам и по-модерен рок, скандинавският е много добър. От бургаските ми харесват Г.Р.А.С., правят хубави неща.

Ти съумявал ли си да си изкарваш хляба само с музика?

Не. Имал съм предложения да ходя да свиря по кръчми в Норвегия, в Германия, но не съм ги приемал. Просто не ми харесва да свиря нещо, което не ми харесва. Винаги съм искал да правя това, което ми е кеф. Затова музиката ми остана само като хоби.

Имаш ли планове с „Параграф 22“ тази година, нещо авторско ще издавате ли?

Имам идея да поканим млади момчета от Музикалното училище в Бургас да дойдат и да изсвирят няколко парчета с групата. Има талантливи деца. Мисля и поне едно авторско парче да направим. Имам подготвен текст и идея. Само трябва да седнем и да го запишем.