Гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ днес е Жеко Жеков – певец и китарист на бургаската група Saltfield. В нея той свири заедно с Боил Каранейчев, с когото участваха в тазгодишното издание на „Гласът на България“. Преди дни излезе първият миниалбум (т.нар. EP - Extended Play) на Saltfield. Какво съдържа той и как е станал музикант – Жеко разказа пред Gramofona.com.

Здравей! Да започнем с първото EP (миниалбум) на Saltfield. Как решихте да го издадете, какво включва той?

Албумът се казва Waters Rising и включва 5 авторски парчета, които подготвяхме в продължение на година. Стилът можем да го обобщим като алтернатив метъл, но има и препратки към други поджанрове на този стил – и прогресив елементи, и хеви. Четири от песните са на английски, а петата е на български. Тя се казва „Болест“ и спечели конкурс на Remember Project за музикално произведение, посветено на жертвите от тоталитарния режим. Това е онлайн конкурс, който се провежда в няколко страни, като излъчва две песни победителки. От България нашата „Болест“ е една от отличените.

Къде меломаните могат да намерят и да чуят албума?

Могат да го направят в интернет – в Spotify, в iTunes, в Google Play Music, в Amazon Music и в други платформи. Има го издаден и на CD, като тези, които искат да се сдобият с него, могат да пишат съобщение на нашата страница във фейсбук и ще им го доставим.

А ти как стана рокаджия, как реши въобще да се занимаваш с музика?

При мен е наследствено. Баща ми Тодор Жеков свири доста време на китара, впоследствие стана художник. Тъй като той свиреше вкъщи, докато бях малък, и някак си се запалих. Един ден, докато минавахме покрай Музикалното училище, той ми предложи да кандидатствам там. Аз реших, че това е добра идея. И в 5 клас кандидатствах и ме приеха там. След като завърших, постъпих и в Националната музикална академия в София. Така вече 13 години музиката е това, с което се занимавам основно.

В Музикалното училище ли се научи да свириш на китара?

Да, специалността ми беше „Класическа китара“, която изучавах при Стоян Маринов. Той е не само страхотен учител, но и модел за подражание. Това може да потвърди всеки, който е имал възможност да се докосне до неговото преподаване и въобще до начина му на държание с хората.

Кои ти са любимите китаристи, от които черпиш вдъхновение?

От всеки жанр имам по няколко любими китаристи. Първото ми вдъхновение беше Брайън Мей от „Куин“. Още като съм бил на 2-3 годинки, си спомням, че имах червена детска китара и гледайки клипове на „Куин“, правих същите чупки пред телевизора като Мей. По-късно започнах да слушам „Айрън Мейдън“ и съответно китариста им Ейдриън Смит. Ричи Самбора от „Бон Джоуви“ ми е много любим. Напоследък слушам по-алтернатив, по-прогресив неща. Един от най-любимите ми китаристи в този стил е Арън Маршъл от групата „Интървалс“. Дейвид Гилмор от „Пинк Флойд“ винаги ми е бил любимец. Ерик Клептън харесвам страшно много. Както и Стийв Морз от „Дийп Пърпъл“.  

Кога за първи път се включи в група и коя беше тя?

Още на първия учебен ден в Музикалното се ориентирах кой на какво свирих и реших, че ще събера група. Това, разбира се, не стана веднага в 5 клас. Но към 6-7 клас вече имах първата си група Crash, която после преименувахме на No Station Station. С тях издадох и първото си авторско парче.

Сега, като гледам записите от тогава, ми става много смешно. Начинът, по който се държим на сцената, как реагираме на микрофонии и такива неща, на които един професионален музикант би погледнал с пренебрежение. Тогава много се шашкахме и бяхме като пате в кълчища (смее се).

С Боил Каранейчев кога се запознахте?

В 7 клас. Беше вокалист на тази моя първа група, още не свиреше на бас. Той е с три години по-малък от мен. В Музикалното учеше цигулка. След като тази група се разпадна, направихме друга. Боил пък имаше отделна банда, в която вече свиреше на бас и пееше. Накрая стана колаборация от 3-4 бургаски групи и направихме Bad Century. Това беше втората ми по-сериозна банда, където пак с Боил свирихме. И впоследствие така се стекоха нещата, че сега и в Saltfield сме заедно.

С Bad Century имате ли авторска музика?

Да, имаме официално издадени 3 сингъла. Това беше група с по-прогресив метъл насоченост. Тъй като тогава имахме мерак да покажем колко много можем да свирим, правихме някакви дълги 8-минутни парчета. Но това си отмина по естествен начин.

Как се появи Saltfield?  

През 2017 г. аз и барабанистът Теодор Чирпанлиев се бяхме събрали на негов рожден ден. И прибирайки се към „Славейков“, където живеем и двамата, си казахме, че трябва да посвирим някой път. И това се получи толкова готино, че решихме да направим група. Първият ни басист беше Калоян Ченов. Боил го взехме впоследствие. Наскоро Теодор обяви, че не му се свири повече в Saltfield, тъй като иска да прави по-тежка музика от тази, която композираме с групата. Той сега е барабанист в метъл бандата Will Of The Awakened. На негово място взехме нашия колега от академията, шуменлията Иван Ценов. С него сме свирили в различни формации преди това и решихме да го извикаме, а той, за щастие, се съгласи. И ще представим албума Waters Rising на Джулай морнинг с него.

Със Saltfield сте били на турне в няколко града заедно с актьори от Американския университет в България, представяйки мюзикъла „Коса“. Това е нещо доста различно от метъла?

Аз обичам да казвам, че ако се занимавам само с един стил музика, ще ми гръмне главата. И откакто съм в академията, си отворих очите за много други стилове – фънк, поп, соул и всякакви такива неща. Като бях във втори курс, ме поканиха да се включа в турне на Американския университет. Оттогава вече 4-5 години участвам всяка година в най-различни групи. Всеки път мюзикълът е различен и се представя в 5-6 града в България. Миналата година на турнето за „Коса“ решихме да участваме нашата си група Saltfield плюс гост-музикантът Николай Костадинов на пиано. В момента той е част от групата в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ по bTV. Николай също е бургазлия и в Музикалното бяха в един клас с Боил.

Знам, че сте участвали в конкурса Battle of the Bands (Битката на групите) в Бургас. И не само сте свирили на него, но и печелите първото място. Как се случи това?

Това беше едно от първите ни участия със Saltfield. Любопитното е, че още преди това с Bad Century първото ни участие също беше на този конкурс и го спечелихме и тогава. Та точно като бяхме на турнето за „Коса“, разбрахме, че ще има ново издание на Battle of the Bands. Писа ни нашият приятел Павел Йорданов съобщение в страницата на групата във фейсбук, че конкурсът ще се проведе отново след няколко години прекъсване. Явихме се много надъхани да спечелим, но непрекъснато си повтаряхме да нямаме очаквания. И взехме, че спечелихме. От там тръгна майтапът, че като си направиш нова група, явно печелиш (смее се).

Беше много яко, запознахме се с много добри групи. С някои от тях после правихме концерти и в София, а с други планираме да направим.

Не мога да не те попитам как с Боил решихте да участвате в „Гласът на България“?

Специално за мен беше инцидентно. Аз от 1-2 години почти се наканвах да участвам, но всеки път се отказвах. Тази година Боил реши да се яви. Помислих си защо да не се включа и аз с идеята да направим реклама за групата. И лично аз се явих с тази цел. Много хора ни питат защо не се явихме като дуо, но това двамата дори не сме си го говорили, просто стана така, че участвахме поотделно. Случи се така, че Боил продължи нататък в „Гласът на България“. И смея да твърдя, че наистина има положителен резултат за групата от участието ни в предаването. Има хора, които ни знаят от там, и сега идват на концерти на Saltfield.

Тази година завършваш Музикалната академия в София. Какви ти са плановете оттук нататък – и за групата, и твоите лични. За чужбина мислил ли си?

Както беше всичко замръзнало заради коронавируса, сега се отдадох на творчески процес и с моя самостоятелен музикален проект, и с групата. Сега генерираме нов материал. Това, че тъкмо сме пуснали EP-то, не трябва да ни спира да правим нови неща. Измислянето, записването и накрая издаването на една продукция като албум отнема страшно много време. И ако продължим да творим чак след като сме представили Waters Rising, може да минат 2-3 години, а това не искаме да се случва. Но първо акцентът ще е върху представянето на EP-то. Първият ни официален концерт, на който ще изсвирим целия албум, ще бъде сега на Джулай морнинг в Бургас. Участието ни ще бъде от 01,55 до 02,25 часа през нощта на 30 юни срещу 1 юли. После в зависимост от развитието на ситуацията с коронавируса ще търсим други дати за турне из България.

Що се отнася лично за мен, преди много мислих за чужбина. Но соловият ми проект и групата са ми на първо място, а има и други неща, които страшно много ми харесва да правя в България. С Боил сме част от групата на Дивна и правим много яки турнета с нея. И не ми се изоставя всичко това, което съм тръгнал да градя в България. Но не казвам нищо със сигурност, защото ако в даден момент реша, че е по-добре да замина, бих го направил. На този етап не смятам да ходя в чужбина, но никога не е изключено.

Повечето музиканти, с които съм говорил, не виждат голямо бъдеще за рок музиката, особено в България. Ти смяташ ли, че рокът като стил има бъдеще и накъде може да се развива?

Според мен всеки жанр, на който му е отминала модата, както се казва, се преражда по някакъв начин. Това се случва и с рока, появяват се нови, алтернативни жанрове. Последното голямо течение например в тежката музика, което възникна между 2012 и 2018 г., беше метъл корът. Той и сега продължава да е страшно популярен сред младите хора. Същото важи и за рапа, където се появяват много нови популярни движения. Така че смятам, че винаги има почва за музиката.

А колкото специално за България вярвам, че докато не се възпита вкус към тази музика, няма кой да я прави. Защото, за съжаление, хората, които правят чалга, са десетки пъти повече от тези, които създават рок и метъл музика. А каквото се предлага на пазара, хората това и слушат. Аз разсъждавам, че ако има качествена рок продукция, ще се намерят и такива, които да я слушат, и ще има хляб и за това. И колкото повече, толкова повече – както казва Мечо Пух.