Интервю на Gramofona.com с бургаския депутат от Демократична България Ивайло Мирчев

Дойдохте за приемния си ден днес с влак. Защо?

Ами единия път бях дошъл със самолет и имаше много критики, защо съм пътувал със самолет. Не е ли много скъпо. Всъщност, аз сам си плащам. Идвал съм и с кола. Реших този път да пробвам с влак, не заради нещо друго, а защото предстои голяма реформа в БДЖ. Самото БДЖ е в много тежка ситуация. Не мога да се сетя кога за последно съм пътувал с влак между градове. Подобно пътуване от 7 часа не съм имал от около 20 години.

И усещането какво е да се пътува 7 часа?

Като от преди 20 години. Нищо не се е променило от тогава и това е лошо. Трябва да ви кажа, че съм със смесени чувства. София – Бургас е една от най-добрите ни линии в момента. Въпреки това, реално пътуването е 7 часа, което за бърз влак е доста време. С кола се взима за 3 часа. Това е изгубено време. Отделно липсва комфорт.

Какво трябва да се промени?

Ами най-малкото самите релси. Има доста проекти по това трасе. Трябват нови мотриси, нови вагони,  но това е свързано с много пари. Трябва да се пресече и корупционният елемент, защото до момента големият проблем е корупцията. Трябва да пресечем това нещо.

Кога БДЖ може да бъде конкурентен на останалите видове транспорт?

Това трябва да се случи в следващите две-три години. Започват се сега проекти по отношение на инфраструктурата, плюс закупуване на нови вагони, локомотиви. След три години трябва да се стига много по-бързо до Бургас и железопътният транспорт да бъде конкурентен на автобусния, какъвто в момента не е. не може да се пътува 7 часа от София до Бургас. Всичко над 3 часа е пилеене на време.

Но това са скъпи инвестиции, които бавно се връщат.

Нека сме честни. За 30 години имаше два инвестиции направени във влака. Едната е по времето на НДСВ със закупуването на локомотивите на Сименс, а втората са едни турски спални вагони, които бяха една много спорна поръчка. А и купиха се напоследък няколко локомотива. Не е нормално. Държавата вече не е толкова бедна. Скоро ще направим 150 млрд. лева вътрешен брутен продукт. Ако с такъв ВБП не можем да отделим пари, за да си оправим влаковете, накъде сме тръгнали?

Казвате, че вече не сме бедна държава, но продължаваме да сме с най-ниските заплати

Ние много обичаме да обясняваме как сме много бедни и как сме с най-ниските заплати, но в Украйна, например са с два пъти по-ниски заплати от българските. Това са фактите. БВП на България наистина скоро ще стане 150 млрд. лева. В никакъв случай не можем да кажем, че това   е бедна страна. Това не е бедна страна, това е страна, която не харчи разумно.

Ето например онези 500 млн. лева от скандала с Влади Горанов. Ами тях само да бяхме инвестирали в БДЖ и вече нямаше да го има този проблем. Ама не, някой трябваше да ги открадне. Проблемът на България е, че много се крадеше, тежко. И това трябва да се ограничи.

Бяхте в Украйна, видяхте какво се случва там. Видяхте какво правят съседните ни държави. Каква е Вашата оценка на това, което България прави като държава?

Тъжно ми е и не искам да давам оценка какво прави държавата. Но ще ви кажа какво прави Румъния. От това ми става още по-тъжно. С колеги бяхме на пункта Исакча - Орловка, който е между Украйна и Румъния. Там се пресича Дунава с ферибот.

Виждате стотици майки със стотици деца. Какво става в Румъния? Посрещат ги, разхождат им кучетата, предлагат чай, храна, лекар, документите им оправят. В момента, в който стъпят на границата, те влизат в една много подредена схема. Първо минават лекар, после им се оправят документите. Веднага им се дават чай, храна, вода.

Самите румънци имат блестяща организация – с палатките, с фургоните. Виждаш нещо, което в България никога не сме срещали. Румънците казаха, че просто са се подготвили предварително. При нас нещата се получиха по различен начин.

На десетия ден от войната отидох на Дуранкулак. Там нямаше практически никой. Не трябва да се лъжем, че нямахме организация.

Тя и сега не е.

Точно така. Надявам се да има подобрение. Мина месец, а няма особено подобрение. Тук става въпрос за организационна работа. Чувам сега, че в Пловдив върнали 10 семейства. Не може да връщаме семейства.

Трябваше вече да сме показали, че можем да се справим. За съжаление разликата между България и Румъния не е само в брутния вътрешен продукт. Това е разлика вече на държавно ниво.

Това ни е наследство от годините на ГЕРБ. Не искам да се оправдавам, но е много трудно с неработеща администрация, пълна с калинки да се правят чудеса.

Хотелиерите имат голям проблем. Настаняват украинци, които обаче не искат да получат временна закрила. Така хотелиерите няма как да получат пари от държавата за направените разходи. Защо въобще трябва документ за временна закрила на хора, които са дошли след 24 февруари и очевидно бягат от войната?

Има индикации, че ще се облекчи процедурата. Също и че хората, които са приели хора в дома си също да получат подкрепа. Полша прие 2,5 млн. за един месец и практически поляците почти не са се оплакали.

Ние тук с под 100 000 човека не можем да се оправим. Държавата трябва да си регулира отношенията с хотелиерите. В началото никой не им каза, че ще получават пари. После се обяви, ама те почнаха да се бавят. Трябва малко по-гъвкаво да действа държавата по отношение на бизнеса. Бях на място и имах среща с много хотелиери. Те хората го правят от сърце, но не могат да издържат.

Тук държавата трябва да е по-гъвкава, та дори и с риск да станат грешки, защото ние сме в безпрецедентни условия. Реакцията на хотелиерите е правилна. Нормално е да се отзоват. В Балчик първите дни беше страшно, те идваха на талази. Няма какво да ги правиш. Хората от града казаха – сложете ги в хотела. И ги сложиха в хотела. Държавата трябва да оцени какво направиха.

Защото първоначалната добра реакция на България не беше на държавата, няма какво да се лъжем за това. Беше на хотелиерите. Държавата трябваше да благодари, защото хотелиерите я отсрамиха. И вместо да помогне на хотелиерите, тя започна да се бави. Виждам, че в щаба има хора, които се стараят нещата да се получават.

Просто ние не бяхме подготвени за тази криза. За съжаление, пак ние се оказахме неподготвените. Трябва да спрем с тези глупости – все нас снегът ни изненадва, все при нас дупките пречат, все на нас нещо се случва. Значи имаме нещо сбъркано.