Да пееш гръндж в една група, метъл в друга и да твориш електронен трип хоп в трети проект – това не го може всеки. Но го прави Иван Петков – днешният ни гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“. Как успява да съчетае трите стила, какво означава името Lek City Case (Лек Сити Кейс) и други интересни неща от своя музикален път – Петков разказа пред Gramofona.com.

Здравей, Иване! Откога започна да се занимаваш с музика?

С музика съм закърмен, може да се каже, още преди моето раждане. Защото се оказа, че съм заченат на Далян Чайка край Созопол. Баща ми е служил там, а на същото място са заснети и части от култовия филм „Оркестър без име“. А баща ми е музикант и съм израснал по ресторанти от бебе. Така че отрано съм силно свързан с музиката. Но аз лично започнах да се занимавам по-сериозно с музика след 30-ата си годишнина. Преди това единственото, което имам като свирене, е между 5- и 6-годишна възраст на пиано. Но майка ми забременя и нямаше кой да ме води повече на уроци.

Като станах на 30, още си имах мечта за рок банда, която си мислих, че никога няма да се осъществи. Тогава си взех една китара и започнах да си дрънкам. Малко по малко почнах да си измислям и песни. Към 2013-14 г. с един приятел – китариста Валери Вълканов, решихме да започнем да свирим. По-късно към нас се присъедини Слави Бойков на бас. Всъщност може да се каже, че свиренето тогава ни беше пиене на бира и други спиртни напитки и джемване с часове до късно вечер (смее се).

Това ли е началото на Lek City Case?

Да, това е началото на групата. През 2015 г. към нас се присъедини и Иван Янков (бивш басист на групата N.F.G.) на барабаните. Започнахме с кавъри, направихме първия си концерт на летния „Бар без име“. После свирихме в още един клуб. След това, за съжаление, Слави ни напусна. Отиде си от този свят на 42 години. Към групата се присъедини Иван Герасимов като басист. После се разделихме с Валери и през 2018 г. на негово място като соло китарист дойде Борис Николов от групата „Еуфория“.

Всъщност как измислихте това име Lek City Case? Означава ли нещо?

Аз си го измислих, като тийнейджъри беше много актуално да си говорим на „лек“ – „Хей, лек, как си?“. И Lek City Case е нещо като никнейм на Бургас. А Case е в значение на случай.

Как би превел на български името на групата?

Нещо като „Бургаски случай“, просто игра на думи. Някои го превеждат като „Лек градски случай“. Междувременно след проверка в интернет открих, че има хотел Lek City в Тайланд. Така че си имаме и хотел (смее се).

А защо се насочихте да свирите точно такъв стил музика – алтернативен рок, гръндж, а не нещо друго?

Ами защото това е стилът (смее се). По рока съм запален от дете. В началото слушах „Куин“, „Дийп Пърпъл“, „Лед Цепелин“ и „Пинк Флойд“, които за мен са едни от най-великите групи. По време на тийнейджърството вече се привързах силно към гръндж течението. Затова и свирим в този стил.

Смяташ ли, че грънджът и в момента е популярен, има ли място за него, особено в България?

Според мен да, защото сиатълската вълна още има доста фенове. В София дори постоянно правят „Сиатъл найт“ с известни групи, които свирят кавъри на „Пърл Джем“, „Нирвана“, „Алис ин Чейнс“ и т.н. Но ние в Lek City Case не сме абсолютно твърд гръндж. Шаваме в стиловете – и саутърн рок, и рокендрол. Така че има за всеки по нещо в това, което правим.

Кои ти са любимите вокалисти, на които си се опитвал да подражаваш?

Много са. Например Скот Уейланд от „Стоун Темпъл Пайлътс“, Еди Ведър от „Пърл Джем“, Лейн Стейли от „Алис ин Чейнс“, както и много други и от по-твърдите групи.

Ти самият пееш и в метъл банда?

Да, вокалист съм и на още една бургаска група – Soulcore. С нея свирим метъл и мога да кажа, че имаме пробив в българската музика. Около половин година бяхме в класацията на радио Z-Rock – стигнахме до 13-о място в топ 30 за български песни.

Как съчетаваш по-твърдия метъл с грънджа?

Не ги съчетавам. Поотделно са двете групи. Макар че с Lek City Case имаме и една доста по-твърда песен от останалите.

Правите ли авторска музика?

Да. С Lek City Case записвахме в студио в София инструменталите на 5 наши песни, както и вокалите на две от тях. След като довършим другите три, ще пуснем сингъл, а после и нещо като EP. Като направим и клип, може би ще го промотираме и с турне.

Четири от песните са на английски, една е на български. В тях се пее за любов и още нещо, както се казваше в „Оркестър без име“. Някои от текстове са свързани с тежкото битие, объркания социум, който ни обикаля.

Това означава ли, че донякъде си разочарован от действителността?

Колкото съм разочарован, толкова и не съм. Монетата има две страни – хубава и лоша. Но трябва да извличаме позитивното и от най-лошите моменти.

Освен двете групи, в които пееш, имаш и трети проект – Sick A Trix?

Да, това е мой авторски проект, който е напълно индивидуален. Две песни от него пуснах в един международен проект – No Clear Sky. В него има американци, израелци, руснаци и изобщо хора от цял свят, събрани в една интернет платформа. Момчил Грозев, който също участва в проекта, ме свърза с мозъка на No Clear Sky – Цветомир Иванов, който пише музиката за песните. Той ме попита дали искам да се включа. Прати ми две песни, аз написах текстове, записах вокали, той ги мастерира. И това са първите две мои песни с псевдонима Sick A Trix. Имам още две почти готови, които са на български. Те са в абсолютно различен стил от всичко, което съм правил до момента.

Какъв стил е музиката на Sick A Trix?

Едната песен може да се каже, че е нещо като хепи поп – клавири предимно и вокали, има и малко саксофон. Другото е електронен трип хоп. Но аз винаги съм слушал тотално различна музика, без ограничения, като изключим „любимия“ стил попфолк.

Lek City Case, Soulcore и Sick A Trix – как успяваш да ги съчетаеш трите неща, и то в различни стилове при това?

Ами с любов към музиката (смее се). Доста е трудно да съчетавам трите проекта едновременно, но не искам да загърбвам никой от тях, защото всичко ми е присърце.

Музиката как я възприемаш – като хоби, като призвание, като работа?

Надявам се да е призвание. Това вече могат да го кажат хората, които са ме виждали и чували.

А с какво си изкарваш хляба?

С нещо съвсем различно. С музика си изкарват прехраната в България много малък процент от музикантите, и то предимно в София. Аз работя в сферата на транспорта.

Мислил ли си да свириш в чужбина, както го правят много наши музиканти?

Не, не, това е много далече от мен. Искам да правя нещо с любов. А да ходиш да свириш за пари музика, която дори не харесваш – това не е моето, няма как да се случи. Това ще е правене на музика със сила.

Как виждаш развитието на рок музиката изобщо?

Смятам, че рок музиката не умира и няма и да умре. Тя носи много заряд и позитивна енергия. Духът има нужда от музика във всяко едно свое състояние. Дали ще си депресиран, весел или както и да се чувстваш – пускаш си дадена музика, която да балансира в теб чувствата и да те уравновеси. Така че музика има и ще има за всеки. Рокът си е жив, макар и да търпи все повече метаморфози и миксове с други стилове.