Иван Ланджев представи последната си стихосбирка „Ти, непрестанна новина“ в Бургас, организирано от Сцена за книги и хора, където отговори на няколко въпроса на Gramofona.com. Той е роден в Сливен през 1986 година. Има издадени още две стихобирки: „По вина на Боби Фишер“ (2010) и „Ние според мансардата“ (2014). Ланджев е сценарист в едни от най-успешните български сериали и преподава поезия в Творческа академия „Заешка дупка“.

 

Г-н Ланджев, защо с новина в заглавието още започва книга за поезия?

- Защото днес всичко наоколо е фейкнюз и постистина, и не знам какви още нови и модерни ужасни словосъчетания. А на мен ми харесва старата истинска истина и ме вълнуват такива новини, които си остават новини.

Говорим за книга за поезия все пак?!

- Да, именно, ще ми се да разбера коя е непрестанната новина. Това любовта ли е? Каквото твърдя в тази книга. Защото, като се замисля за някаква по-цялостна идея, май е това – че любовта е непрестанната новина. Осъзнавайки целия патос на това изказване, любовта не само обекта, самото чувство, любовта като фундамент на света, като първопричина и двигател на света. Това е непрестанната новина, може би.

Обърках се, непрестанната новина, новината е любов и къде е поезията?

- Поезия може да се открие навсякъде и във всичко, освен на едно място – в лошото стихотворение. Само в лошото стихотворение няма поезия. Това е известна формулировка, не съм я измислил аз, но я следвам, затова се опитвам, доколкото мога, да пиша хубави стихотворения.

Много хубаво пеете и свирите!

- Благодаря, Вие сте учтива!

Не само, от реакцията на публиката съдя!

- Това е просто хоби, събираме се с приятели и свирим и пеем, не е нещо, което правя особено сериозно. Но съм меломан и така харесва ми да мога да свиря любимите си песни.

На сцената говорихте за музика със заглавието на стихосбирката „Ти, непрестанна новина“?

- Ами да, има едно струпване на звуци, алитерация се нарича това, повтарят се сричките „ан“ и „на“. Дори и с името ми на корицата Иван Ланджев, непрестанна новина, тези повторения на „ан“ и „на“ правят нещото да се запомни.

Това е по-скоро социалния план в света, защото има такъв, мен ме вълнува какво става в света и се опитвам да противопоставя нещо на обезценяването на новините около нас, тъй като те стават все по-банални. На едно място в книгата казвам, че няма нищо по-банално от сензацията. Това се роди в наши дни, този феномен. Ние сме най-информирани и всъщност парадоксално това ни прави още по-дезинформирани. Информацията, която получаваме, е толкова достъпна, че ние все по-малко ѝ обръщаме внимание. Всяка сензация все по-кратко и по-малко ни интересува. И на мен ми се струва, че изкуството трябва да противопостави нещо на тази банализация на ежедневието.

И успява ли?

- В моя живот успява. Аз съм благодарен на поезията и въобще на езика ни. Благодарение на езика аз изобщо живея и ми се случват хубави неща. Най-хубавите неща, които са станали в моя живот, са благодарение на българския език. Без това да звучи патетично, то е факт, така е. Най-интересните срещи с най-интелигентните и интригуващи хора, работата, която работя и всички работи, които работя, са свързани по някакъв начин с езика.

Кои са тези интригуващи хора?

- Те не са малко, аз съм благодарен за всяка такава среща. Това са мои професори от университета, които са оставили трайна следа върху мисленето ми, любими поети, които съм успял да видя и да общувам с тях, докато са все още сред нас.

Кои са съвременните български поети, които смятате, че трябва да бъдат изучавани в учебниците?

- Иван Теофилов, който е единият от редакторите на тази книга, той е един от големите ни все още живи поети. Дължа му много, той е мой учител в последните повече от 6 години. Иван Цанев, Борис Христов, Екатерина Йосифова, Елин Рахнев, Георги Господинов, който в момента е изключително популярен с прозата си, но не трябва да забравяме, че той е първо поет и сам има съзнание за това, че е първо поет. При него всичко идва от поезията. Има и по-млади имена, които съм шастлив, че мога да нарека свои приятели.

А вие определяте ли се като поет?

- Ми аз пиша стихотворения, времето ще определи доколко съм поет.

Популярен сте като сценарист, затова Ви питам?

- Честно казано, не мога да се съглася с това. Пише ме по надписите на някакви сериали, но аз никога досега не съм дал нито едно интервю във връзка с това, че съм сценарист. Хората ми задават въпроси във връзка с поезията ми, не за сценария. Плюс това поезията е моето лично занимание, докато в сценариите аз съм част от отбор и от много по-голяма машина. Там отговорността не е лична, аз не мога да претендирам изцяло за успеха или да се оправдавам за неуспеха на някой от сериала, това е обща работа. Докато тука в поезията отговорността е моя и успехът е мой, и неуспехът е мой.

Къде е по-голямо удоволствието – в писането на сценарии или в писането на поезия?

- Поезията е моето нещо, това е нещото, което обичам най-много. Затова го правя по-рядко и пиша стихотворения рядко, тъй като не е нещо, което си представям да правя всеки ден, като някаква работа, аз не искам то да ми бъде работа от 9 до 5. Работя други неща, пиша сценарии, преподавам, занимавам се с реклама. Това са интересни професии, които ме вдъхновяват, те са креативни, но поезията е нещо друго, тя не се пипа.

Преподавате руска класическа литература в Софийския университет, защо?

- Защото ми е интересно. Това е обяснението за повечето от нещата, с които съм се захващал през живота си. Има нещо детско в това, аз си давам сметка, но тръгвам със страст и интерес да правя нещата, които ме вълнуват. Аз бях студент по философия, завърших с дипломни работи за Достоевски, Ницше, Лев Шестов и това задълбочаване в руската класика се разрасна още и още. Майка ми също спомогна за мотивацията, тъй като тя е завършила руска гимназия и е учителка. От ранно детство вкъщи имахме много руски книги в оригинал и възпита в мен интерес към руската класика. Макар че аз съм английски възпитаник, цял живот уча английски. Така че в мен няма това противопоставяне, то ми е много смешно, САЩ и Русия, това са политически глупости. Това са всъщност две велики култури. Това са огромни велики култури, които са дали много на световните литератури и не само, и музика, и т.н.

Има някакъв поразителен ефект и върху сърцето и върху ума ти, като прочетеш велико стихотворение. Нещо става с тебе, нещо остава, ти го помниш, то те вълнува, изниква в най-различни ситуации след години и си спомняш тези стихове. Те остават в тебе, много е впечатляващо. Затова го правя!