Иван Гешев е бивш главен прокурор на България. Един от основателите е на най-новото обединение „Граждански блок“. Първата му среща със съмишленици бе преди дни в Бургас. Повече за проекта и работата като обвинител №1, четете в интервюто.

Г-н Гешев, виждате ли обединението „Граждански блок“ да измести или да се опита да влезе в нишата на патриотичните партии като „Възраждане“, “Атака“?

Ние не сме партия, за да влизаме в нишата на която и да е партия. Ако смятате, че има някаква прилика между нашето обединение и посочените политически сили, то аз не намирам такава.

Ние сме сбор от граждански сдружения и нашата цел е да изметем всички партии, да обезпаразитим нашата партийна система, ако предпочитате по този начин да го кажа и те да бъдат поставени на властова диета. Крайната цел - във властта да участват само граждани.

Ние много държим на ценностите като род, отечество, патриотизъм и не мисля, че това е консервативно или националистическо, а нормално. В момента изборът е между нормално и ненормално, между семейството, жената, майката, децата и родител 1, родител 2, между това да те е срам да кажеш майка, а да казваш жената, която е родила детето, а баща е мъжът, който живее с жената, която е родила детето.

Изборът между това да държиш на семейството и родината си, на честта, достойнството, на традициите и това да те ротират като българин със сирийци и афганистанци, да не си послушен както едно време Съветският съюз командваше - падни, стани.

Тези партии, които Вие изредихте, са част от партийната система, която ни доведе дотук. И както и да изглежда отстрани – те не са опозиция и не са управляващи. Всички те са в една игра – едни търговски сдружения, на които когато им съвпаднат интересите, правят едни пари.

Когато интересите не им съвпаднат – играят опозиция. Утре пак съвпадат интересите и пак се делят едни пари, или пък се карат, но вечерта сядат на масата и си разделят едни пари, едни интереси и едни обществени поръчки. Всичките организации, които аз наричам търговци, корпорации, а не партии, трябва да бъдат изметени. Време е да бъдат махнати и да дойдат гражданите.

Смятате, че политическият модел в страната трябва да претърпи сериозна промяна и гражданските организации да влязат в него. Възможно ли е да се случи това?

Много ще е трудно, защото партиите държат монопола за властта. В член 12 от българската Конституция изрично е уредено, че в политическия процес може да участваш само с партия, поради което ние настояваме той да се измени.

Един коментар от Вас за промените в Конституцията и новите конституционни съдии

За конституционните съдии коментарът ми е “трагедия”. Това показва какво се случва в държавата – ставаш, не ставаш, важното е да чукнат по масата и да кажат: „Ти си!“. Всякакво приличие, ако въобще някога го е имало, изчезна. Част от причините за моето отстраняване бяха точно това – да покажеш на другите, че след като можеш да махнеш незаконно главния прокурор за 3-4 дена, в нарушение на всякакви правила, на смешни незаконни основания, значи можеш да махнеш всеки и да направиш всичко.

Това беше знак – към прокурорите, съдиите, полицаите, гражданите. Това значи: „Свивайте ушите, мълчете и се крийте! Внимавайте, защото следващите сте Вие!“

В момента това го показват с избора на конституционните съдии. Казват на конституционния съд, че ще го натиснат дали с новата сграда, която ще му дадат като морков, или с тояга – трябва да парафирате тези незаконни и противоконституционни изменения, които се приеха в Конституцията в рамките на три дена.

Показва се на служебната система и на МВР-слушайте и изпълнявайте и това е положението. Правим диктатура от латино тип. Законът на джунглата и правото на силния – като съм силен  мога да правя всичко. Само че това не съответства към тази Европа, към която се стремихме. Това не е демокрация.

Г-н Гешев, в „Уикипедия“ е посочено, че се определяте като „българин от Македония“. Защо?

Аз съм българин от Македония, защото Македония за мен е държавата Македония – тази територия, в която винаги са живеели българи. Моят род е от Годлево, едно село до Разлог. Голяма част от него бяга по време на въстанията и се разселва в цяла България, така че аз имам роднини из цялата страна.

Моите предци са отишли и са живели в Златица и Пирдоп след като бягат от турците. Определям се така, защото имам македонска кръв. Скоро се шегувах с едни момчета от Петрич, на които казах, че с 30-40 % македонска кръв някои хора в държавата видяха толкова зор с мен, а представяте ли си какво ще е да е при 100 %.

Израснал сте в семейство на служител в пътна полиция и акушерка, на какво ви научиха родителите Ви?

Преди 89-та година традиционните семейства се създаваха от военен и учителка или милиционер и медицинска сестра.

Да, моите родители бяха съвсем обикновени хора. Научиха ме на всичко, което съм, на традиции и на думи като чест и достойство и да си държиш на думата, на патриотизъм, на това, че трябва да държиш на приятелите си и да не лъжеш.

Когато бяхте главен прокурор на републиката посочвате, че ако прокуратурата е кучето пазач на държавата, то някой иска да ѝ сложи намордник. Кой е този някой?

Те сложиха намордник на прокуратурата с политическата поправка относно назначаването на главния прокурор, вързаха я със синджир и счупиха двата й предни крака. Това, което ще се прави със съда, прокуратурата и МВР е да се изпълняват поръчки директно, а не с леки намеквания отляво и отдясно, образувай дело-прекрати дело по куп политически причини.

Извън това, което ви казах, тече масово осребряване на прокуратурата през последните 4 години, защото имаше много интересни дела на специализираната прокуратура, дела за олигарси и голяма част от тях ще се прекратят по икономически причини и ще бъдат оправдани в съда.

Един от приоритети Ви като главен прокурор бе борбата срещу битовата престъпност. Какви са впечатленията ви към днешна дата – намаляха ли престъпленията в по- малките населени места?

Реалният ръст на битова престъпност е ужасяващ, а не този, който отчитат, защото и голяма част от хората не се оплакват. Те просто нямат доверие на МВР. Когато навремето тръгнахме с МВР и прокуратурата по селата ни се подиграваха. Занимавах се с това, защото за човека в селото кражбата на някакъв дребни за него неща, е смисълът на живота му, а на много хора им беше смешно.

В един момент телефонните измами бяха стигнали до 1-2 на месец в страната, а сега са хиляди. Битовата престъпност също бележи ръст, но никой не го отчита. Никой не отчита, че делата за недосегаемите хора ще бъдат прекратени и се казва, че когато аз бях главен прокурор е било лошо.

Ако тогава е било лошо, когато се работеше, сега добре ли е? Сега никой не говори как е. Знаете ли трябва да си зададем въпросите какво искаме –борба с престъпността, справедливост, нормален живот или искаме да си стоим тихичко и кротичко, а те да си крадат, да ни мачкат. Моят извод е, че всичко, което се случи с мен и прокуратурата, е защото работим.