Иван Ченов – за Орлин Горанов, Тони Димитрова, Георги Шопов и рок музиката

Музикантът и певец Иван Ченов е днешният ни гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“. Родом от Казанлък, той от 22 години живее в морския град. Как съдбата го отвежда в Бургас, за участието му в музикалния формат „Гласът на България“, за работата си с Орлин Горанов, Тони Димитрова и актуалния „глас“ Георги Шопов – Ченов разказа пред Gramofona.com.

Здравей! Кога за първи път се докосна до музиката?

С музика започнах да се занимавам още от 1-2 клас, когато се записах в оперетата в читалище „Искра“ в родния ми град Казанлък. Пеех до 6 клас, когато, типично за момчетата, ми мутира гласът. И спрях да пея, просто нямах глас. Тогава започнах да свиря в духовия оркестър на училището на кларинет. После завърших и паралелка в Казанлък с кларинет и саксофон, която е към музикалното училище в Пловдив. В 11-12 клас започнах да свиря и на бас китара в ученически групи. Изпълнявахме най-вече класически рокендрол от 60-те години. А първата ми любима рок група беше „Дайър Стрейтс“, от нея се запалих да свиря и на китара.

Кога отново пропя?

Гласът ми се оправи, когато бях на 19-20 години. До 21 г. ми беше страх да пея, за мен това беше като някакъв стрес. Започнах малко по малко да изпълнявам по една-две песни. И така успях да си възстановя гласа.

Как стана така, че дойде в Бургас?

Това се случи през 1995 г., когато от бургаската група „Селъбрейшън“ си търсиха нов басист. На тях им трябваше човек, който свири и на духов инструмент, а аз можех на саксофон. Дойдоха в Казанлък, прослушаха ме и ме взеха. В групата тогава имаше две певици, аз даже после се ожених за едната (Люси Ченова – бел. ред). Но тъй като трябваше да влизам в казармата, реално се присъединих към „Селъбрейшън“, когато се уволних. Точно на 7 януари, Ивановден, през 1998 пристигнах с влака на гарата в Бургас със саксофона, с баса. И оттогава до ден днешен съм тук.

Колко време беше с група „Селъбрейшън“? С какво си спомняш периода там?

Започнах първо като басист, после по едно време бях сам певец, когато жена ми забременя. Но само като певец ми беше неудобно и започнах да свиря и на акустична китара. С групата бях до 2013 г., когато жена ми почина. Трябваше да спра, за да мога да гледам детето.

Междувременно съм свирил като басист в почти всички рок групи в Бургас. Свирил съм с Георги Мархолев в „Сънрайз“. Участвал съм в рок група „Така“, в която вокалист ни беше варналията Георги Шопов, който сега спечели „Гласът на България“.

Има ли някоя запомняща се случка с Шопов?

Имахме много интересни случки с него. Спомням си, че когато „Уайтснейк“ дойдоха за концерт на стадион „Академик“ в София (4 юли 2008 г. – бел. ред.), се пошегувахме с Жоро, че Дейвид Ковърдейл ще идва на афтърпарти в музикалния клуб „Суингинг Хол“, където същата вечер свирихме ние. Той много се притесни. Каза ми, че ако влезе Ковърдейл, ще спре да пее, а аз да продължа песента. Жоро се беше специално подготвил за среща с идола си, беше си облякъл риза с цветя. Каза ми, че даже няма да отиде на концерта на „Уайтснейк“ същия ден, защото ще се продире от викане (смее се).

След като през 2013 спираш заради кончината на съпругата ти, как на следващата година се озова в „Гласът на България“?

Всъщност по-късно пак се върнах за малко в групата, с която отидохме да свирим в Швеция, където взех и сина си. Там шведи ме караха да участвам в местния „Мюзик Айдъл“ и мен ми беше влязла тази муха в главата. Но не е за всеки да живее в чужбина и през лятото на 2014 г. се прибрах у нас. И точно на втория ден след като се върнах, излезе информация, че от „Гласът на България“ ще идват в Бургас да прослушват кандидати за предаването. И аз се записах.

И взе, че влезе в отбора на Орлин Горанов. Какъв човек е той?

По време на предаването не разбрах много какъв човек е той. Всъщност тогава всички очакваха да отида при Наско от Б.Т.Р. като рокаджия. Но в последния момент погледнах Орлин Горанов в очите и си избрах него. По-късно покрай Тони Димитрова с Орлин станахме приятели. Свирих и на неговата 60-годишнина, имахме заедно концерти из България. Даже по време на участия, когато него го нямаше, аз му пеех песните. И по това време може да се каже, че приключих с рока. Просто така се стекоха нещата.

Как се запозна с Тони Димитрова?

„Виновникът“ за това е Росен Сеновски. След като свърши „Гласът на България“, ме включиха в коледния концерт на Стефан Диомов в Бургас. Пях в дует с Пени Ставрева (съпругата на Пламен Ставрев – бел. ред.). След концерта Росен ми каза, че Тони си търси някой, който хем да свири на акустична китара, хем и да пее, защото тя има доста песни в дуети, които не може да изпълнява сама по време на участия. Отидох на едно пробно свирене и така тръгнаха нещата с нея.

С какво ще запомниш периода си с Тони Димитрова?

С нея обиколихме къде ли не. В Северна България никога дотогава не бях пътувал, бяхме от най-малкото селце до най-големия град. Ходихме и в чужбина. Бяхме на 20-дневно турне заедно с „Комиците“ в Америка. Обиколихме цялото Източното крайбрежие на САЩ.

Покрай Тони се научих да пея на български. Защото бях свикнал на английски, завалвайки думите. И много ме тормозеше това, че не можех да произнасям правилно някои фрази. Тя ме научи да пея правилно на български.

А защо се разделихте с Тони Димитрова? В жълтите медии имаше различни спекулации – според едни писания ти си ѝ пропилял парите в казина, според други – имало изневяра?      

И двете не са верни. Преди две години, като приключихме с Тони Димитрова да работим заедно, всъщност жълтите вестници ни вкараха в конфликт. И никой не ни се обади да ни попита това така ли е или не е така. Нито аз ѝ дължа нещо, нито тя на мен. Причините за раздялата ни бяха лични – различни гледни точки, начин на живот, аз исках да свиря и други неща. Но вече сме си изчистили отношенията. Няма никакви войни между нас.

Миналото лято с Тони седнахме и се разбрахме, че каквато и информация да излезе някъде за някого от нас, първо ще я проверим дали е истина, а не да се сърдим помежду си.

След това ти накъде пое?

Синът ми порасна и започнахме няколко месеца да пътуваме в чужбина. Но спрях да го правя, защото не ми харесва. Прекалено много години съм бил по кораби. И сега си седя в България, свиря в една формация от Пазарджик по барове. Там се изпълнява всякаква музика, включително и чалга. Знам, че много хора това ги възмущава, но предпочитам да съм в България и да изкарвам някакви пари, отколкото да пътувам в чужбина и да свиря там другите „задължителни“ песни. А по баровете у нас има и много хора, които искат класически рок парчета – случва ми се да изпълнявам „Гънс енд Роузис“, „Форинър“ и дори „Металика“.

Имаш ли твои авторски песни и мислиш ли да записваш нови?

Имах няколко авторски песни, които бях направил по времето с Тони Димитрова. Но честно казано, изгубих се в стиловете, когато пях с кого ли не. А вече съм на възраст, която не е много актуална да се издава нещо ново. Така че не знам дали ще записвам нови песни.

А по отношение на рока – има ли място за него и накъде се развива той според теб?

Рокът в световен мащаб се развива, но не и в България, за съжаление. Може би поради политически или по не знам какви причини. Има някакъв рок, но той не е какъвто трябва да бъде. Единствената ми надежда е в новото поколение, което в момента е на 18-19-20 години. Защото ние, по-големите музиканти, сме малко изхабени. Останали сме си в един стил рок от 80-те, 90-те години, който вече не е актуален, той е класика. Новият рок, който ще излезе, трябва да дойде от младото поколение. Синът ми например, макар че е оперен певец, свири на бас в рок група.

Значи все пак кръвта вода не става?

Така е. Още жена ми беше жива, когато го мъчих и на английски, и за математическа гимназия да ходи на уроци. Най-накрая отиде в Музикалното и това е. Първо беше актьорско майсторство, после контрабас, а последните две години учи оперно пеене. Тази година е абитуриент и вече е приет в консерваторията в София. Аз спрях да му се меся, от тук нататък той си решава за своята съдба.