Инж. Димитър Мандулев е директор на Държавно ловно стопанство – Несебър. Какви мерки е предприело  стопанството за ограничаване разпространението на заболяването Африканска чума? Какви мерки са взети и за съхранението на популацията на дива свиня в района? Как се отрази коронакризата на дейността на ДЛС-Несебър? Интервю на Грамофона нюз

Инж. Мандулев, какви резултати постигнахте в борбата срещу Африканската чума?

Като резултат трудно мога да кажа. Смея да твърдя, че популацията е на такова ниво, че ако се спазват мерките за биосигурност, ако се престане с това постоянно гонене на дивеча няколко пъти в седмицата през този сезон, ще се възстанови в нормални граници.

Срещат се както единични, така и отделни групи дива свиня, но като цяло е в рамките на гъстотата, която се изисква в момента. Опитваме и да не разпространяваме вируса с нашата си дейност.

Дезинфекцираме постоянно, държим фуражите под карантина, не използваме външни транспортни средства, гледаме само с наши да се влиза в районите, не правим гонки в нашия ловен район, за да не „чупим” механизма на дивата свиня за избягване на заразени животни. Реално животното се пази, но ние като го притесним, гонейки го с кучета и ловци, то тръгва да оцелява в момента и механизмът се нарушава.

Има ли нови, по-завишени мерки за ловния сезон?

Груповият лов, който е разрешен от 1 октомври, се практикува постоянно от ловците тук. Тази година обаче те определено имат по-нисък отстрел спрямо миналата. От една страна това е заради намалял прираст.

От друга страна заради Африканската чума. Дивата свиня освен че има смъртност, тя си има механизъм, по който се предпазва от болести. Когато усети, че някъде има зараза, тя започва да мигрира.

По-специалните мерки са с решение на Министерски съвет във връзка с план за недопускане разпространението на чумата.  Там е разписано кой, какво трябва да прави като спазване на  биосигурност и извършване на дезинфекция.

Важно е да се знае, че би трябвало ние хората с дейността си да престанем да разнасяме този вирус навсякъде. Какво като плътността на дивата свиня е малка, когато ние хората я запълваме помежду си и векторите на разпространение са през нас – било с фуражи, с месо, с превозни средства, ловни и други кучета, непочистени обувки, туризъм.

Този вирус е изключително устойчив във външна среда. Важно е да се спазват елементарни мерки. Примерно ако в събота си на лов в Малко Търново и си видял, че има умрели животни в гонките, а в неделя си поканен в друга дружинка в Обзор, човек да си смени обувките, да ги почисти, да изпери дрехите си на висока температура. Важно е да не отива на другото място със същата кола, но тези неща не се правят. Трябва да има една лична осъзната отговорност и поведение, които за жалост липсват.

Според Вас, спорни ли бяха промените в Закона за лова, които отпаднаха преди близо месец и бяха свързани с използване на забранени средства по време на лов, които да изложат на риск диви животни?

Броженията основно бяха във връзка с използването на забранени средства. От една страна тези, които предложиха промените, останаха анонимни. Тяхната идея вероятно е била да се използват по-ефикасни технически средства за откриване и разстрелване на дивата свиня, основно в тъмната част на денонощието. От биологична гледна точка обаче тези способи са изключително вредни не само за дивеча, но и за другите обитатели.

От гледна точка на безопасност също е изключително опасно използването им вечерта. Нали разбирате, че при лоша видимост човек вижда това, което иска да види. Може да види образ на клекнал човек, може той да е легнал и да стане злополука, може да се стреля и по не точно този вид дивеч, който искате. 

Публична тайна е, че подобни уреди и прицели се използват от голяма част от ловците, което е незаконно, обаче продажбата им е законна. Всеки може за съвсем малка сума да си купи прицел с увеличение на образа. И тук въпросът е да хванеш човека на място, когато го използва. Когато само го пренася, никой нищо не може да ти каже, защото притежанието е разрешено и контролът е неефикасен. 

А каква е ситуацията с бракониерстването в района от началото на годината?

Към днешна дата от началото на година има само единични случаи, които са минимални. Има неща, които ние не сме ги видели, защото бракониерите са изключително прикрити. Те са оборудвани с технически средства, излизат в тъмната част на денонощието, използват заглушители, не използват светлина във видимия спектър, термовизьорни прицели и няма шум, няма светлина. Те виждат в тъмното и първото животно, което забележат,  го разстрелват. Ние имаме система за охрана, която хваща тези неща, но сме видели 1- 2 случая в нашия регион. Но те не са само толкова. Бракониерите стават изключително изобретателни и ние като цяло изоставаме като техническо оборудване и мотивация. На тях това им е хоби или е вид зависимост. Те го правят от много силно желание.

Влагат ли много средства бракониерите, за да удовлетворят голямото си желание?

Влагат, да. Ловната карабина, оборудвана с прицели, е няколко хиляди лева. Термовизионните прицели са от порядъка на 5-6 000 до 10-12 000 лева. Интересното е, че има хора с по-малко възможности, които се оборудват с по-евтина пушка за няколко стотин лева, добавят и достъпни прицели, които са с усилване на светлината, струващи около 1400 лева. Или купуват само пушка с някакъв фенер. За съжаление бракониерите нанасят много щети. От целта им за добиване на месо, разстрелват всичко, което видят. Примерно животно, което все още не е за отстрел, има генетична информация в него, трофеи. И от това най-вече страдат редовите ловци, защото това е вид кражба – ловокрадство. Стопаните се опитват да произведат нещо, а бракониерите крадат от труда им.

Как се отрази коронакризата на дейността Ви?

Заради коронавируса в началото на годината, през първото тримесечие имаше лек стрес и спад на дейността ни.

Основно се бяхме съсредоточили в охрана на горската територия и дивеча. После полека-лека имахме възможност за реорганизация, чрез която да се спазват всички мерки, които се изискват.

Последва тръгване на пазарите и клиентите започнаха да се обаждат. Към шестмесечието нещата вече бяха както преди в нормална година. Да се надяваме, че ще продължим да работим в нормални условия.