Д-р Ростислава Кръстева е специалист по инфекциозни болести в Инфекциозно отделение на УМБАЛ-Бургас. Тя и колегите й втора година са едни от най-натоварените медици в Бургаска област предвид възникналата коронавирусна инфекция. Каква бе 2021 година за медиците в отделението и с какви страхове на хората се сблъскват ежедневно те? Интервю на Грамофона.нюз

Д-р Кръстева, втора година сме в здравна криза. Стресираща ли беше и 2021 година за Инфекциозното отделение на УМБАЛ-Бургас?

-Да, беше стресираща. Докато в началото на 2020 г. стресът идваше от неизвестността, която ни носи тази нова за нас вирусна инфекция, през 2021 вече знаехме с какво се сблъскваме. Знаехме, че има хора, на които не можем да помогнем и това бе най-стресиращото за нас.

Сериозен беше и проблемът, когато трябваше цялото инфекциозно отделение да бъде трансформирано в ковид-отделение, а другите ни пациенти да търсят вариант къде да се лекуват. Това създаде сериозно недоволство сред пациентите, които бяха насочвани към други градове, а ние се чувствахме виновни, че не успяваме да им помогнем.

Кои бяха най-натоварените ви месеци от годината?

Най-натоварените месеци традиционно са зимните и ранната пролет, когато пациентите с ковид значително се увеличиха. Пролетните месеци бяха най-натоварващи, както знаете, тогава Бургас преживя много сериозна вълна, имаше недостиг на легла, линейки, които чакаха пред болниците. През лятото случаите стихнаха, което ни позволи да отворим единия етаж за лечение на общите инфекции.

Имахте ли много тежки случаи на ковид пациенти през 2021 г.?

За съжаление, да, и продължаваме да имаме. В такива случаи спешно насочваме пациентите към Отделението по реанимация.

Можете ли да кажете, че вече познавате добре коронавирусната инфекция?

Да, можем да кажем, че я познаваме. Познаваме и всички алгоритми, по които се лекува във всички световни болници, сверяваме постоянно знанията си. Което не значи, че можем да предвидим как тази инфекция ще повлияе върху конкретния организъм. Имунитетът на човека е изключително сложно и непредвидимо нещо.

И досега за нас няма обяснение защо едни пациенти преживяват вируса по-леко, а други загиват. Има пациенти без никакви придружаващи заболявания, млади, които не успяват да се преборят. И обратно – имали сме пациенти с много придружаващи заболявания, на възраст, с наднормено тегло, които сме изписвали оздравели.

Имали ли сте например пациенти, които са отказвали кислород, заради слуховете, че ще им бъдат изпържени дробовете и изобщо с какви страхове идват при вас пациентите?

Най-големият страх, с който идват при нас пациентите е, че няма да оцелеят. Пациентите идват много уплашени, понякога уплашени до смърт, макар състоянието им да не е толкова тежко. Първото нещо, което се опитваме да направим, е да успокоим тези хора, да им представим достатъчно информация за тяхното състояние, да им вдъхнем доверие, да им обясним, че се борим с болестта заедно и че те трябва да бъдат на наша страна срещу болестта.

Защото отговорен за лечението не е само лекарят, за добрия изход от всяко заболяване играе голяма роля отношението на самия пациент към заболяването, неговото желание за живот, доверието му към екипа, желанието да сътрудничи.

Да, имали сме пациенти, които не са дисциплинирани и не искат да стоят с кислородната маска, но не поради причина, че ще им се „изпържат дробовете“, а просто защото това е една процедура, която нарушава комфорта им и трябва да се изтърпи.

На никого не му е приятно да стои с кислородна маска определено време всеки ден, но това е част от лечението. За съжаление, коронавирусната инфекция има влияние върху мозъка, оттам се променя и психиката.

Вие приемате не само пациенти с коронавирус, но и с други инфекциозни заболявания. Кои са най-честите сред тях?

През зимните месеци това са например грипните инфекции и други вирусни инфекции. През лятото преобладават ротавирусните инфекции, особено в детска възраст. Това са т.нар. вируси с повръщане и разстройство, както ги познават хората. Често се срещат болестите, пренасяни от кърлежи – марсилска треска, лаймска болест. Имаме пациенти и с хепатит.

Каква е равносметката на екипа Ви за изминалите две тежки ковид години?

Тези години ни дадоха много, но и много ни отнеха. Дадоха ни нови знания, нови умения, сили в тежки изпитания. Разбрахме колко много разчитаме един на друг и колко е важно да работиш в добър колектив, да имаш подкрепата на колегите си.

Видяхме от първо лице всички неуредици на нашата здравна система, от които страдаме ние и пациентите. Загубихме близки и приятели, които още можеха да са сред нас. Пандемията се отрази на всички ни – не само на екипите в болниците и мисля, че всички си дадохме сметка кое наистина е най-важно за нас.