Гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ тази събота е Христо Красимиров, създател и вокалист на паган метъл групата Vrani Volosa. Бургаската банда има близо 20-годишна история с три издадени албума и е емблематична за метъл сцената в морския град. Върлият бургазлия Ицо живее от няколко години  в столицата и от разстояние твори с останалите членове на групата, които са на морския бряг. В София Христо има успешен бизнес с крафт бира. За това как метъла не може без бира и обратното Gramofona.com разговаря с Христо. 

Здравей, Ицо! Нека започнем от името на групата - Vrani Volosa. Сигурна съм, че за многобройните Ви фенове историята и значението на името е повече от известно, но все пак ще разкажеш ли отново за читателите на Gramofona.com?

Здравей, Вили! Врани Волоса означава „черни коси“. Смятам, че черните коси са събирателен белег на нашите предци - създателите на нашата култура, познания, ковачите на военните ни успехи в миналото – все вдъхновяващи неща, които исках да вплета в името на групата.

Днес имате концерт в Бар „Таргет“. От колко време не сте събирали на една сцена с групата и как Ви се отрази ситуацията с пандемията?

Повече от година не сме излизали за концерт. Причината е, че поради невъзможност да работи повече с нас ни напусна дългогодишният ни барабанист и скъп приятел Десислав, а търсенето на заместник отне повече от половин година. Сега имаме свежа кръв в редиците ни – младия и талантлив Кристиян. С него работим усилено по разучаването на репертоар от песни от различни периоди на VRANI VOLOSA, a това е тежък и дълъг процес на взаимно опознаване, на музикантско напасване и всички онези дребни подправки от кухнята на една концертираща група. Влагаме време и усилия, за да можем впоследствие заедно да изковем следващия ни албум. Пандемията се отрази на всички, в това няма съмнение. Нашата програма се въртеше около концерти в Европа, които отпаднаха, но не се чувстваме особено притеснени – ще се вложим в новата ни музика, пък ако отпаднат ограниченията, ще попътуваме.

Кога и как започна да се занимаваш с музика и защо точно паган метъл?

Започнах с купена от стипендия в гимназията акустична китара, заради любовта ми към хеви метъла. Научих се общо взето сам, с малко помощ от приятели, които бяха по-напреднали и с разни ксерокопирани табулатури с песни на Metallica, Iron Maiden, Guns’N’Roses и др. С времето обаче, гледайки видеокасети с концерти на любимите ми групи, разбрах, че искам сам да композирам песни. Свирил съм в няколко групи преди създаването на VRANI VOLOSA, без особен успех и без особена творческа свобода и така до излизането ми от казармата, когато навлязох в истинската джунгла на живота. Може би целият хаос от пренастройването на житейските приоритети ме накара да търся остров на спасението в композиранто за удоволствие у дома и то странно прерастна в неописуема страст, надхърляща идеята за хоби.

Паган метъл ли? Това описание никога не е било съвсем точно за нас – лепнаха ни го в няколко рецензии в печатни издания за музика в чужбина. Просто не се виждахме съвсем black metal и си го добавяхме впоследствие на всеки постер или промо пакет за медии. Истината е, че не сме и изцяло паган. Езичеството е красиво нещо, но ние си го интерпретирахме като за по-модерните времена (тогава, когато създавахме групата) – чувствахме се като еретици сред връстниците ни, с интереси към литературата, изобразителното изкуство, неминуемо музиката, но не ни пасваше и да сме аутсайдери. Така че езичници е добре (смее се) !

Добре познат ли е този вид музика в страната? Има ли достатъчно голяма сцена за метъла като цяло? 

Сцена има за малко свестни неща. Но за гюбеци – колкото щеш! Всеки, каквото си поиска – нали така? Ние от няколко години правим пътувания из Централна и Източна Европа, свирили сме във Виена, стигнахме и меката на метъла – Германия. Търсили сме да се изявим и се чувстваме спокойни, че не сме глас в пустиня. На родна почва също се чувстваме добре приети, просто не е нужно всеки месец да дотягаме на хората. С по-дългите паузи, хората, които идват да ни гледат, са по-зажадняли за нашата музика и споделяме още по-силна емоционална взаимовръзка. По-сладко е!
Метъл у нас има и при това какъв! Тук в Бургас не можем да пропуснем The Revenge Project, The Outer Limits и Mosh-pit Justice. Из страната има страшно кадърни банди, но шоубизнес у нас за тази музика няма. Или са изключително редки случаи. 

Какви са наблюденията ти за музикалната култура и вкус на българите?

Зависи от средата и поколенията. Аз общувам с хора, които се интересуват от рок, метъл, джаз, прогресив рок, сайкъделик, индъстриал, амбиънт... Смятам, че по-старите поколения са доста запознати с музикалната сцена от своето време, инересуват се, колекционират записи, първи преси на плочи и т.н., а някои от тях свирят просто прекрасно на някакъв музикален инструмент. Младите хора в днешно време скачат от папка в папка на плейъра си, слушат песни, не цели албуми, всичко се обработва и изплюва много бързо, бързо се губи интерес и накрая остава едно чувство за неудовлетвореност. Музиката изисква внимание и вглъбеност, тя е средство да се почувстваш по-добре, по-изпълнен човек, да се слееш с Вселената, ако щеш. А не продукт за масовата салата. Неслучайно ненавиждам да ме питат за „новия ни продукт“. Новият ни продукт е новата ни тениска, която продаваме по концертите, но не и новият ни албум с чисто нова музика ( смее се) !

Вашата музика има епично звучене, до колко голямо е влиянието на темата за морето в нея? От къде черпиш вдъхновение за музиката и текстовете?

Оказа се, че във всичките ни албуми имаме песни, свързани с морето. Най-емблематичната ни, „Wreck“, e за корабокрушение с трагичен край за екипажа, а пък последният ни албум е изцяло посветен на морските труженици. От Бургас сме – няма как! Вдъхновението често идва като любовта – внезапно, помита те като ураган и те изоставя. За тази цел си имам бележник за спешни записки. Най-комфортно се чувствам седнал с него на някоя пейка в Морската градина, слушайки плискането на вълните и писъците на гларусите. В по-старите ни албуми в текстовете имаме директни препратки към исторически събития, а за новия албум сме решили малко да сменим темите, но това е дълбока тайна (смее се)! 

Как творите с групата от разстояние и как това се отразява на творческия процес? 

Не е проблем. Разменяме файлове, когато става дума за нова музика. Но когато решим, че сме готови да сглобяваме материала, се събираме в Бургас. Нашият китарист Кольо е оборудвал малко домашно студио, където записваме демо-версии, обсъждаме ги на по чаша-пет бира до момента с репетирането в пълен състав.

Няма как да не те попитам и за крафт бирата, разбира се! До преди няколко години тя не беше толкова популярна в страната, но сега определено заема голям дял в търсенето и предлагането на пазара на този елексир. На какво отдаваш това?   

Отдавам го на желанието на хората да опитат нови вкусове, да избягат от класическите лагери и светли ейлове, които странно защо са единствени стилове, асоциирани с бира от по-старите поколения у нас. Самата идея за експеримент като че ли възпламенява младият потребител. Аромати и вкусове на цитруси или тропически плодве, при това без да са добавяни, а само от качествата на хмела, се струва доста привлекателна на хората. Отделно фактът, че пиеш нещо специално, нещо, което не е изложено в мейнстрийм веригите супермаркети, кара потребителите да се чувстват специални, че са подкрепили един малък и отгледан с любов бизнес. 

Бирата ли е най-добрата компания на метъла? 

Да! Наздраве!