Даниела Костадинова е главен продуцент на БНР-Бургаски кореспондент за Българското национално радио (БНР). Преди броени дни БНР-Бургас навърши 9 години от създаването си. За емоциите назад във времето и какво е да се работи в екстремни ситуации, ковид криза и извънредни събития? Интервю на Грамофона нюз с Даниела Костадинова.
9 години БНР Бургас, какво научихте за това време като екип?
9 години са дълъг и извървян сериозен път в медиите. Това време даде възможност първо екипът да премине през най-различни трудности като информационно отразяване, да се сплоти и да заработи като единен организъм. През тези 9 години ние успяхме да се справим с много трудни задачи, които изникнаха пред нас, още когато беше открито БНР-Бургас.
Вие си спомняте тежкия инцидент на бургаското летище - атентата през 2012 година. Тогава бившият директор на радиото Мартин Минков определи екипа ни като храбрия колектив. Това определение остана и до ден днешен и ние си го казваме всеки път, когато има някакви трудни събития за отразяване.
Казваме си, че отново ще се справим с поредното предизвикателство. Живеем в една много динамична информационна среда и през последните години се наложи т. нар. инцидентна журналистика. Вие виждате, че постоянно се случват събития, които изискват много бърза реакция. Това все повече тренира журналистическия ни рефлекс.
Кои са любимите моменти за това време?
Любимите моменти безспорно са многото награди, които е получавал екипът ни. Мога да кажа за последната „Сирак Скитник“ за нашия проект „Приказни истории на БНР-Бургас“. Вече пет години имаме за цел да съберем историите, разказани от деца. Преподаватели по литература оценяват най-добрите произведения и в края на конкурса те се издават в сборник на 15 септември.
Екземпляри се подаряват на читалища, библиотеки, училища за първия учебен ден. Казвам всичко това с голямо гордост, защото това е един от добрите проекти на БНР-Бургас, който ние през годините запазихме, съхранихме и продължаваме да развиваме.
Трудно ли е да си безпристрастен журналист?
Безпристрастната журналистика изисква много смелост. Срещу всяко обективно разследване, което се прави от журналист, има огромна съпротива, особено срещу тези, към които е насочено разследването.
Ние сме писали многократни обяснения за разследванията, които сме правили в радиото. Мога да изтъкна едно от последните, а именно новата спортната зала в Бургас - разследване защо толкова се оскъпи проектът. Определено имаше реакции и предполагам, че те ще продължат и вбъдеще, защото ние ще продължим да търсим истината защо един проект, който трябваше да струва 35 милиона лева, надхвърли вече 70 милиона лева. Това е нещо, което ни стимулира и ни дава сили да вярваме, че можем да бъдем полезни на обществото.
Бургаският екип е голям - лесно ли се работи с толкова много хора?
Интересен въпрос. Бургаският екип изглежда голям, но е най-малкият в цялото семейство на Българското национално радио. Ние сме общо 24 души и това в никакъв случай не е голям екип. В другите радиостанции хората, които работят, са 50 души.
Смело мога да кажа, че работата в екип е голямо предизвикателство, защото много често се налагаше колегите да пренебрегват личните си усещания, за да върви работата в екипа. Преглъщали са понякога и малко по-изострени ситуации, каквито са се случвали като във всяко едно семейство. Има ли сме радостните моменти, има ли сме и конфликтите, но хубавото е, че радостните моменти са много повече от останалите.
Да очакваме ли нещо ново за започващата десета година?
Ние ще работим за по-динамична програмна схема. Имаме вече идеи как тя ще се променя във времето. Засега мога да кажа, че на този етап много от решенията, които сме взимали през последната година, са били свързани с ковид пандемията.
Наложи се някои от предаванията в ефира ни да бъдат временно ограничени. Искам обаче да зарадвам нашите слушатели, че това ще се промени. Съвсем скоро предстои връщането на предаването „Бохемски рапсодии“. Колегите разработиха много това предаване с участието на известни общественици през годините и ние държим на тях.
Какво си пожелавате за следващите 99 години?
По-малко катаклизми, да са повече добрите новини, да можем да сме все така близо до хората и да им помагаме.
