Петко Стамболиев работи в системата на горите от 18 години. 13 от тях е бил в Държавно горско стопанство Ново Паничарево. 4 години е бил в Регионалната Дирекция по горите в Бургас, а от 8 месеца е зам.-директор при ТП ДЛС-Ропотамо. Паралелно работи с двата мобилни екипа към ЮИДП-Сливен. Интервю на Gramofona.com с Петко Стамболиев.

Г-н Стамболиев, два мобилни екипа на ЮИДП-Сливен започнаха работа в Бургаска област от началото на годината. Имаше ли нужда от тях?

-  Идеята за командироването на екипите е на директора на Югоизточно Държавно предприятие Сливен инж. Пейчо Върбанов. Тя е повече от добра. Резултатите от работата на екипите говорят сами за себе си. От месец февруари до края на септември тази година двата екипа, които работят в Бургаска област, направиха общо 2 400 проверки. Работата им се следи изключително добре от ръководството ни. Опитваме се да спазим всички нормативни уредби, а момчетата не прощават на никого.

В кой месец проверките са най-много?

-  През летните месеци се извършва по-мащабен дърводобив и извоз от горските територии. Направените най-много проверки са през месеците юни и юли. През август например само единият екип е извършил 188 проверки. Заедно с тези на втория, за месец те достигат до 300.

Искам да отбележа, че от всички проверки, които са направени от двата екипа, има съставени 50 броя актове –по Закона за горите те са 47, а по Закона за лова-3. Последните колкото и да са малко, са с доста по-голяма тежест от останалите. Да хванете един бракониер е доста по-трудно и по-опасно, отколкото да проверите един автомобил на пътя, който се предполага, че извозва незаконна дървесина.

Какво сочат проверките – намаляха ли бракониерските набези в Бургаска област?

-  Да, бракониерските набези започнаха да намаляват в Бургаско. Оценката на ръководителите ни е доста добра. Ние започнахме експериментално, но три месеца преди края на годината имаме задържани с актове 104 пространствени кубика дърва и 7 броя моторни триони, което не е никак малко.

Благодарение на директора на ЮИДП-Сливен инж. Пейчо Върбанов тази експериментална идея се оказа правилна и се надявам, че ще продължаваме да работим в тази насока. Много се радвам, че успяхме по някакъв начин да докажем , че има смисъл от този начин на охрана.

Има ли драстични нарушения в сечта?

-  В 95 % от случаите с незаконна дървесина е намесен колега. Имаме и доста читави момчета, които не си позволяват подобни действия. В почти всички кражби, които сме установили са намесени лесовъди. В такива случаи се търси дисциплинарна отговорност и се вземат най-строги мерки, защото когато простиш на един такъв човек, след време той пак го прави и омагьосаният кръг продължава.

Кои са най-фрапиращите бракониерски набези от началото на годината?

-  В началото, когато екипите заработиха на територията на Ропотамо и Граматиково, бяха заловени доста бракониери. Един от тях бе хванат в Граматиково с пушка и обясни, че тя е била изхвърлена от бежанци в раница. Бракониерът я бе сглобил и решил да занесе в полицията. Дори бе напълнил патрон в цевта, сложил бе патрондаш на кръста и по този начин се опита да излезе от ситуация.

Другият фрапиращ случай, който доста ме озадачи бе на задържан бракониер, който бе полицай. Освободен е от работа по преценка на ръководителите си. За мен това също е правилният начин. Трябва да бъде ясно, че който и да хванем без значение дали е полицай, бизнесмен, кмет, той ще бъде наказан от Закона. Никой не трябва да се крие зад поста си, когато е извършил нарушение.

В повечето случаи, който влезе в гората по какъвто и да е повод, той я ползва по някакъв начин-билки, лов, дърва и други. Всички ние трябва да се чувстваме стопани на гората.

Кой най-често бракониерства -бизнесменът или безработният?

-  Най-честите нарушители са тези в добро материално отношение, макар че последният случай бе свързан с човек, който от 5 години е безработен и се препитава с лов. Продава дивечовото месо и така се издържа.  Ако трябва да ги разпределим, ще кажем, че 70 % от бракониерите са богати, 10 или 20 % са бедни.

Какво намирате най-често в един бракониер?

-  Тези, които си позволяват и имат финансова възможност са със завидно оборудване. Все повече сред бракониерите се наблюдава добра екипировка.

Носят карибини, които на 500 метра не дават никакъв шанс на животното, имат и уреди за нощно виждане-термовизии, с които по-трудно се залавят. Преди самият автомобил се движеше и светеше и можеше да се види отдалече, че използват светлинни уреди за отстрел на дивеча.

Тези, които не могат да си позволят скъпа техника, ползват правени оръжия, но те са по-добре физически подготвени – извършват преходи по 15, 20 или 30 километра на ден и може да се каже, че мислят като животни. Има два вида бракониери – тези, които са много умели ловци или добре оборудваните авджии.

Кой е най-често отстрелваният дивеч-едрият или дребният?

-  Едрият дивеч им е по-интересен. Тенденцията сочи, че зайците не ги убиват. Убиват дива свиня, елени, сърни, лопатари. Насочват се към тях, защото имат повече месо.

Понякога съм се чудел за какво им е толкова много, но оказва се, че имат доста добър пазар. Културистите например ползват чистото месо за мускулна маса, защото е без холестерол.  Просто си има пазар и месото се котира доста скъпо. Чувал съм , че дори конското месо се търсело много на пазара.

Къде най-често залавяте бракониери?

-  Бракониерските прояви се концентрират там където има най-много дивеч. В Бургаска област има три ловни стопанства-ДЛС Граматиково, Ропотамо и Несебър. Тези ловни стопанства са с висока концентрация на дивечови запаси. Това кара бракониерите да злоупотребяват с тях. По принцип при провеждане на правилен начин на лов, с цел запазване на генофонда на дивеча, ние вадим животни, които преценяваме, че нямат перспективни трофейни заложби. А бракониерите не се съобразяват с това условие.

Заплашват ли ви често?

-  Персонални заплахи има постоянно. Режат гумите на колите ни, плашат ни, че от следващия ден няма да сме на работните си места. Да ме уволни може само този, който ме е назначил, а не този, който е нарушил Закона.

Има ли тенденция екипите да се увеличат?

-  На фона на това, че Регионалната дирекция разполага с 9 екипа, с които работим много добре, а ние сме с 2 на цялата площ на областта, моето мнение, че е редно да има поне още 2 екипа.

Защо трябва да пазим гората?

-  Много може да се говори по този въпрос. Ако гората я няма, и хората няма да ги има. Всеки един човек пряко или косвено е свързан с гората. Тя е национално богатство. Гората е всичко.