Хиндо отслабнал 12 кила за ролята си във филма „Февруари“, селектиран в Кан

Известният сценарист, кинооператор и актьор Христо Димитров-Хиндо, който от 4-годишен живее в Бургас и отдавна се смята за бургазлия, участва във филма „Февруари“, избран в селекцията на кинофестивала в Кан. Лентата е дело на друг бургазлия – режисьора Камен Калев, и е вдъхновена от живота на дядо му. От Gramofona.com се свързахме с Хиндо, който разказа любопитни подробности от участието си в кинотворбата.

Привет, Хиндо! Би ли разказал подробности за твоята роля във филма „Февруари“?

Ами да ти кажа и аз не знам точно в каква роля участвам (смее се).

Защо?

Защото Камен така и не ми даде да прочета сценария. Той си има свои представи как се прави кино. Аз можех да го намеря отнякъде да го прочета, но реших, че щом режисьорът така иска, да видим какво ще излезе. По този начин той смята, че ще съхрани моята естественост, а не да взема да умувам много как да играя. Този възглед за снимане споделя и един от най-големите режисьори в световното кино – Андрей Тарковски. Неговото схващане е, че актьорът ни бива да знае какво ще играе, тъй както не знаеш в реалния живот какво ще ти се случи. В противен случай ще се личи някакъв фалш.

Добре, но все пак ти какво прави във „Февруари“?

Във филма съм дядо на момчето, за живота на което се разказва в сюжета. (Това е разказ за дядото на Камен Калев, като се показват три етапа от неговия живот - на 8, 18 и 82 години – бел. ред.) Аз участвам в първата част, когато се разказва за детето, което е мое внуче. В ролята на вече остарелия 82-годишен мъж е Иван Налбантов.

С какви спомени остана от участието си във филма?

Мога да кажа, че ми беше много приятно да участвам в това приключение. Изкарах 12-13 дена в елховските села, където беше заснета тази част, в която е моята роля. Там е живял дядото на Камен. Той е бил овчар и аз трябваше да отслабна – свалих 12 килограма, защото шишкав овчар няма (смее се). Във филма обикалях със стадото по 10-12-15 км на ден, доих животни. И трябва да кажа, че съм много доволен, защото ние, градските чеда, сме непоправимо осакатени от това, че не вършим такава работа, която е изконна.

„Февруари“ първият филм ли е на Камен Калев, в който ти участваш? И как той те избра за тази роля?

Да, първият е. Разбрах, че ме е гледал в една новела на режисьорката Надя Косева, която после нашумя с филма „Ирина“. И когато започнал да търси актьори за „Февруари“, гледал кой най-много се доближава до представите му за съответната роля. По някакъв начин съм му харесал. Признавам си, че самият аз бях изненадан, като ми се обади. Казах му да помисли и да прецени дали наистина аз съм човекът, който му трябва. След месец-два той отново ми се обади и потвърди, че иска аз да участвам в ролята. Това вече беше много ангажиращо, защото недвусмислено е изявено желание да ползва моите възможности, способности. И положих всички усилия да изпълня неговите изисквания за ролята.  

Освен в елховските села къде другаде е сниман филмът?

По приказките на екипа разбрах, че е сниман в Созопол, Варна и София. Едната от сюжетните линии е морска история, а за столицата чакаха зимен сезон, за да снимат.

Това първи филм ли е с твое участие под каквото и да е форма, който попада в селекция на фестивал от такова равнище, какъвто е този в Кан?

Доколкото знам, в цялата история на българското кино филмите, попаднали в официалната селекция на Кан, са три. Единият е по времето на социализма, не знам точно кой е. Вторият е „Посоки“ на Стефан Командарев, който беше номиниран в програмата „Особен поглед“. И третият е „Февруари“, който е в селекционната програма, която е най-представителната в този фестивал.

Мислиш ли, че филмът има шанс да вземе и някаква награда от Кан?

Аз имам особено мнение за наградите. Когато чуя, че някой филм е спечелил приз, това ме настройва срещу него.

Защо? Миналата година твой филм бе отличен със „Златен Витяз“ в Русия?

Да де, ама аз не изключвам и моя филм от това, което казвам. Има някаква суета, нещо приятно от това да получиш награда. Но от друга страна, като чуеш, че някой филм е награден, като че ли ти казват „Как може да не го харесаш, знаеш ли колко си тъп“. Това си е въпрос на лично твое виждане – едно нещо го харесваш, друго може да не го харесаш. В живота на човека има различни периоди – на една възраст харесваш един филм, като го гледаш пак след 20 години, си казваш какво толкова му харесах. И обратно. Като се смени времето, човек започва да вижда неща, които преди години не е забелязал.

Подготвяш ли някакъв твой личен проект, работиш ли по нов филм?

Това нещо е доста илюзорно, в живота обикновено нищо не се случва така, както искаш да се случи. Колко и да си мечтая нещо да направя, човек в крайна сметка прави това, което е възможно. Такова нещо на този етап пред мен не се е очертало, за да започна да снимам каквото и да е. Един познат търговец казваше, че от всеки 100 сделки една се случва, ама коя ще е тя – не я знаеш. Процентът на успеваемост според него е 1 %. Ама май и според мен е толкоз.