Гост тази неделя в рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com е музикантът с ангелско име Херувим Михайлов. Започнал да се учи на стара мандолина, той дори и не е подозирал, че един ден ще свири на една сцена с основател на „Уайтснейк“. За интересния музикален път на фронтмена на бургаската рок банда G.A.N.G научете в следващото интервю.

Здравей, Херувим! Преди да поговорим за музика, би ли споделил как твоите родители са решили да те кръстят с това рядко срещано име – на ангел пазител?

Здравей! Моят прадядо се е казвал така, братът на майка ми също. Отделно от това втори братовчед на майка ми също носи това име. Прадядо ми е имал полски корени. А него защо са го кръстили така... остава загадка, никога не ми е хрумвало да попитам някой от семейството. Майка ми е пожелала да ме кръсти така, за да се запази името, защото е красиво и нестандартно. Интересното е, че се сблъсквам с доста хора, които не знаят какво значи, дори не могат да го изпишат правилно.

Кога се запали по музиката?

Запалих се по музиката, когато бях на 12-13-годишна възраст. Докъм 16-ата си година живеех при баба ми откъм майчина линия. Вуйчо ми (Херувим Козловски) също живееше с нас, но беше моряк, плаванията бяха дълги, около 6-8 месеца, и рядко се задържаше вкъщи. Той беше страшен фен на Елвис, ЦСКА, Ливърпул и Бока Хуниорс. Някакви негови приятели му бяха правили компилации с последните хитове за онова време. Една от касетките беше с рок песни и една от тях ми се наби трайно в главата. Това беше Walk of life на „Дайър Стрейтс“. Не знам по колко пъти го слушах на ден, бях луднал по него.

Съботите и неделите прекарвах с родителите ми. Баща ми чрез тъмни канали намираше плочи на известни групи и така се запознавах с творчеството на Boston, The Who, Beatles, KISS, Accept, Queen и още много други.

Но да се върна на вуйчо ми. Наред с касетките той носеше от чужбина и видео касети – оригинални с най-различни филми и концерти. Сред филмите на Брус Лии и Чък Норис имаше и концерти на Тина Търнър и Елвис Пресли. Плюс оригиналните имаше и пиратски записи, които ги правеха в студиата по онова време. Имаше един филм-концерт на Scorpions и концерт на MSG. Това беше повратната точка, от там тръгна всичко. След като ги гледах, завинаги в съзнанието ми остана свиренето и излъчването на двамата китаристи и братя Майкъл и Рудолф Шенкер. И естествено, китарите, с които свиреха – Gibson Flying V. Казах си, че един ден трябва да бъда като тях, да свиря рок на сцена и да изглеждам по този начин. Не свиря на същите мащаби сцени, но и на тези, които свиря, пак е яко. Дори наскоро си взех и същата китара.

Как се научи да свириш на китара?

Точно по това време започнах да се уча да свиря. Понеже нямах китара, открих в къщата на баба ми една мандолина, останала от моя дядо. Отначало не знаех как да извадя тон от мандолината. Като дърпах струните, свободни се чуваха различни тонове, но като натисках по грифа, се чуваха приглушени, направо нищо не се чуваше.

В махалата имах приятел, който ходеше на уроци по китара. Веднъж му се обадих и го помолих да ми покаже как става точно тоноизвличането, понеже аз не се справях. Той дойде, видя ме какво правя и ми каза: За да излезе тон, когато натискаш върху грифа, не трябва да натискаш върху праговете, а между тях. Ха,ха,ха… къде бил ключът за палатката! Пръстите ми вече се бяха разкървавили. Но продължих да се мъча с мандолината, докато един ден не бях я оставил на пода със задната (изпъкнала) част нагоре, с превенцията, ако е наобратно, че без да искам мога да ѝ стъпя отгоре и да ѝ счупя грифа. Пак ѝ стъпих, обаче върху заоблената част, и я пробих, кракът ми влезе вътре. Дотук бях с мандолината.

Когато ме приеха в Електротехникума, или още преди това, баща ми ми купи китара.

А кога започна да пееш?

Започнах да пробвам да пея, когато направихме първата ми група в Електротехникума. След казармата започнах да ходя на уроци по пеене при една от малкото по това време в Бургас вокална педагожка – Нели Червенакова, и започнаха да ми се изясняват нещата относно пеенето.

Кои са твоите музикални идоли – български и чуждестранни, на които си се опитвал да подражаваш и си мечтал да бъдеш като тях?

Български музикални идоли не бих казал, че имам. Причината е, че в една доста ранна детска възраст ми бяха поднесени голяма част от световните изпълнители и групи. Спомням си, бях 6-и или 7-и клас, когато ходих на първия си концерт на българска рок група, това бяха „Щурците“. Бях силно впечатлен. Дори споделих с баща ми и той ми купи всички техни плочи, които имаше тогава. Постоянно ги слушах и мога да кажа, че това е българската рок група, на която песните най-много ми харесват.

Когато бях 1-ви или 2-ри курс в Електрото, излезе песента „Гладиатор“ на „Импулс“. Тогава бях страшен фен на Accept и тази песен много ми хареса. Дори правехме кавър с първата ми група. Спомням си как изкачвах стълбите на училището и с приповдигнато настроение си мислех, че „Импулс“ са направили такава песен, значи има надежда за българския рок и хеви метъл. По това време и „Ахат“ издадоха албума „Походът“, в който е и „Черната овца“. Супер добър албум!

От чуждестранните първите бяха братята Шенкер, споменах вече за тях. Човекът, който носеше плочи на баща ми, се казваше Ернест Херолд, с прякор Мишо Поляка. Измежду безбройните плочи аз се опитвах да чуя всичко, но рядко ми се отдаваше. Изведнъж изскочи китарист със странното име Ингви Малмстийн. Първия албум, който чух, беше Rising Force 1984, това беше нещо супер различно, метъл, но преплетен с класически мотиви. Не можех да спра да го слушам. Обаче в следващия му албум Trilogy нещата излязоха извън моите представи за бързо и технично свирене. Часове наред, със слушалки на главата, слушах едноименния инструментал и недоумявах как такова нещо може да бъде изсвирено на китара. Исках да свиря като него, толкова бързо и толкова технично. Естествено не можех. Има още много други китаристи и групи, които са ми повлияли в музикалното ми развитие – Metallica, Megadeth, Countdown to Extintion с един от най-уникалните китаристи за мен – Марти Фридман.

В колко и кои групи си участвал досега?

Първата група, която сформирахме, беше в Електротехникума и се казваше Megaforce. Свирихме (опитвахме се да свирим), български, английски песни и авторска музика. Толкова бях зле, че когато идваше време за соло, се чудех къде да натисна, че да не е фалшиво. Ха-ха-ха!

Следващата група се казваше No Comment. Те ме извикаха и ме попитаха дали искам да бъда китарист. Съгласих се, нещата тръгнаха прекрасно, дори направихме две наши песни. Явихме се на един фестивал-конкурс в местността Предела, край Банско. Мисля, че годината беше 1998. Взехме 1-во място и когато слязохме от сцената, бяхме заобиколени от журналисти. Бяха много впечатлени, дадоха ни контакти и ни казаха, че ако искаме да се случи нещо, трябва да отидем в София. Дори имаше статия в списание „Ритъм“ и наша снимка. Месец след това барабанистът ни напусна и всичко се срина.

По това време в Бургас нямаше много места за свирене. В морската градина имаше една дискотека - клуб „Елит“, в която се свиреше всяка вечер. Условието беше голяма част от репертоара да бъде латино. Тогава сформирах първата си група. Познат ме свърза с един пич, който до този момент не беше свирил с група, но имаше хубава дрезгава бленда и се справяше прилично с баса – Румен Митев. Нели Червенакова ми спомена по това време за едно момиче, 12-и клас в Музикалното училище с пиано,което пеело хубаво и взимало уроци при нея, защото се готвело да кандидатства в Консерваторията с поп и джаз пеене – Соня Пулева. Понастоящем е преподавател по същото в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“. Лина Коева, която е също възпитаничка на Музикалното в Бургас се ангажира с клавира. За барабaнист се обадих на Атанас Миларов (G.R.A.S.). С него се познавахме от доста време, харесвахме по-твърди групи и имахме идеи за група. Е, стилово това не беше групата, за която си мечтаехме, но поне беше повече от нищо. Щяхме да свирим в топ заведение в Бургас, посещавано от много хора – за нас на този етап това си беше повече от достатъчно.

Репетиционна намерихме трудно. След дълги преговори с директора на Операта ни дадоха срещу малък наем една баня – да, баня! Кънтеше ужасно, трябваше да облепим целите стени с картони от яйца и пак остана едно кънтене, имахме естествен ревърб. Кръстих групата Surround. Сглобихме репертоара, явихме се на прослушване в заведението, харесаха ни и започнахме да свирим. Понеже имаше голям наплив от групи (по това време), които търсиха поле за изява, имахме един или два дена в седмицата. За мен това беше супер недостатъчно. Редом с това започнахме с Румен Митев да свирим като акустично дуо в друго заведение в Бургас, което го държаха Георги Мархолев и Пламен Овагемов. Там ставаха готини купони. Яки времена! Имах планове да излезем с групата да свирим в чужбина, но другите имаха различни от моите планове и така групата се разпадна.

Точно тогава баща ми ми спомена, че бургаски барабанист си търси китарист за неговото трио за работа в чужбина – Илия Филипов. Имаше богат опит в свирене по Норвегия и фериботи. Започнахме работа заедно. За начало свирехме в ресторанта на хотел „България“. След известно време заминахме за Норвегия. Имахме и доста сезони на Слънчев бряг. Работихме и на круизни кораби в чужбина. С тази група бях 7 години. През 2013 започнах работа с група Lots of fun, с която изкарах 5 години. В момента съм с група Art Co и работим за скандинавски круизни компании.

Кога се създаде групата G.A.N.G? Какво означава нейното име?

Група G.A.N.G. е създадена през 2005 година. Преди това много често се организираха в Бургас културни мероприятия, джемсешъни. Там винаги се събираха много музиканти от града и страната. Главен организатор на тези неща беше Здравко Танев (вокал, Mr. Vagabond), който държеше заведение на улица „Богориди“. Здравко беше човекът, който ме извика да свиря в No Comment доста години преди това. На тези събития имах възможност да свиря с различни музиканти. Там се запознах с Красимир Тенев (бивш басист в група „Лора“, AMORIC, сега басист в Mr. Vagabond) . Той ми подхвърли идеята да науча 30-40 песни и да започнем да свирим по клубове. Освен по клубове сме свирили и по български летни и зимни курорти. Имаме няколко сезона и в Анталия, Турция.

Когато се чудех какво име да измисля на групата, исках да има двуяко значение. Сещам се, че направих аналогия с „Бийтълс“. Тяхното име е съчетание между думите бръмбар и бийт. В превод от английски GANG е банда. Може да значи банда обирджии, но може да се използва и за група приятели с общи интереси. Аз реших да я използвам за група от хора с общи музикални интереси. Съкращението с точките е по-интересният момент. Имах за идея всяка буква да е съкращение на някаква дума и да се получи словосъчетание със забавен характер, но уви, все още не съм го измислил.

През годините сте имали участия на много мотосъбори и фестивали. Разкажи за тях и за някоя интересна случка около тях?

Мотосъборите са доста интересни събития. Там можеш да срещнеш хора, които рядко виждаш в ежедневието. Имам предвид истинските моторджии, хората със свободен дух, много прями и честни. По тези места имам възможност да се запознавам с много „интересни“ хора.

Няма да забравя един от последните рок фестивали, на които свирихме. Това събитие се състоя на една огромна поляна до язовира в село Могила, Ямболско. Фестивалът беше 2 дена, ние свирихме първата вечер преди „Черно фередже“ и Милена. Целия ден времето беше прекрасно, дори бих казал супер жега, печеше слънце… въобще красота. Направихме саундчека и седнахме на сянка да изпием по една бира в очакване на началото. Още към 3 следобед започна едно заоблачаване, но никой не предполагаше какво ще се случи. Ние трябваше да почнем в 18:00. Половин час преди да започнем, цялото небе стана буквално черно и обявиха забавяне на концерта с 30 минути, с превенцията, че ще се разминем с бурята. Да, ама не! В 18:30 се разрази една от най-ужасните бури, които съм виждал. Излезе ураганен вятър, събори алуминиевите конструкции около сцената, търкаляше екотоалетните. След вятъра се изля порой, все едно не беше валяло с месеци. Наложи се да свалим цялата си лична апаратура от сцената по време на дъжда и после пак да я качим. Концертът се забави с около 3 часа и стана много студено, температурата падна поне с 10-15 градуса. Когато се качихме да свирим, се чудех да пея ли, да свиря ли или да пазя равновесие да не падна. Забавно си беше.

Преди две години сте подгрявали концерта на един от основателите на „Уайтснейк“ – китариста Бърни Марсдън. Как се случи това? Успяхте ли да се срещнете лично с него?

През лятото на 2018 ми се обади Панайот Блахуров, собственик на агенция за културни събития. Каза ми, че организира тридневен фестивал в Ямбол, като хедлайнер третата вечер ще бъде Бърни Марсдън. Попита ме дали съм навит аз с моята група да подгряваме Бърни. Страшно се зарадвах и му отговорих утвърдително. Илиян Генков-бас и Сава Русев на барабаните, музикантите, с които свиря в момента също нямаха възражения. Събитието беше супер добре организирано, с много добър саунд и всичко останало. В 19:30 се качихме на сцената. Пред нас имаше около 3000 човека. Не мога да ти опиша какво е усещането… Свирихме около два часа, беше супер купон. След нас излезе Бърни, другите музиканти с него бяха италианци. Перфектно свирене и пеене. След изпълнението му успяхме да го видим за много малко, защото беше много уморен. Той дори не се срещна с фенове. Разменихме си две-три думи, направихме си снимки и това беше.

Репертоарът на G.A.N.G. включва кавъри на песни от различни стилове – от Стиви Уондър до „Металика“. Имате ли авторски песни и ако да – какъв е стилът на групата?

През всичките тези години, поради естеството на работата ми, ми се е налагало да свиря различни стилове песни. Било ми е странно и дори неприятно, против моите разбирания и интереси и предпочитания да уча песни, които, ако не бяха свързани с работата ми, никога нямаше да чуя, камо ли да пея. Обаче с годините и опита, който неизменно трупам, установих , че всяка една научена песен ми дава нещо ново, обогатява ме като личност и музикант, певец и китарист. Прави ме по-добър музикант. Имам много авторски проекти и идеи за песни, някои дори са материализирани в някаква степен и силно се надявам да бъдат завършени скоро. Дори една песен е напълно готова, записана и мастерирана. Tрябва да направя клип и да я пусна в пространството. Идеята ми е да запиша още две песни и тогава да ги издам.

Имаш ли планове за проекти извън групата?

През пролетта на 2018 бях в журито на Battle of the bands, който се провеждаше в Бургас. Там се запознах с Иво Златанов, китарист и певец на една от групите. Интересен човек с доста креативни идеи. Попита ме дали искам да му помогна да съм музикален продуцент на някои от песните в бъдещия му албум. Съгласих се с огромно удоволствие. Проектът му се казва The Dead Captain - All Words. Има го в платформите за музика и в YouTube.

Мечтаеш ли за нещо, свързано с музиката, а и не само?

Мечтите ми, свързани с музиката, са били да се докосна до голямата сцена, да имам многохилядна тълпа пред мен, която да знае думите и да пее заедно с мен. Донякъде се е получило. Другата ми мечта е моя собствена музика и ако някога се случи да я издам, да достигне до възможно най-широка аудитория хора. Също така искам да композирам, аранжирам и продуцирам за други музиканти.

Какво е да се свири рок в Бургас? Как виждаш развитието на тази музика в града, а и като цяло?

Не искам да звучи отчайващо, но да се свири рок в Бургас е, меко казано, супер трудно. Съдя от това, когато свиря с моята група. Аудиторията е от хора, които познавам. Това какво значи? Въпреки всички залепени плакати и рекламата, която се пуска по електронните медии, няма хора, които да не познавам. Това са едни 150-200 човека. Сиреч, ако не познавам никой или групата е от друг град, няма да дойде никой? Ха-ха-ха... трагично, нали?