Учим децата не само на спорт, но и на строга дисциплина, казват Илиян Стефанов, Мариян Тодоров, Мариян Фучеджиев и Кирил Димитров
Всеки вид спорт винаги е бил и ще бъде нещо изключително необходимо за израстването на един човек като личност. За спорта може да говорим с часове, но нека днес надникнем в една бургаска зала, в която спортът не е просто спорт, а треньорите не са просто ментори на група състезатели.
Едва ли ще ми стигне времето да опиша четирима силни и изключително позитивни мъже, които влагат всичко от себе си, за да изграждат най-добрите борци в Бургас.
Предствям Ви Илиян Стефанов, Мариян Тодоров, Мариян Фучеджиев и Кирил Димитров. Всеки един от тях тренира с огромно желание подрастващи и по-големи от спортен клуб по борба „Черноморец-Бургас“.
В края на септември за пореден път името на клуба прослави Бургас, а състезателите се завърнаха от Държавния личен отборен шампионат в Сливен с четири златни медала, две пети места, купа за най-резултатен състезател и купа за първо място в отборното класиране. На какво се дължат всички постижения на момчетата и момичетата, трудно ли се тренират спортисти с различни характери? Говорят големите треньори от „Черноморец-Бургас“.
Кое е първото нещо, на което най-много държите преди започването на редовните тренировки?
Илиян Стефанов: Дисциплината при нас е на ниво и на първо място. Ние може да сме приятели или роднини с децата, но влезем ли в залата, всички започват да тренират и да мислят само затова.
За борбата са нужни съвкупност от качества, за да се изгради един борец и да стане истински шампион. Победата се случва след много труд, постоянство и лишения. Един спортист трябва да е як, да има бързина, ловкост, гъвкавост, техника.
Как се определя дали едно момче, или момиче са готови да станат борци?
Мариян Фучеджиев: Първият поглед към даденото дете е само преценка. При нас са нужни години един спортист да се изгради като такъв и да се докаже. Имали сме деца, например с наднормено тегло, на които е трябвало да отделим повече време, за да овладеят дадена техника. След време, те са започвали да жънат победи и като тръгнат в даден момент да печелят, не могат да спрат.
Къде се занимават със спорт децата преди да попаднат във ваши ръце?
Илиян Стефанов: Подготвителната ни група е при Стоян Панев в спортна зала „Никола Станчев“ в комплекс "Меден рудник“. Искрено му благодарим, че в нея, в продължение на 2-3 години децата изучават А-то и Б-то в борбата. Когато дойде времето за прием в Спортното училище в 6-ти клас, ние вече приемаме готови спортисти, които са запознати с началните стъпки в този вид спорт. Смея да твърдя, че сме един от малкото клубове в страната, които могат да се похвалят с такава подготвителна група, с такъв подбор на деца.
Колко деца тренират в момента в клуба?
Кирил Димитров: Клубът по борба „Черноморец-Бургас” развива дейност в пет възрастови групи: деца-6 и 7 клас, момчета, кадети, юноши и мъже. Има и дами, които се разделят на момичета, девойки и жени. Общо състезателите ни наброяват 65-70 души.
С кой се работи по-трудно, с дамите или с мъжете?
Кирил Димитров: С дамите се работи много по-трудно. Трябва да си много гъвкав. Като ниво вече наблюдавам, че жените започват да изграждат една хубава атрактивна борба и са много популярни на световно ниво.
При нашия спорт трябва да имаш добри партньори. Когато по-големият тренира с по-малките от него, той им предава опит, показва им как да се усъвършенстват.
Мариян Тодоров: В борбата е много важно да подредим децата в залата така, че всеки да тренира с по-добър от него. Само тогава партньорът расте нагоре. Винаги гледаме единият да черпи опит от другия. Много често по-малките деца научават повече от батковците, отколкото от нас треньорите.
Кое е най-важното нещо в спорта борба?
Мариян Тодоров: Важното при нашия спорт е спазването на килограмите. Понякога изпитваме повече проблеми, защото децата растат, а ние трябв да се съобразим с техните анатомични дадености на тялото. Трудно е да накараш състезател да стои гладен, когато трябва да се бори.
А какво е да бъдеш треньор на толкова много спортисти?
Мариян Фучеджиев: Докато си състезател, ти излизаш на тепиха, подготвяш се, гледаш си срещите, които имаш и следваш своита права. Когато обаче си треньор, вече имаш наблюдения върху всички състезатели. Всеки от тях има различен характер и трябва да подходиш към него индивидуално. Те са спортисти и завоюват тези големи успехи, благодарение на това, че всеки е изградена личност.
Междудругото ние намираме връзка с тях по различни поводи. Понякога имат трудни моменти и ние сме им опора, има и щастливи мигове, когато се радваме заедно. Всеки един от нашите спортисти е строго индивидуален и затова мисля, че треньорската работа не е никак лека.
Трябва да бъдеш един добър балансьор в цялата спортна дейност. Затова и екипът ни от ментори е много добър.
Случвало ли се е да се карате помежду си, за какво най-често спорите?
Мариян Тодоров: Ние не се караме, а спорим. Винаги в разговорите ни има градивна критика. Казваме си нещата с цел да се подобри цялостното състояние на клуба. Отношенията между нас са много добри, ние се разбираме чудесно.
Децата ни приемат като много близки. Понякога ни търсят, когато изпитват затруднение или казус, споделят ни, помагаме им със съвети или каквото можем. Като клуб всички сме много сплотени!
Добре ли се чувствате в базата, в която тренирате децата?
Илиян Стефанов: Да, тя е сравнително нова и поддържана, има всички нужни комуникации и условия за тренировка. Топло е, дезинфекцират постоянно, почиства се след всяка тренировка. Имаме и сауна, защото при нашия спорт се свалят килограми. Отвън разполагаме и с писта за бягане, когато правим кросове.
Трудна бе годината за спортистите заради пандемията от коронавирус. Какво си пожелавате за следващата?
Илиян Стефанов: Тази година бяха отменени доста от състезанията. За съжаление не се състояха големи европейски и световни първенства, на които децата бяха готови да участват. За момента трудът и усилията им не успяха да се увенчаят с успех. Пожелаваме си на първо място да сме здрави и пандемията да отмине бързо, защото тя се оказа много голяма спирачка във всяка една сфера на живота на хората.
Ама Мануело много си проста Поне проучи малко и тогава пиши Колкото си грозна толкова си и просна