Годината на Дияна Бедросян, момичето с най-чаровна усмивка в Бургас

Коя е Дияна Бедросян?

- Майка и съпруга, журналист и любител на изкуството във всичките му форми.

Омъжена съм откакто се помня, от 19-годишна и имам прекрасен син, който за разлика от майка си обича математиката, а през 2019 ще бъде абитуриент. Занимавала съм се с рисуване и класически балет, но любопитството ми стана причина да уча журналистика и още първата година като студентка започнах да работя като такава, въпреки че детската ми мечта беше лекарската професия, за която нямах нужната упоритост и успех.

През годините съм работила за РЕНТ ТВ,  бях водещ на здравно предаване и репортер във вестник „Бургас Днес и Утре“, Дарик радио, вестниците „Труд“, „24 часа“, Черноморски фар“,   била съм редактор в „Българският вестник“ в Кипър. Работила съм и като ПР и мисля, че това е много креативна професия. Най-дълго съм я упражнявала в здравната сфера. От три години съм регионален директор на Дарик радио за Югоизточна България.

Пътуваш много и особено през последната година. Кое е най-запомнящото ти пътуване?

- Всъщност не е толкова много, но за мен беше повече. Бях в Иниада /Турция/, в Милано /Италия/, Париж, а за финал в Истанбул /Турция/. Хубавото на всички пътувания беше, че бяха с различен характер – почивка, семейство, работа. Но преминаха еднакво хубаво и вълнуващо, защото всички те бяха споделени с приятели.

Всички те бяха запомнящи се по различни причини. Обикновено патилата по време на път са причина за хубавите спомени в последствие. През годините съм имала доста такива пътувания, за които съм си мислила „Сега е ужасно, но след време сигурно много ще се смея, докато разказвам“. За щастие тази година всичките ми пътувания преминаха гладко и не съжалявам, че не мога да разкажа някаква забавна история, свързана с много главоболия. 

Франция или Италия? Защо? Коя е модерната страна? Къде са актуалните модни тенденции?

- Италия е по-спокойна или може би така я усетих, защото бях с родителите, съпруга ми и сестра ми. Бяхме в Милано, в Бергамо и Комо. И на трите места имаше повече простор, отколкото в Париж.

Париж е като натруфена танцьорка на кан-кан. От всеки ъгъл се подава нещо красиво, различно, въздействащо… толкова много, че чак е прекалено. Но определено и мъжете, и жените във Франция ми се сториха по-елегантни, стилни и модерни. Направи ми впечатление в Париж, че мъжете се стремят да копират италианския стил на обличане и излъчване и доста добре им се получава. Също в Париж видях наистина красиви жени. При това облечени като жени – с обувки на ток и с рокли. Нещо, което за седмица в Италия почти не ми се случи.

А за модните тенденции – в Милано всички световни марки представят новите тенденции. В младите хора, дори в учениците те се попиват буквално и стоят по един масов начин. Но в Париж, виждаш стила и модата по улиците, в сградите и в заведенията и в свободния дух на хората по един много вдъхновяващ начин.

Италианците, дори в Северна Италия са много по-близки до българите. Но мисля, че с времето ние започваме да променяме собствения си профил, надграждаме, за разлика от хората, свикнали да живеят в развити европейски държави. Определено сме по-гъвкави от тях и търпим положителна промяна.

Странни и интересни случки?

- В Париж бях във връзка с националния проект на Дарик радио „Звук и Цвят“. Изложбата, която беше представена в Бургас през септември гостува на Българския културен институт. Вече 20 години Дарик ежегодно събира около 15- 20 разностранни художници на пленер край морето, които после представят творбите си в страната и в чужбина.

Сбирката вече е огромна и уникална, защото по някакъв начин за този период от 20 години, в които страната ни се променя, изкуството е като хроникьор на съвременната история.  

За мен лично след толкова години пауза в рисуването този допир от близо до изкуството през последните три години и с финален щрих в Париж беше много възраждащ. Усетих провокация да опитам пак да хвана четката.

Пътешествията помагат ли ти на професията и как?

- Мисля, че всичко, което обогатява човек е в помощ на личността и като следствие в професията. Едно пътуване може да промени ракурса ти и да разшири хоризонтите. Дава ти свобода.  Поне аз погледнах така на моите пътувания, като крачка назад от дребния щрих, която ми даде възможност да видя по-добре цялата картина.

Занимаваш се активно с благотворителност. Коя от каузите, по които си работила, заема най-голямо място в душата и сърцето ти?

- Да помогна на хората, които нямат на кого да разчитат, които са самотни, които не са видели добро отношение и доверие. Това не мисля, че ми е кауза, но е нещо, на което посвещавам най-много от времето си. Надявам се, след време да мога да направя нещо по-мащабно в тази насока, за да изляза от частния случай. Това мисля, че е ангажимент на обществото, а не само на държавата. Поне това е примера за цивилизовано и развито общество. В повечето развити държави доброволчеството се възпитава в децата от ранна възраст.

По каква кауза работиш сега?

- През април 2019 година предстои второто издание на проекта на Дарик Бургас #ОсмелиСеДаКажешДа. Резултатите от първото издание бяха прекрасни. Три двойки, живели до преди това дълги години заедно без брак се осмелиха да го направят, бракосъчетани от кмета на Бургас. А първата двойка посрещна Коледа с първото бебе – Теодор. Надявам се тази година да има повече желаещи да направят крачката да станат официално семейства и да има повече деца. Лично аз вероятно пък ще е осмеля през 2019 година, не само да организирам изложбата Звук и Цвят, но и да участвам в нея като автор.