65-годишна жена бе спасена от специалистите на Комплексния онкологичен център в Бургас при 6-часова тежка операция. Заради диагнозата карцином на яйчниците, на пациентката е извършен голям оперативен обем от работа, тъй като цялата й коремна кухина е била с метастази. Разказ от първо лице на героите в уникалната операция само в Грамофона нюз. Разговаряме едновременно с управителя на Комплексния онкологичен център проф. Христо Бозов, варненския хирург проф. Явор Корновски и началника на отделението по анестезиология и реанимация д-р Димчо Дино. В няколко часовата тежка интервенция участваха още д-р Павел Добрев, д-р Анета Дончева, д-р Нина Добрева, д-р Веселина Костова.

Проф. Бозов, за първи път в Бургас се извърши изключително тежка операция на пациентка с  карцином на яйчника. Разкажете какво се случи в операционната зала?

Проф. Бозов: В тази операция изключително голяма роля имат екипите на проф. Явор Корновски и д-р Павел Добрев, и на новия началник на отделението по анестезиология и реанимация д-р Димчо Динов. Аз също присъствах на операцията. В крайна сметка резултатът беше успешен.

По време на интервенцията бе много важно как работят хирурзите. И проф. Корновски, и д-р Добрев работят с изключително фина хирургична техника. Както се казва пръстите на хирурга са като пръстите на пианист. По този начин се съхранява в много по-голяма степен човешкото тяло. Не се налага травматизъм, на който ние реаниматорите трябва да реагираме на време.

Тези хора са изключително подготвени и много амбициозни. Те поеха риска да оперират такава пациентка, за която съм сигурен, че на други места операцията й е отказвана. Затова, работейки в екип с тези млади хора, аз съм уверен в нашето бъдеще като Комплексен онкологичен център.

По време на операцията пациентката е изгубила огромно количество кръв. Това затрудни ли работата на екипа?

Проф. Бозов: Операцията действително протече с много голяма кръвозагуба и се наложи интраоперативно тя да бъде заместена. Един човек има в тялото си между 5 и 6 литра кръв. Нашата пациентка изгуби над 2 и половина литра, което на практика означава, че това е половината й кръв. Жената е с много рядка кръвна група B с отрицателен резус фактор. Тя загуби не само кръв, но и кръвна плазма, в която има основно белтък. Ако няма достатъчно плазма, няма как да се задържат течностите в кръвта и те започват да отиват в белия дроб. Затова и жената дишаше трудно.

В кръвния център в Бургас се оказа, че не могат да ни доставят нужното количество и по спешност трябваше да изпратим транспорт до Варна, за да вземем още два сака кръв. Тук е мястото да благодаря на кмета на община Малко Търново Илиян Янчев, че ни дари преди време линейка. Общото количество, което ни трябваше беше 4 сака кръв, като един сак е по около 300-350 милилитра и 3 сака плазма, пак със същото количество. Докато съберем кръвта, поддържахме пациентката с медикаменти.

Защо се наложи да се взима кръв от Варна?

Проф. Бозов: Учудвам се, че в един такъв стратегически град като Бургас няма достатъчно  кръв, а в Стара Загора и Варна има. Използването на кръв не е свързано само с нашата дейност, която в повечето случаи е планова и нямаме чак такава спешност. Сега обаче започва летният сезон. Тук идват много туристи, стават доста травми и много тежки случаи и е крайно необходимо винаги да има налична кръв.

Тук не става въпрос само за туризъм, а за национална сигурност. В Бургас имаме три големи многопрофилни болници – две в двата края на града и една по средата. Те поемат голяма част от спешността. А поемайки я, трябва да имат един сигурен тил, който са биопродуктите кръв и плазма. На практика, за да се отиде до Варна или Стара Загора, са нужни пет часа в двете посоки. За един болен пациент в шок, изпаднал в тежка кръвозагуба, тези часове може да са фатални.

Обяснете от къде всъщност тръгва заболяването на 65-годишната жена?

Проф. Бозов: Пациентката беше с диагноза карцином на яйчниците, заедно с матката с множество метастази по целия перитонеума (бел.ред. серозна ципа, покриваща стените на коремната кухина и вътрешните органи). Метастазите стигаха до диафрагменни куполи, беше засегнат също оментумът (бел.ред.своеобразно було, което се простира от стомаха до близкостоящите му органи в коремната кухина). Въз основа на целия онкологичен процес, който тръгва от яйчниците, в корема на пациентката се беше образувала 4 литра асцитна течност (бел.ред. свободна течност в корема). Тя притискаше белия дроб и жената имаше затруднено дишане.

Голяма роля по време на операцията са имали лекарите анестезиолози, защо?

Проф. Бозов: Операцията беше много тежка. Анестезиолозите съумяха да задържат такава анестезия, че да осигурят комфорт на нас хирурзите. Всички заедно успяхме да направим една отлична операция. След нея и след провеждане на допълнително химиолечение, възлагаме много голяма прогноза на възстановяване на пациентката.

Имаше ли притеснения при голямата кръвозагуба от страна на анестезиолозите, което да разтревожи и вас в известна степен?

Д-р Павел Добрев: Един хирург винаги гледа монитора. В единия от моментите, в който погледнахме към него, кръвното налягане на жената беше 60/40. Тогава в съзнанието ти изниква, че нещата не са добре, но по никакъв начин анестезиолозите и реаниматорите не ни показаха, че са притеснени. И когато ни казаха: „Работете спокойно, въпреки динамичната ситуация, по този начин ни даваха голямо спокойствие”. Ако те са стресирани и кажат, че нещата не вървят, ние сме длъжни в спешен порядък каквото можем да направим.

Какви бяха емоциите по време на операцията, притеснявахте ли се?

Д-р Павел Добрев: Аз бях много притеснен, а ситуацията беше доста рискована. Всеки, който е в операционна зала, носи отговорност за пациента. Съобразно Хипократовата клетва, правим максималното за него. В операционната зала всички от хирурга до санитаря допринесоха тази жена да бъде добре, няма как да няма емоция.

Д-р Динов, трудно ли успяхте да се справихте с тази много тежка операция?

Д-р Димчо Динов, анестезиолог: Екипът работи с изключителен професионализъм и майсторство. По време на самата операция имаше известно притеснение и напрежение заради спецификата на интервенцията. Наложи се да поддържаме жената с много медикаменти, докато осигурим кръв, тъй като кръвозагубата й беше много сериозна. Да, ние успяхме! Жената вече е добре.

Проф. Корновски, вие също бяхте в екипа, извършил животоспасяващата операция. Кое е специфичното при тези интервенции?

Проф. Корновски: Това, което отличава този тип операции е, че ракът на яйчника няма ранни симптоми. Обикновено, когато се развие асцит, т.е. свободна течност в корема, вече се касае за напреднал стадий.  Именно тогава има метастази по цялата обвивка на корема. Точно това изисква много специфична хирургия и затова и самата операция е уникална. Моите адмирации за екипа от Бургас! Колегите наистина се постараха много добре пациентката да бъде възстановена.

За да може да се излекува от такъв стадий на яйчников карценом една жена, тя трябва да бъде подложена на много голяма и сложна интервенция. Буквално много системни органи в коремната кухина се отстраняват, за да няма остатъчен тумор. Тази операция включва голям обем операции от няколко области на хирургията – гръдна, коремна и гинекологична. При тази пациентка се отстрани булото със слезката, резецира се (бел.ред. премахна) дясната половина на диафрагмата и по този начин се направи премахване на всички туморни маси. Обикновено такива операции протичат с висока кръвозагуба и дълга продължителност.

Тази операция е уникална, защото в Европа се правят в много малко избрани центрове. Уникална е, защото при интервенцията трябва да бъде съчетана както реанимацията и инфузионната терапия, така и сложната хирургична намеса. Позволете ми да благодаря и на директора на кръвния център във Варна, д-р Йорданова. С дружни усилия всички ние направихме нещо много добро за пациентката.

Проф. Бозов, кога ще бъде изписана жената и какво е състоянието й седмица след операцията?

Проф. Бозов: След допълнителното кръвопреливане, жената е в много добра кондиция и добро здравословно състояние. Утре се надявам да я изпишем и оттук нататък очаквам да изпълним целия обем на лечение. Освен трудната интервенция, следоперативните грижи също са много тежки. На всеки две минути влизаме в стаята при жената и наблюдаваме какво е състоянието й.