Георги Генчев е 30-годишен бургазлия, журналист, сценарист, дигитален аниматор, фотограф и писател. Наскоро представи дебютната си книга „Неразказвани приказки“. Вдъхновението за нея и за празника на Свети Георги споделя в интервю пред Грамофона Нюз.

 

Тази книга е графомански изблик, внезапен творчески порив или нещо друго?

Започнах да пиша още в Търговската гимназия. Първият ми разказ се появи в един от часовете по счетоводство, опитвайки се да запълня времето си с нещо продуктивно. А осъзнах, че умея да пиша по време на изпита по журналистика. Приеха ме с един разказ, сътворен на прима виста. Не само продължих да пиша, но дори успях и да завърша. Разказите в сборника са събирани с години. Първият всъщност е написан последен, по време на Ковид пандемията. Роди се след една нощна разходка из родния ми Бургас, разходка, която съм извършвал хиляди пъти, но все още остава една от дейностите, изпълващи ме с емоции, с морски въздух и шум на вълни, с усещане за пясъчна заземеност. Мога само да се надявам, че с текста си съм предал поне частица от онова, което всеки бургазлия е имал удоволствието да изживее. По този път, подобен на създаването на разказа, отварящ сборника, реших че бих могъл да издам един цялостен проект. В него се превърнаха „Неразказвани приказки“.

Ти си участвал като сценарист в различни телевизионни предавания, това помогна ли ти и оказа ли влияние за смелостта да издадеш книга?

Последно работих като сценарист в „Забраненото шоу на Рачков“, което, разбира се, помогна. Хора, прочели вече книгата, дори са ми споделяли, че написаното в тях напомня за човек, занимаващ се по-скоро със сценаристика, отколкото с класическа литература. Разбирам защо оставям такова впечатление – езикът ми е по-достъпен, по-лесно смилаем, понеже държа на посланието и смисъла, а не на сложността и целената неразбираемост. За мен е важно всеки, хванал тази книга в ръце, да я прочете с лекота и затова с удоволствие и засилващ се интерес.

Кой е любимият ти писател?

Труден въпрос, ограничаващ. Като да можеш да посочиш любимата си песен. Хемингуей, да, харесвам Хемингуей – автор, който никога не ме е разочаровал и никога не ме е губил като читател. Стайнбек също, заради онова чувство, което се загнездва в душата ти, онази горчивина, която думите му оставят. От всекиго можеш да научиш нещо.

За теб писането хоби ли е?

В началото беше хоби. Но писане включва и работата ми. Част съм от дигиталното студио „Багрити“, вдъхновено, както може би вече сте прозрели, от старобългарската лексика. Името му означава „рисуване в червено“. Там сме се събрали един творчески екип, работещ както върху създаването на сайтове, така и върху анимации. С други думи, предлагаме цялостен продукт. Такъв е и сайтът на книгата ми www.nerazkazvani.com. Моята работа е да пиша, да описвам, да разказвам, което и ми се получава. Все пак това е и един от главните ми интереси. В осми клас исках да стана адвокат, заради множеството сериали, които ме увличаха. После записах в Търговската гимназия, понеже майка ми, дядо ми и прадядо ми бяха учили там. В крайна сметка, завърших журналистика. Изглежда, че неволно ми е повлияла професията на баща ми.

Рафи Бохосян също е завършил Търговската гимназия, бяхте съученици, той участва в представянето на книгата ти. Сбъднахте ли детските си мечти двамата с него?

С Рафи работихме заедно в „Забраненото шоу на Рачков“ и сме си приятели. Мечтите все още не сме си сбъднали. Виждате, че и двамата нямаме получен Оскар, той няма и спечелено Грами. Това малко ни липсва, но ще стигнем и дотам, рано или късно! Не спираме да творим, постоянно си звъним с различни идеи, които и реализираме. Обичам филмовото изкуство, анимирането, снимането.

Вече си семеен, от скоро, очакваш и дете, какво мислиш за семейния живот?

Хубаво е! Но не като по филмите, по-хубаво, поне по-хубаво от онова, което съм виждал в тях. До себе си имаш един интересен човек, който не спира да те изненадва. Живот и здраве, в края на август ще станем родители, за което не мога да кажа, че съм готов, но съм сигурен, че ще е различно и го чакам с нетърпение.

Гергьовден е, на кого си кръстен и как ще празнуваш?

На дядо си, на когото е посветена и книгата. С него имам едно от първите си незабравими приключения, силно преживяване, което въпреки че все още не съм описал, бих могъл да нарека своята първа приказка. Един ден ще дойде времето и ще разкажа и нея. Баба ми е Гергана, дядо ми е Георги, което причината за ненарушимата традиция на празнуването на този ден. Винаги се събираме семейно, за да почетем празника. Гергьовден ни е голямата Коледа.