Гергана Стоянова е главен редаттор на рускоезичното списание „Болгарский дом“ и на най-новото издание на пазара двуезичното „Акцент Бургас“. Тя е журналист с многогодишен опит. Майка на десетгодишен син. В момента защитава докторантура в СУ по специалността „Връзки с обществеността”. Едно интервю на Gramofona.com:
 

Гери, главен редактор си на две книжни издания, как се справяш?
- Много лесно, щом любимото ти занимание ти е професия. На практика друго не умея да правя. Знаеш сама, като ти влезе словото под кожата, отърване няма. Има и нещо много важно специално в моята работа – характерът на изданията не е новинарски. „Болгарский дом” дава информация за България като цяло – география, история, туризъм, местни обичаи, забележителности, все хубави неща. „Акцент Бургас” пък е „посветен” на изкуството, културата, обществения живот в нашия град, на онези любопитни неща, които го правят този град, който ти е заседнал в сърцето. Как да ти е трудно да работиш!

Защо се наложи две издания едновременно, не се ли припокриват?
- Те всъщност са много различни. Както като съдържание, така и като стил. С различна визия са, с различен дизайн, различен стил както като графика, така и като език. Информацията също е различна като насоченост. Читателските аудитории също са различни – докато „Болгарский дом” е списание за тези, които тепърва идват в България или дори още не са взели решение дали да пристигнат и разглеждат списанието на някоя туристическа борса в Русия, то „Акцент Бургас” е за тези и руснаци, и българи, които живеят в нашия град и искат да го усетят пълноценно – искат да знаят любопитните истории за него, магнетичните места, легендарните личности, или просто къде правят най-хубавото кафе в града. А решението за по-новия проект „Акцент Бургас” дойде от вечно жадната душичка на екипа ни за красиви неща и естетическа наслада – да си съберем накуп всичко интересно от културния живот, което ще се случи през месеца, да се срещнем с интересните хора, да усетим и ние тази хубава тръпка на града.

Как успяваш да балансираш между две различни общности, българите и руснаците, както си приличат, така и се различават?
- Някак си не правя много разлика между българи и руснаци. Аз съм от това поколение, което израстна с хора от други страни покрай някогашния туристически разцвет. Имам приятели от детството и роднини от къде ли не. Не съм само аз, повечето хора по Черноморието са така – с приятелства на по тридесет години, започнали по времето, по което роднините им са давали стаичка под наем през лятото на курортисти. И да има разлики в манталитета ни, явно до толкова сме свикнали с тях, че автоматично минаваме в „общ режим” и не забелязваме различия. Това май е една от положителните черти на бургазлии – космополитни сме, нямаме много сериозни граници между нашия и останалия свят. Още повече, че за някой, дошъл да живее в града ни, най-важното е да се социализира тук. Тези, които са дошли, за да останат, са отворили сърцата си за Бургас и се радват да се слеят с него.

На какво акцентирате в „Акцент Бургас“?
- На Бургас. По-специално на духа на Бургас. Това е издание, което разказва за този град, който очарова със своята артистичност, магнетичност и дух. Много хора казват, че духът на Бургас си е отишъл. Това не е така. Отишъл си е за тези, които не извършват „излишни движения”, които сутрин ходят на работа и вечер се връщат вкъщи, които не общуват с хора и не търсят какво се случва около тях в града. Тук продължават да се случват красиви неща и значими събития. Само да отворят новия брой на „Акцент Бургас” и могат да ги видят всичките в аванс. Не само „официални” културни събития, а и онези вълшебни вечери в някой бар, който само ние си знаем например.

А ти самата на какво акцентираш в живота? Освен журналистическата дейност, ти си майка, занимаваш се и с научна работа.
- Ако остана само с едно занимание, се чувствам зле. Затъпяла, асоциална, скучна на себе си. Затова правя тези няколко неща. Като погледнеш, всяка жена прави същото – повечето имаме семейства, работим, имаме още някакъв ангажимент, т.е. не е нещо изключително.

Ако трябва да избираш, какво би избрала?
- Преди година ми се наложи да избирам. Имах възможност за друго професионално развитие. Надделя този екип, с който работя в момента, тъй като е особено важно човек да работи с правилните хора и да бъде оценен морално за труда си. Всъщност възможности за друга работа при мен има достатъчно – с подходящо образование пред всеки се отварят все нови и нови перспективи. Не мисля да изоставям сегашната си работа, защото е нещото, което върша с най-голямо удоволствие. Получавам си редовната доза естетика, култура и изкуство.  А не мисля, че трябва човек да избира между работа, личен живот и образование, при мен – научна дейност. Човек е многопластов, животът му не се състои само в готвенето за детето или в служебните постижения. Трябва да има от всичко по малко.

За какво мечтаеш, какви са следващите върхове, които искаш да покориш?
- Мислех си наскоро как всичко стана толкова достъпно, че не е останало за какво да мечтая. Като че ли всичко, което поискам, ми се случва. Сега останаха едни много дребни, битови нещица, които не си струва да споменавам. Може би това, което остана неосъществено, е да пиша малко повече. Не че не пиша достатъчно с тези две списания и с научните статии и дисертацията… но ми се иска да пиша в други жанрове. За книги говоря – нещо, към което ме бута и научният ми ръководител, професор Здравко Райков. Май е въпрос на престрашаване при мен. Боя се как ще бъде възприето от читателите.

Какви са твоите прогнози за предстоящия туристически сезон? Какви индикации дават руснаците, ще се завърнат ли по нащето Черноморие?
- Доста оптимистично започнаха предварителните записвания. Поне от Русия интересът е голям. Предходните години отбелязаха ръст в посещаемостта от другите бивши соц страни. Сега, с неразбориите в останалия свят, интересът се засили в пъти. Вниманието към министър Ангелкова от страна на Русия също е показателно. Но има нещо, което, не зная защо, управляващите пренебрегват и мислят, че и без него сме си добре – отпадането на визите. Взеха някакви минимални мерки за облекчение на визовия режим, които не вършат никаква работа. За да си извадят визи, туристите трябва да пропътуват много, много разстояние, от единия край на Русия до другия, или в краен случай – до най-близкия визов център. Отделно от това визата им струва колкото един пакет в български хотел „Ол инклузив”. Имат и доста скъп транспорт до България, въпреки чартърните полети. И като трябва да утроят разходите и за останалите членове от семейството си, почивката им става абсолютно неизгодна. Биха идвали, ако поне визовият режим не ги затруднява, защото тук им харесва. Говорим техния език, близки сме по манталитет, а климатът ни им се струва изключителна екзотика.  Така че, още малко ни е нужно, за да ги върнем по нашето море, но лошото е, че това малко не се прави. И още нещо – и с пошли кампании за замърсени води и краставици с ешерихия коли като в предишните години пак нищо няма да спечелим. Не разбирам как може да се връзваме на такива провокации, но се случва.

Снимки: Личен архив