Днес празнува Гергана Стоянова. Ако трябва да спазим традицията и да изброим сухите факти, то Гергана е родена през 1977 год., завършила е езикова гимназия и работила като журналист и пиар. В момента е медиен анализатор в София, а през тази година издаде и първата си книга „Риби мренки“. Ако трябва да сме откровени – Гери е едно усмихнато, синеоко миньонче, което има фино чувство за хумор и леко хаплива ирония. Днес навършва 43 и въобще не се притеснява да си го признае. Както самата тя казва – и без това никой не ѝ вярва, а и в заведенията все още ѝ искат личната карта, за да ѝ сервират алкохол.

Няма да те питаме на колко години ставаш, защото това е неприличен въпрос. Успяваш ли обаче вече сама да си купуваш виното в магазина, или все още ти искат лична карта?

Няма неприличен въпрос към мен. Отговорите ми обаче все са малко неприлични. Както се казва – всичко можеш да очакваш от жена, която си казва годините без притеснение. В този случай – годините са четирсет и три; голяма работа като ги кажа, и без друго никой не ми вярва. Рожденият ми ден винаги е тест не колко съм пораснала, а колко млада съм останала. На двадесет и петия пореден, след дъжд от шеги, че по някакви някогашни стандарти съм вече стара мома, вместо мен на компанията отговори охраната на дискотеката – поискаха ми лична карта.

От там нататък си стана традиция да се „проверявам“ периодично – в Националния исторически музей на трийсет и девет години, в рок бар на четирсет и една... и така нататък. За късмет номерът минаваше до скоро. Сега не знам – в локдаун сме, баровете не работят, дано да се окаже че не съм се състарила твърде... Е, може малко, колкото да започнат най-накрая да ми дават вино в магазина под нас, без да се връщам до горе за личната си карта.

2020 е година, която на всички ни взе много. Какво ти даде на теб тя?

Даде ми лимони да си направя лимонада, ще ме прощавате за клишето! Сбъдна се една моя тайна мечта, която много плахо признавах дори пред себе си – да съм писател. Както вече много пъти съм казвала – „Грамофона“, вие сте виновни! Историята е вече добре известна, първата ми книга тръгна от вашия Никулденски конкурс за рибарска история. В него за втори път през живота ми се срещнах професионално с Ваньо Вълчев, а заради разказите, които публикувахте, той ме направи писател. Това се случи именно през тази смутна 2020 година, когато освен да стоим вкъщи и да четем или пишем книги, друго не можехме да правим.

Не е лесно да призная, че имах и ужасни моменти. Пандемията засегна всички нас. На мен също ми отне близки хора. Трябва да помним тези скъпи жертви, начинът, по който си отидоха, за да се смирим и да изкореним от себе си излишната самонадеяност. Не сме най-силните на този свят. Нека си дадем сметка за това какви са възможностите ни да не рискуваме излишно живота на близките си. 

Първата ти книга все още пари и е съвсем прясна по книжарниците, а ти вече подготвяш втора. Кога успяваш да намериш време, за да пишеш?

То за... „такива неща“ време намирам! За спорт ме питай защо не намирам време! А време за в кухнята кога ще намеря – това пък вече не ме питай...
Огромният плюс на работата от вкъщи е, че пестиш време от пътя до офиса и обратно. В моя случай това са около два часа и повече дневно. За човек, чиято страст не, а краста е писането, това е предостатъчно време за поне петнайсетина страници дневно.

Разкажи ни повече за семейството си, за любовта и за професията си. Успяваш ли да ги съчетаваш?

Професията все още отнема твърде много от времето ми за семейството, любовта и писането, обаче – живот, к`во да правиш! А ако трябва да съм сериозна – отново извънредната епидемична обстановка ми позволи да укрепя връзката си с любимите хора. През 2019-та ми се наложи да потърся по-високоплатена работа извън родния Бургас. Това ми даде спокойствие за бъдещето ми, но и доста ме напрегна. Промени цялото ми ежедневие, начина ми на живот, отношенията ми с близките.

Но от мартенските събития насам в служебен план се случи нещо, което ми даде възможност да се сближа отново с близките ми и даже  да прекарвам повече време с тях от преди. Благодарение на далновидното решение на управителя на компанията, в която работя, можах да запазя и здравето си, и работата си в столицата, работейки от Бургас. Прекрасно време! Като изключим ужаса на пандемията, времето вкъщи със сина ми и с любимия мъж бяха и още са блажени моменти! Късметлийка, нали?

А за любовта – изкарали сме вече цял локдаун заедно в блажено разбирателство; какво повече от това?

2020 е годината на дистанцията и изолацията. Хората се затвориха, но и се преоткриха. Ти какво научи за себе си?

Нищо ново за себе си, но много за мечтите си. По-скоро не изолацията, а хубавото, което ми се случи благодарение на нея, ми даде повод да се замисля и да взема решения за бъдещето ми. Предполагам, че следващата година ще бъде времето за тяхната реализация. Със сигурност започвам с нова книга, следват още подобни проекти – вече са в процес на създаване.

Научих също нещо много важно за мен – че изолацията ми е много полезна. Аз извлякох само ползи от нея. Мисля, че ще си дам повече време за себе си след този дистанционен период. Ще си взимам повече почивка, повече време за лични неща. Дистанцията и изолацията ми дадоха възможност да разбера колко важно е да поработиш сериозно върху мечтите си, които преди са ти изглеждали неразумно губене на време. Преосмислих точно това и повече не бих си позволила две неща – да посвещавам цялото си време и енергия на работата и да загърбвам това, което влече сърцето ми.

Какво си пожелаваш за следващата година? За какво мечтаеш и какво очакваш?

Няма да е банално, ако кажа, че си пожелавам здраве. Всички биха ме разбрали точно сега. Останалото, което желая за себе си, е тези красиви неща, които ми се случиха тази година, да продължат и занапред. Имам желание да отделям още повече време за писане – ще съм щастлива, ако довърша започнатото до средата на годината. Не е малко – втората ми книга е под редакция вече, започнала съм текст за пиеса, която обещах на близки приятели, имам и идея за един малко по-различен по формат текст. Не смея да мечтая да я докарам до там да се занимавам само с писане, но бих желала това да бъде основното в живота ми. В професионалния ми живот имам предвид. А относно личния – желанието ми е едно и то е една красива тайна, но ако ми се случи, обещавам първо на вас да кажа!