Гергана Брънзова е една от най-успешните ни състезателки по баскетбол. Диагнозата „множествена склероза“, с която тя се среща лично преди 9 години я кара да изследва и създава себе си постоянно. Какво бургазлийката научи за състоянието, както тя избира да го нарича, и на каква медицина заложи Гергана, разказва самата тя. Интервю на Грамофона нюз
Гергана, как успя да не превърнеш диагнозата „множествена склероза“ в присъда?
Когато получих официално МС за моя диагноза през 2013 бях сломена, защото дълги години преди това се опитвах да помогна на майка ми, която е с МС официално от 2002. Имах избор как да се отнеса към факта, че в тялото ми се случваше нещо. Бързо реших да поема отговорност и изследвам първопричината, вместо да се опитвам да облекчавам симптоми, без да разбирам какво точно се случва в организма ми. Силната, постоянната симптоматика ме накара да действам с приоритет към себе си. Всеки симптом и всеки дискомфорт бяха сигнали на тялото ми да разгледам по-навътре и по-нататък нещата в дълбочина, за да мога да разнищя първопричината. За мен точно тя е коренът.
Кръстих диагнозата „Моята сила“ и се впуснах в разследване и изследване на целия ми живот дотогава, както и на тези, с които съм емоционално свързана. Разглеждах характери, емоции, избори, действия. Винаги съм знаела, че има връзка между емоционалното и физическото тяло, и сега вече го живеех. След като загърбих пасивното лечение, което ми беше предложено, вложих цялото си внимание и енергия да разбера МС - да се разбера с нея.
Изключих всички дразнители и следвах протокол от натуропат и човек, който беше преминал през това. При срещата ни тя ме убеди, че бързо мога да обърна нещата. Така и се случи.
На контролния преглед през 2015 беше установена пълна регресия, която неврологът обясни с думите “ако не знаех за предишните резултати, бих попитала защо си тук- лезиите ги няма, снимките не показват симптоми на МС”.
2016 г. се записах да уча интегративна медицина и холистично здраве. В дисертацията ми изследвах възможностите при прилагането на протокол “съзнание и тяло в едно” при хора с автоимунни състояния.
С това се занимавам в момента– интегрирам алтернативни практики. Настройка на съзнание, свобода на движение, чиста и добра храна, както и грижи за себе си са основните фактори в случването на положителна промяна. Споделих историята си, създадох платформата MindBodyOne1 и наръчник, с които обяснявам, обучавам и проповядвам, че всъщност ние сме в постоянна промяна.
Когато приемем този факт, че най-постоянното нещо е промяната, тогава наистина ставаме в мир и смирение със себе си, с това, че ние можем да се трансформираме постоянно.
Какво направи, за да не се предадеш?
Всеки човек е различен. Животът винаги ни среща с някакви ситуации и предизвикателства. Когато това се случи, се отваря един механизъм. При мен явно се е натиснало копчето – ето поредното предизвикателство и може би това се дължи на спортния дух и на съревнованието, но това не значи, че съм нямала шок и не съм изживявала нещата.
Тогава се научих да разбирам болката, и да съм добре с това, че изпитвам болка – дали ще е емоционална или физическа. Научих се, че за да се освободиш от нещо, е необходимо да се разбереш с него. Научих се да приемам нещата и когато вече ги приемаш по някакъв начин, тогава всъщност разбираш от какво си устроен и как се настройваш. Това е моята формула!
Практикуваш алтернативна медицина – какво представлява тя?
Тя е най-древната медицина. Аз вярвам в това, че нашето тяло може да регенерира и да се възстановява. Това става с добра настройка и грижи за себе си. Ако човек успее да разбере емоционалното си тяло, себе си, ако спазва правилата да бъде добър, да действа с лекота и да се грижи за себе си, да се обича - всъщност всичко това е голямата превенция. Не е въпросът да се отиде на лекар, когато се появат симптомите и да се чака някаква интервенция, за да се подобри човек.
Не е ли обаче трудно човек да не е конфликтен, да бъде добър, да не мисли лошо предвид ситуацията, в която се намираме и животът, който живеем – хората са заобиколени от много проблеми и не всичко е цветя и рози? Как да успеем да запазим това спокойствие чисто душевно, за да вършим нещата правилно?
Опитай да обърнеш нещата и да кажеш - как да съумеем да бъдем добри, как да съумеем да бъдем спокойни, отворени. В момента, в който ти започнеш да го казваш, тогава го случваш, това означава, че това е твоята нужда.
И след като това е твоята нужда и след като съумееш да го харминизираш с твоето желание, тогава приемаш, че имаш нужда от това нещо. След като вече имаш нужда, ти вече го случваш. Когато започнеш да искаш да не си това, да не си онова, ти всъщност какво искаш? Когато искаш, всъщност действаш от липсата.
“Съзнание и тяло в едно” е това, което аз практикувам и това е философията на живота ми. Това е, което аз проектирам. Когато разбереш себе си, когато си в мир със себе си – тогава нищо не може да те разклати. Дали ще е войната в Украйна, дали ще е ковид ситуацията – аз виждам тези неща, те са реалност, но когато ти си в собствения си мир, можеш да разделяш собствените си чувства от тези на другите и на общата ситуация – тогава ти си автономен, част от социума.
Всеки ако може да бъде отговорен за собствения си дух, чувства, емоционалното и физическо тяло, тогава не мисля, че може да има конфликти. Тогава всеки би бил щастлив тук и сега!
Представи си един свят, в който всеки е добре, абсолютно отговорен за себе си и знае, че е отговорен, не иска и няма очаквания от никой друг. Идеята е не да бъдем зависими един от друг и не да бъдем напълно независими, а да бъдем взаимнозависими.
Вместо човек да се стяга, може да се отпусне. Отпусне ли се той - може да бъде себе си, да се изразява и твори, да живее с намерението да създава себе си. Когато е стегнат, това не е той, не може да се усмихне и не може да бъде в потока на радостта.
Вдишваш – благодарност, издишаш – любов. Това са ключови практики, с които работя и на това уча хората. Обичам да работя в различни сфери, защото виждам, че формулата е една.
Осъзнаване, вдъхновение, съзнателен избор, комуникация и действие. Как?! Постоянно създавам програми за цялостно и лично развитие.
Работя за интеграцията на обучение чрез пример в образованието и спорта. Моята страст са баскетболът, психологията, личностното израстване и действам с тях.
Разбират ли те хората и успяват ли да се променят?
Работя с доста хора. Отчита се промяна при тези, които поемат отговорност за състоянието си и имат желание да действат. Казват, че щом аз съм успяла, значи и те могат. Те са мотивирани и при тях се отбелязва най-голямата промяна. Привилегирована съм да бъда с тях в процеса им на трансформация. Радвам се, защото те случват промяната – за две седмици, за три седмици, има програма за 90 дни.
Те всъщност променят живота си на 180 градуса. Чрез насока и подкрепа, изследване и най-вече осъзнаване хората променят начина си на живот, възгледите си. Много е зареждащо и много хубаво. Хората ме допускат в техния процес на трансформация и аз съм човекът, който е до тях. Те се учат от мен, аз се уча и от тях. Заедно действаме.
А има ли хора, които не искат да се променят?
Всички казват, че искат да се променят. В последствие обаче се разбира, че всъщност те са си добре със състоянието, в което са и само го използват като оправдание. Това е един процес, в който те влизат в магическия кръг и не могат да излязат от него, защото захранват нуждата си постоянно и не могат да прекъснат този цикъл.
Всичко, към което си осъзнат, можеш да го промениш. Ти имаш възможност да го направиш. Въпросът е дали си готов да вложиш нужните действия.
Имаш ли по- специални изисквания към храненето?
20 години съм била вегетарианка в активната си спортна кариера. Всяко изключване на дадена храна създава дисбаланс в тялото, затова умереността е много важна. Това го разбирам сега в момента, когато преподавам. Да, много хора ме свързват с храненето и с диетата, но това е един изчистващ период, който е нужен да се случи най-малко за три месеца, за да може да случим промяната в тялото, да занулим организма си и да може да го захраним отново с храните, които са добри за тялото ни.
Всички ние сме уникално различни и различно уникални. Всички ние имаме типове, генетика и епигенетика, което е по-важно, защото генетиката е само 20% от това, което сме. Социумът и начинът по който живеем, по който мислим - това оформя цялостно системата ни. Нужно е да има баланс между млечни и захарни храни, глутен. Веган храненето е добро, хубаво е човек да консумира растителна храна, но е хубаво да има умереност във всичко. И когато знаем, че се храним с биологично чисти продукти, тогава смятам, че нещата са наред.
Как успяваш да изхвърлиш лошите мисли от съзнанието си, за да не те „погълват“ те?
Много хора си мислят, че изглеждам позитивна, добра, усмихната. Това не означва, че нямам мисли, които ме притесняват, но аз не деля мислите на лоши и добри. Няма лоши качества, няма добри качества – има качества, има мисли, емоции, чувства. Всяко чувство аз го отбелязвам и го регистрирам. Всяка емоция по същия начин. Всяка мисъл - също.
За да имам такава мисъл аз или ще я видя, чуя, или усетя по някакъв начин. Задавам си въпроса това от къде е породено и защо го усещам. Или къде го проектирам в тялото си на физическо ниво? Това е осъзнатостта, която се активира в мен. Къде съм тъжна в момента, къде усещам - в главата си, в стомаха си и защо, кой породи тази тъга?
Аз никога не подтискам емоции, аз се научих, че всяка подтисната емоция е създаване на блокаж след това отваря врата да се покаже като симптоматика в тялото ти. С разбиране, с отвореност и с осъзнатост се действа. Всичко се приема, идеята е да го приемеш и да го отвориш!
Какъв съвет ще дадеш към жените, които нямат време да смогнат между работа, ангажимети, семейство?
От какво зависи това да нямаш време, аз си правя програмата, от мен зависи. Необходимо е да знаят, че най-важният човек си ти самия! Ако теб те няма, ако ти не си добре, няма да можеш да сготвиш едно хубаво ядене, няма да можеш да кажеш една добра дума, няма да имаш енергия да играеш с детето си, така че е нужно да се погрижиш за себе си. Номер едно е да се погрижат за себе си, да приоритизират себе си. Когато се научиш да изпитваш тази любов, нежност и мекота към себе си, тогава започваш да случваш нещата. Нашият живот е проекция на това, което сме- съзнание и тяло в едно!