Гергана Апостолова е бивш автомобилен състезател, първата българка, участвала в 24-часовото състезание на пистата на Формула 1 – „Нюрбургринг“ (Германия), както и във Формула 3000. Големи успехи постига в другия спорт, с който се захваща – карате киокушин. Тя е двукратен световен и трикратен европейски шампион, както и 10 пъти шампион на Америка. Прекратява състезателната си кариера през 2016 г., като в момента е инструктор по карате и съдия в различни международни турнири.

Гергана е част от популярното бургаско семейство автомобилни състезатели Апостолови, което организира превърналото се в традиция рали за жени в морския град по случай 8 март.

 

Наближава 8 март и вече сте в трескава подготовка за традиционното рали за жени, което тази година ще се проведе за 23-а поредна година в Бургас. Помниш ли как се роди идеята за него?

Да, разбира се. Причината за появата на ралито е моята майка Елена Апостолова, майстор на спорта по автомобилизъм, която си замина преди няколко години. По комунистическо време имаше кръг от националния шампионат и във всеки по-голям град се провеждаше рали за жени „8 март“. Но като дойде демокрацията, се разпусна тази организация и преди 23 години майка ми реши да я възобнови. Тъй като не е кръг от националния календар на федерацията по автомобилизъм, дамското рали стана традиционно само за Бургас и ние го продължаваме.

Спомняш ли си някоя интересна случка от първото издание на ралито?

Спомням си, че го стартирахме на площад „Тройката“. Точно под паметника „Альоша“ имаше разстояние между главната улица и тротоара. Та на тази малка площ се проведе първото рали, което беше доста атрактивно. Отначало имаше трудност с това да се престрашат дамите да се включат в едно такова състезание и имаше малко участнички. Самите ние не се състезавахме, защото сме организатори и другите се притесняваха, че Апостолови ще заемат първите места, както беше по времето на националния шампионат. Лека-полека броят на участничките нарасна, сега даже сме ги ограничили. Тъй като дамите „не обичаме“ да закъсняваме и много обичаме да ни чакат, затова сме дали срок записването да е от 09.00 до 10.00 ч. в деня на ралито. Която дойде да се регистрира в рамките на този един час – тя има право да участва. На закъснели дами не приемаме заявките, както и на подранили, защото те се успокояват, че са се записали, и пак закъсняват.

Колко най-много жени са се записвали досега за участие в състезанието?

Може би преди 4 години – бяха 45. И оттогава решихме да ги ограничим, тъй като почти цял ден правихме съревнование. Няма ограничение в броя, но има едночасов срок. И докато си оправят грима и маникюра и отидат на фризьор, повече от 30 не се събират (смее се). Е, разбира се, дай боже да има и повече, няма да ги върнем.

В обществото съществува мнението, че жените не са толкова добри шофьори като мъжете. Какви са твоите лични наблюдения, абстрахирайки се от това, че си жена?

Жени, стягайте се, защото вижте какво говорят за нас, а не казват колко хубаво готвим или чистим вкъщи (смее се). Те и за карате казват, че е мъжки спорт, но и ние, жените, сме доказали там, че можем да надделяваме по някой път и в тези мъжки спортове. За някои неща имат основание хората така да говорят, но то е, защото дамите основно са по-прецизни, по-разумни. Разбира се, има и такива жени, които приличат малко и на мъжете по някои навици. Но като цяло мога да кажа, че единствената разлика е, че просто жените сме по-разумни, по-прецизни и по-търпеливи за разлика от мъжете. Иначе има добри шофьори и жени.

Ти подкрепи кампанията за пътна безопасност „Не сърфирам, докато шофирам“. Разкажи ни повече за нея?

Идеята е човек да се грижи първо за себе си, а покрай себе си – и за всички останали. В днешно време всеки втори си гледа телефона, дори и аз от време на време се усещам как звъни и затова съм си взела и едни други такива работи (посочва хендсфри – бел. ред.), за да не боравя толкова често с клавиатурата на телефона. Но ако ние не си го наложим да се ограничаваме, няма кой друг. После вината и отговорността падат върху нас. Защото, стоейки в автомобила, носим отговорност за всички тези, които са около и до нас. Неслучайно навремето баща ми казваше „Гергана, внимавай, когато шофираш, пази се от другите“. Но искам да посъветвам не само шофьорите, а и пешеходците. Те също изключително много отделят внимание на телефоните, особено когато пресичат. Всички трябва да сме нащрек – и шофьори, и пешеходци, и най-вече децата, които са основните сърфисти.

Освен автомобилния спорт ти имаш и друга страст – каратето. Как възприемат твоите бойни умения мъжете?

Ако трябва да съм искрена, мъжът си е мъж. Жената има предимство в такава ситуация, ако направи нещо изненадващо, за да спечели време. Но занимавайки се с такъв спорт като карате киокушин, човек се научава на търпение, смирение, благодарност и уважение. Съдейки по тези качества, едва ли ще създам такава ситуация, че да предизвикам такова напрежение, било то на жена с жена или мъж с жена. Така че в такива ситуации човек трябва да си поеме въздух и да си мисли за философията на карате, а пък всеки си намира майстора, така че… много е лесно да се пада от високо. Човек трябва да е смирен, да знае какви са му възможностите и знанията и да ги прилага само тогава, когато е нужно.

Случвало ли ти се е да влизаш във физически сблъсък с някого извън състезателната зала?

За съжаление, да. Но се радвам, че е било изключително рядко. Нямам белези по мен (смее се).

Твоят съпруг е също голям майстор на карате – шихан Емил Костов. Как се разбирате двамата?

Черпим опит един от друг. Той ми е треньор, а аз предавам наученото на моите възпитаници. Честно казано, когато една жена се занимава с по-силов спорт, много е трудно да си намери половинката в живота. И това е, защото мъжете в даден момент изпитват комплекс за малоценност и започват да тормозят жените си. Затова единственото спасение е да си търсите сродната душа в своята сфера.  

Кой от двамата командва вкъщи?

Благодарение на това, че сме в карате киокушин, той е по-старши от мен, така че аз се съобразявам с йерархията. Е, то няма момент, в който жената да не предизвика мъжа си, но тъй като не мога да нося на бой от него (смее се), затова или отивам в другата стая, или си навеждам главата. 

Какъв подарък очакваш от него за 8 март?

Подаръкът за мене е усмивка, внимание и да се почувствам желана. Другото, материалното, не ме интересува.

Твоето ежедневие е напрегнато, постоянно пътуваш из България, в чужбина. Намираш ли време да релаксираш и как го правиш?

Когато съм в автомобила, тогава релаксирам. И в самолета, когато имаме дълги дестинации – например, като ходим на състезания в Япония или Америка, дългият преход е прекрасен момент за спане.

Какво ще пожелаеш на бургазлийки за 8 март?

Бъдете усмихнати, позитивни и не забравяйте, че да си жена – това е любов. И го споделяйте с половинката си!