Георги Георгиев – рокаджията, дал идеята за химна на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“

Гост в рубриката „Рок лицата на Бургас“ на Gramofona.com тази неделя е Георги Георгиев – вокалист, китарист и основател на бургаската група „Шантаж“. Запалил се по рока още от дете, той започва да свири в различни формации като студент в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Печели конкурса за написване на химн на висшето училище. През годините се включва в различни музикални проекти, участва на фестивали. Подробности – в интервюто.

Привет, Георги! Помниш ли как се захвана с музика?

С музика се занимавам от училище. Имах приятели, които свиреха с групи, пробвал съм се няколко пъти като вокалист. В университета вече през 1999 г. се събрахме с едно момче – аз имах идеи, а той китара. Започнахме да пишем текстове, да ги реализираме. После започнах да се уча и аз да свиря на китара. Димитър Михайлов е човекът, който ме е учил и до ден днешен с него си поддържаме добри отношения.

Какво учеше в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“?

Завършил съм стопанско управление. Приеха ме в 1998 г., а през 2002 г. завърших. Това беше в сградата на Факултета по обществени науки (бившия Учителски институт).

От там ли започна да свириш в групи?

Да, участвах в няколко групи. Беше забавно – явяваш се на прослушвания, отхвърлят те, после пак се натискаш. Бях на 18-19 години и на тази възраст приемах емоционално тези неща.

Тогава бяхме две паралелни групи към университета. Аз бях в едната. Пишехме авторска музика, понякога правихме и кавъри. Впоследствие групата се раздели на две. Нашата е кръстихме „Студентски гласове“ (2001). В нейния първи състав бяха Ася Димитрова - китара и вокали; Ина Желязкова – китара и вокали; Димитър Михайлов – бас; акустична китара; вокали; Ганчо Ганчев и аз – вокалисти. През 2002 завърших, влязох в казармата. Групата продължи да съществува, като след 2003 г. в нея участваха студенти от различни випуски.

Нещо интересно, с което ще запомниш студентския си период като музикант?

Точно преди да вляза в казармата, обявиха конкурс за написване на химн на университета, в който да участват студенти. Тогава пак с подкрепата на Димитър Михайлов пуснах два текста с две различни мелодии като варианти. И стана така, че харесаха моята идея за химна. Официално е записано, че автор на текста е Иван Ненков, музиката е на Стефан Диомов, по идея на студента Георги Георгиев. За песента са взети фрагменти от моите текстове. И досега това е химнът на университета, даже го чувам да върви по радиото. И с голямо удоволствие, след като се уволних от казармата, го пяхме по връчване на дипломи, честване на годишнини и т.н.

Накъде продължи твоят музикален път?

Събрахме се с Иван Бъчваров (сега група „Авалон“ – бел.р.) и направихме акустичния проект „Дориан“. Той ме насочи да започна да пея и с бившата му група „Джоли Ръджър“. Така изкарахме две години и после се пръснахме. Аз започнах да свиря акустично заедно с Иван Тончев, който в момента е басист на група „Стокхолм“. Участвахме във фестивали като несебърския „Морски струни“, бургаския „Солени ветрове“, в парти клуб и др.

Как се появи група „Шантаж“?

„Шантаж“ я направихме още през 1999 г., но тогава съществува само две години. През 2007 г. се появи едно момче – Борис Стоянов, на бащата на което съм дал касета с наши записи от онзи период. Той ми се представи, каза ми, че много е харесал записите, и ми предложи да направим група със същото име „Шантаж“. Свирихме две години, след което се разделихме.

После заедно с жена ми Надежда сформирахме групата „Супернова“. Започнахме участия в различни фестивали. През 2012 г. взехме награда за авторска песен от фестивала „Морски струни“ – за парчето „Синя приказка“. Неин автор е Ася Димитрова (Студентски гласове), която също участваше в „Супернова“.

През 2013 отново се събрахме с „Шантаж“ и около две години свирих паралелно с двете групи. После малко по малко „Супернова“ отпадна и останах да свиря само с „Шантаж“. Редувахме периоди на активност и пасивност. През групата минаха различи музиканти. В последния активен състав от 2017 г. бях аз – соло китара и вокали, Георги Стоилов – бас китара, Георги Марков „George Strairon“ – ударни. Участвахме в различни музикални фестивали, сред които „Включи града“, „Джулай Морнинг“ през 2013 и 2014 г.

Успяхте ли да се срещнете с Джо Лин Търнър и Джеф Скот Сото, които пяха на Джулая в Бургас през 2013 г.?

С Джеф Скот Сото се срещнах, имам и снимка с него. Срещал съм се и с Тим Рипър Оуенс – един от вокалистите на „Джудас Прийст“. 

Какво се случи с „Шантаж“?

През 2018 групата приключи с активната си дейност. Тогава аз се концентрирах върху това сам да си правя някакви записи, които пускам в интернет, защото е хубаво музиката да се слуша. Сега имам идея отново да възобновя активната дейност на „Шантаж“. Ще видим какво ще стане.

С „Шантаж“ имате много авторски песни за разлика от други, дори много по-популярни бургаски банди, които разчитат основно на кавъри. Как се раждат тези парчета?

Творческият процес е различен. Понякога можеш да седнеш и да напишеш песен за половин час. Прибирам се, нещо ме е провокирало, взимам си една бира, сядам и за 15 минути мога да го напиша текста. Друг път нещата се проточват с месеци, идеите стоят в главата ми, записвам си в телефона някоя фраза…

Тоест нямаш точна рецепта за правене на авторска песен?

Сигурно имам някаква рецепта, която с времето съм пробвал, че работи специално за мен. Първото условие според мен е да хванеш инструмента и да започнеш да си свириш, да запееш. Понякога една мелодия ти върви в главата, като прибавиш нещо към нея, се развива хармонично и се получават нещата. 

Кои са твоите рок идоли, които са те подтикнали да се захванеш с този стил музика?

На първо място е Фреди Меркюри. От там нататък идват „Джудас Прийст“, „Лед Цепелин“, „Айрън Мейдън“… Всъщност се запалих по рока още през 1986 г., когато бях на 5 години. Тогава излезе албумът The Final Countdown на „Юръп“ – няма човек, който да не е слушал едноименната песен. После вкъщи започнах да слушам касетки на Ингви Малмстийн и „Айрън Мейдън“. На един рожден ден на чичо ми му бяха подарили плочи на Дио и на „Уайтснейк“ – и тях слушах. От българските „Сигнал“ се слушаше вкъщи. И вътрешно усещаш в себе си, че тази музика е много хубава.

Накъде се развива сега рок музиката според теб?

Трудно е да се каже. Има групи, които си държат старата линия, има и такива, които подхващат съвсем нови пътища, правят се различни комбинации например между диско и метъл. Рокът си има собствен живот, но не е отделна част от останалата сцена – било поп, етно, джаз. Има вече толкова много материал, че трудно може да се появи нещо праволинейно в стил само рок. Но на сцената имат място групите с характер. Например „Ролинг Стоунс“ каквото и да направят, все ще се харесва. Тоест трябва устойчивост – де се знае къде отиваш, какво правиш. Компромисите трябва малко да се забравят, не е задължително да правиш нещо само с цел да можеш да го пуснеш сега, защото това върви в момента. За мен рецептата е устойчивост и характер – това е.