Георги Марков, известен с артистичното си име George Strais (или Strairon), гостува днес в рубриката „Рок лицата на Бургас“. Свири на барабани в две бургаски групи, но си вади хляба като татуист. Отишъл да живее в Англия, но решил да се върне в Бургас. Защо е предпочел родината си и как съчетава удоволствието с работата – той разказа пред Gramofona.com.
Здравей, Георги! Откъде е този псевдоним George Strais?
Още от малък ми остана. Strais е никнейм, подвизавах се с него в интернет. Прибавих и първото си име и така станах George Strais.
Музиката или татуировките – кое е приоритет за теб?
В момента приоритет са ми татуировките, но няма как да е и без музика. За мен двете вървят ръка за ръка.
По кое от двете се запали първо?
Като се замисля, с музика се занимавам също толкова време, колкото и с изкуство. Първо започнах да творя електронна музика, която си композирах вкъщи на компютъра. Правих си едни песнички, свързвах си ги с програми и така си начесвах крастата с музика, преди да открия барабаните. През това време рисувах графити. Така че пак двете неща си вървяха паралелно.
От 18-годишен се занимавам с рисуване, а от 20-годишен реших да свиря на ударни. Един приятел басист – Борис Стоянов, ме запали по барабаните. Тогава имах само едни палки и въобще не знаех за какво става въпрос. Пуснах си обява в интернет форум, че си търся учител. И той ми писа, покани ме да отида да свирим. Отидох – беше ми тъмна Индия. Борис ми показа някои неща, станахме доста задружни и решихме да правим група. Беше 2002-3 година, когато сформирахме бандата Plastic Cymbals (Пластмасовите чинели). Бяхме трима – китара, бас, барабани без вокал. Тогава певците бяха дефицит в Бургас, имаше само няколко, които си имаха групи. Свирехме заедно до момента, когато китаристът ни се отказа.
По стечение на обстоятелствата тогава се срещнахме с Георги Георгиев от „Шантаж“. С Борко се присъединихме към него и започнахме да свирим тримата в групата. В един момент обаче Борис, който учеше висше и явно беше доста натоварен, реши да се откаже от музиката. Към нас на баса се присъедини Иван Тончев. Участвахме на фестивали като Джулай морнинг, „Включи града“. Имахме репертоар от 23 авторски песни, смятахме да издаден албум. Но по това време аз вече бях решил да се занимавам малко повече с татуировки – като поприще, с което да си вадя прехраната. Музиката остана леко на втори план. Спрях да свиря и заминах за Англия, където живях две години.
Преди 4 години се прибрах в България. Тогава исках пак да свиря на барабани. Събрахме се отново с Жоро. За басист взехме Георги Стоилов, който беше свирил в група „Стокхолм“. Така обновеният „Шантаж“ беше съставен от трима адаши Георги. Решихме да участваме на по-големи сцени. Направихме си репертоар. И мога да кажа, че много си харесвам периода в „Шантаж“, защото свирихме предимно авторска музика. Последното ни участие беше на рок фестивал, където свирихме с група П.И.Ф. на една сцена. Тогава Жоро реши, че му отнема доста време групата, той вече имаше дете, и „Шантаж“ се разпадна.
В същия ден, в който отивах да си вземам барабаните от репетиционната, Иван Бъчваров ми се обади, че им трябва барабанист за „Авалон“ за Джулай морнинг. От там нататък с „Авалон“ последваха доста участия и с тях свиря досега.
Миналата година Живко Куртев ме покани да се включа в група „Параграф 22“. Аз приех, защото с „Авалон“ репертоарът ни е малко по-лекичък от хардрока, който съм свикнал да свиря.
Каза, че в началото си започнал с електронна музика на компютър. Как се запали да свириш рок?
Беше едно лято, когато си купих палките. Тогава открих за себе си групата „Найн Инч Нейлс“ и явно барабанистът им тогава Джош Фрийз ми повлия. Свиреше много интересно и аз реших да се пробвам на барабани. Като малък съм тренирал спорни танци и мога по-бързо да вляза в ритъма. Когато започвах, мислех, че нямам нужда от уроци. Но след като видях, че някои песни наистина си имах спецификата, реших да ходя на уроци – случи се при доста известния бургаски барабанист Сава Русев. Той много ми помогна, за да знам как да ударя барабанчето така, че да не дразни (смее се).
Работиш ли върху нещо ново?
В момента работя върху един нов проект, в който ще сме с някои от членовете на „Авалон“. Идеята ми е да се върна малко към компютърната музика и да не свиря на барабани, а да пея. Ще гледаме да съчетаем участията си с тези на „Авалон“, като вокалист няма да е певицата на групата Весела Бъчварова, а аз. Акордионистът ни Красимир Петков ще свири на клавири, за да стане звученето по-електронно. Ще правим нови български песни с по-алтернативен звук от „Авалон“. Смятам, че до два месеца проектът може да се осъществи нацяло.
Предвид ситуацията с коронавируса това лято ще имаш ли някакви музикални участия?
Да, през септември сме поканени с „Авалон“ да свирим на фолклорен фестивал в „Меден рудник“. Явно са ни харесали с това, че съчетаваме рок с фолклор в музиката си.
А как започна да рисуваш? Имаш ли роднини художници?
Не, никой от семейството ни няма художествено образование. Но интересното е, че всички сме левичари и сме като калиграфи при писането.
Имах един съученик в основното училище, който рисуваше, и аз се запалих покрай него. Той спря, докато аз продължих и започнах да рисувам графити. Но видях, че в графитите, освен да имам проблеми с властите, друго няма какво да направя повече. Бях в студио с един известен бургаски майстор на графити, който правеше и татуировки. Казва се Иван Янков и в момента е барабанист на бургаската рок група Lek City Case. Но едва миналата година разбрах, че е колега музикант – видях го да свири на фестивала „БулевАрт“. Та покрай него започнах да се интересувам от татуировки. Накупих си всякакви консумативи от интернет – нямах представа дали бяха хубави, имах пари тогава и бях решил да ги инвестирам. Пуснах си обява, че си търся учител. Мислех, че няма да намеря, защото това е занаят. Но за мой късмет след два дена ми писа човекът, който ме научи и ми показа пътя в тази посока. Той е от Габрово, но беше решил да работи в Бургас. Видя ми рисунките, които бях правил вкъщи, и ми каза, че щом мога да рисувам, значи ще станат бързо нещата.
Година и половина бях чирак в студиото. Ходих, висях му на главата, той ми обясняваше всичко, но без да пипна човешка кожа. Учителят ми каза, че колкото повече се бавя, толкова по-бавно ще станат нещата. Един ден се реших. Казах на приятели, че започвам да правя татуировки. Първото ми студио беше вкъщи, където си бях направил всичко. След година започнах в студиото. После се преместих в Англия да живея.
В Англия с татуировки ли се прехранваше?
Да, само това работех. Двамата отидохме там и отворихме студио. Реално там започна кариерата ми на татуист.
Има ли на Албиона достатъчно работа за татуисти?
Там е меката. Всички от 16 до 66 г. имат татуировки. Сигурно само един на петима души няма.
Тогава изниква логичният въпрос защо се завърна в Бургас?
Защото ми беше мъчно за родината. Родителите ми бяха далече, аз съм сам там. Не бях и свирил на барабани много време. Малко или много започват да те сърбят ръцете, сърби те и сърцето за вкъщи. Навънка не е като у дома. И реших да се прибера. Тук си отворих мое си студио за татуировки. Пак събрахме групата… и така.
Колко години вече си вадиш хляба с татуировки?
Осем години.
Коя е най-мащабната или интересна татуировка, която си правил досега?
Цели ръце и крака съм татуирал, но най-мащабната е цялото тяло. Засега още не съм го правил, но ми предстои гостуване в студио в Германия, където имам клиент, който си е заявил татуиране на цялото тяло. Той има стари татуировки, които трябва да се закрият. Новият сюжет ще е с японски мотиви.
Правил съм странни татуировки, като например изображение на две БМВ-та с отворени капаци.
Това да не е на някой бургаски батка :)?
Не, в Англия съм го правил. Там по могат да си позволят да си татуират всякакви неща – и от финансова гледна точка, и за това да се правят на интересни.
Лесно ли се премахват стари татуировки. Чувал съм, че това става със специален лазер?
Единият вариант е лазер, който преди беше скъп и болезнен. В момента има нови, които са доста по-безболезнени и много бързо премахват рисунките. Но пък нашата работа като артисти е старата татуировка да я закрием с нова, по-хубава. В Англия например 80 % от нещата, които съм правил, са закриване. Британците имат голяма сцена за татуировки и всеки един може лесно да си купи комплект и да се татуира вкъщи. После, като се видят, идват при мен – всякакви безумици съм закривал. Имах един клиент, който на двете гърди имаше нецензурни татуировки, които жена му беше казала да се махнат, защото ще ходят на почивка в Испания. За две седмици му закрих целите гърди с японски мотиви, за да не излага човекът жена си пред чужденците (смее се).
Има ли татуировки, които отказваш да правиш?
На интимни места, на задни части и с нецензурни сюжети отказвам да се занимавам. Не искам просто да вземем парите на човека, а гледаме да си работим за имидж в студиото.
Самият ти имаш татуировки. Сам ли си ги правиш?
Имам на ръцете и на краката. Правили са ми ги колеги. Приятели са се учили върху мене. И аз съм си правил някои линии, за да им показвам как става.
Имаш ли планове за след епидемията?
Плановете са да си разработим студиото и да гостуваме навън. Ходенията в чужбина, от една страна, са по-добре от финансова гледна точка, от друга, че черпиш опит от други хора да видиш как работят. Човек малко се отваря към самия бранш, така да кажа.
Откъм музиката – в момента работя по песни, които ще правя с новия проект. Само тази карантина да мине. Барабаните ми стоят още в студиото, както съм ги оставил от последното си участие с „Авалон“ и „Параграф 22“. Трябва да ги закарам в репетиционната. Имам и бас китара, защото си мислех по време на карантината да седна да понауча малко баса – ами не ми се получи (смее се). Интересно беше, че още преди да се науча на барабани, бях седнал да свиря на акустична китара – оказа се, че това не е моят инструмент.
Може ли да се каже, че музиката и татуировките са твоите две страсти?
Абсолютно. Дори съм решил да са само те. Защото човек колкото повече се разпилява, толкова повече се размиват нещата. Татуировките са частта, с която си изкарвам парите, а музиката е тази, която ми доставя удоволствие. Има хора, които ме карат да рисувам платна или да свиря нещо друго – не, решил съм само тези две неща. Защото е важно да си добър в нещо и да знаеш, че то е това, което можеш да правиш наистина добре.
