Той е Михаил Костадинов, на 44 години, фотограф, графичен дизайнер. Занимава се с проектиране, 3D и куп други неща. Сега участва като доброволец в един социален проект в помощ на украинските деца, бягащи от войната, Арт терапия ,,Мечтите на децата на Украйна“, за който разказва пред Грамофона Нюз.

Здравей, Михаил! Познаваме те като фотограф, разкажи за тази своя професия?

Не съм учил фотография, просто се занимавам с това от много години вече, над 10 и с течение на времето човек се усъвършенства, гледа какво правят другите, учи се, оправя си грешките и така. Инвестира в себе си, в техника и в един момент си казва, аз мога да правя нещо, което правят другите, дори мога да го правя и по-добре.

 

Самоуверен си, но защо фотография и как се захвана с фотографията?

Защото винаги съм бил фен на изкуството, като дете се занимавах с рисуване. После имах един тийнейджърски период, в който се занимавах с музика. После реших да ставам инженер и в един момент хобито тръгна да става професия по ред причини и така.

 

Каква специалност си завършил?

Завърших електроника в Бургаския свободен университет, с това се занимавах. После работих в няколко доста големи компании, в които се занимавах с проектиране, така малко далече от електротехниката. Човек се учи в движение.

 

Към коя фотография си се насочил – екстремна, портретна, художествена?

Предимно портретна и художествена. Пейзажите са ми малко статични, интересни са ми хората. Затова обичам да снимам хора. Емоциите просто на хората са интересни да можеш да ги хванеш, има такива моменти, които после като започнеш да ги гледаш са много впечатляващи. Това опира и до голяма доза късмет. Преди десетина години бях на един курс, дори имам сертификат за фоторепортер на Булфото. Макар че никога не съм се занимавал професионално точно с това. Репортажната фотография наистина си е друга тръпка.

 

Правил ли си фотографски изложби?

Не, просто съм участвал в няколко на бургаските фотографи. Самостоятелна не съм правил.

 

Коя е най-трудната снимка, която си правил?

Най-трудната е може би тази, която още не съм правил. Има много моменти, когато казваш, че е трудно. Примерно имах един модел, който като светнеше светкавицата, едното око се отваряше повече от другото. Правеше го несъзнателно и беше много интересно. В момента, в който светне и едното око бликва повече от другото.

 

Когато моделът разбра, как реагира?

Опитахме се да намалим светлината, просто да не е толкова ярко. Гледам си апарата, спирам, слагам снимките на компютъра, гледам какво става и реагирам на момента.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Участваш активно в заснемането на украинските деца, за които се прави арт терапия, безплатни курсове за рисуване. Защо?

На мен първо много ми хареса идеята. Понеже бях няколко пъти на митингите, които организираха срещу войната, още от началото на март месец и там се запонах с доста хора. Там се запонах и с Юлия. За нея знаех от една изложба в залата на Съюза на художниците в Бургас. Имаше много впечатляващи рисунки на стари емблематични сгради на Бургас. Аз като фен на историята и като човек, който има самочувствието, че знае доста за миналото на града, останах много впечатлен. Поговорихме и решихме да напарвим нещо заедно. В началото тези деца бяха буквално стресирани, уплашени. Някои от тях си носеха емоциите от случилото се. Детенцето стои и ме гледа уплашено, аз се опитвам да го разсмея. Майката ми казва, моля ви без резки движения, просто е изплашено. Друго момиченце на 4 години, опитах се да разговарям с него и да звържа някакъв контакт, а то ме гледа с едни огромни сини очи и казва: „Нас бoмбили.“ Бомбардирали ги, оказа се, че са от Запорожие, един от най-пострадалите райони в Южна Украйна и са прекарали близо две седмици в подземията, в бомбоубежище. Не знам каква травма ще има това дете за в бъдеще и как да не помни толкова много. Всеки човек трябва да има кауза, а това е кауза за справедливостта.

 

Твоята кауза в случая каква е?

Опитвам се по някакъв начин да помогна. Не мога да отида да се бия там, не мога да помогна с нещо друго, освен по този начин – да покажа, че тези деца, въпреки всичко те се развиват. Те творят, те са като нашите деца. Така че искам да покажа как тези деца правят изкуство, тяхното изкуство. И колкото и да са мънички, когато работиш с тях, те наистина могат да правят много красиви неща. И това се вижда в рисунките им. Юлия (б.ред. - Юлия Красовска, художник-архитект) знае как да ги накара да покажат това, което могат. Държи им ръчичките, тя има опит и успя да ги предразположи. На изложбата ще има снимки, които аз съм прави и които ще показват процеса на терапията. Децата се успокоиха, видимо се успокоиха.

 

Бургазлии и гостите на града

ще могат да видят изложбата ,,Мечтите на децата от Украйна“ в КЦ „Морско казино”, зала „Георги Баев“, на 23 май, от 17.30.