Д-р Веселин Ангелов е акушер –гинеколог. Родом е от Ямбол, където има кабинет. Част е и от екипа на Университетска болница „Дева Мария“ в кв. Ветрен. Семеен, с две деца. Интервю на Грамофона нюз в навечерието на Деня на родилната помощ, известен още като Бабинден.

Д-р Ангелов, защо се насочихте към медицината и по-конкретно към Акушерство и гинекология?

Заради щастливия край на историята – раждането, новият живот. Това е! Решението дойде от само себе си.

Прочетох в един от медицинските сайтове, че имате над 3000 родени бебета. За какъв период от време е това и как е възможна такава бройка?

Това е написано през 2011 г. Възможна е,  разбира се, когато работиш в държавна болница, бившите окръжни болници. Там съм работил 16-17 години. Младежите все още не ми вярват когато им кажа, че съм имал по 11 нормални раждания за една нощ.

И нито едно секцио - с една акушерка и един неонатолог. Веднъж ми се е случвало, но ми се е случвало. Така че като минат 15 години, не е трудно да направиш такава бройка.

Спомняте ли си кое е първото бебе, което изродихте?

Не си спомням кое е бебето, но се сещам за историята с него. Бях студент, а годината е 1992.  Тогава имаше база Безмер, а хората живееха в блокчета близо до летището. Изродих една от жените, която живееше там. Тя дори подаде оплакване, че раждането на детето й било водено от едно момченце.

В случая ме оставиха да израждам, но екипът с другите лекари също беше там. Оплакването не бе персонално към мен, а защото в документите пишело, че е от друг лекар, а всъщност аз изродих бебето. Така, моята история започна с оплакване.

Какъв е денят на д-р Веселин Ангелов?

Съвсем обикновен, като на повечето работещи хора. Ставам, пия кафе, приготвям се и тръгвам. Или съм в болницата в Бургас, или съм на кабинета си в Ямбол. Нямам някакви специални ритуали. Не си казвам нищо сутрин преди работа, за да не се изненадам.

Интересните неща се случват, без да знае човек за тях. Понякога динамиката е много голяма. Не съм суеверен. Колегата, дето уж водел първото ми раждане например никога не си режеше ноктите преди нощно дежурство, защото мислеше, че така ще има много работа. Аз мисля, че това което е писано да се случи, то просто ще се случи, независимо дали ще си отрежеш ноктите, или не.

Как показвате вълнението си от появата на всеки нов живот?

Когато всичко е наред, аз и екипът ми започваме да се шегуваме. Изгряват усмивки по всички лица. Разказваме си вицове, споделяме смешки, чува се постоянен смях, с което показваме, че всичко е минало много добре и е наред.

По-интересното е когато нещо се усложни. Тогава се възцарява една тишина – с нож да я режеш. Един започва да се моли, друг си говори наум нещо.

По този повод се сещам за случай отпреди години в УМБАЛ „Дева Мария“. Старшата акушерка тук беше най-младата тогава. Израждаме жена, но нещата са много трудни.

Започва кръвоизлив, правим шиене, после пак има по-голям кръвоизлив, пак шием и накрая вече се чудим какво става. В един момент родилката каза няколко пъти: „Майко, моли се на Аллах! Майко, моли се на Аллах“. Чувайки я, аз се обадих на моята майка и й казах: „Майко моли се, майко моли се!“. Сега въпросната дама е добре и се радва на три деца.

Какъв сте по душа?

Весел, майтапчия съм и винаги гледам повече да обръщам нещата от живота на шега. Не съм конфликтен, лесно се общува с мен. На голяма част от тези качества се опитвам да науча и младите лекари. На тях все още им е трудно да общуват с пациентите.

В тази работа можеш да направиш чудеса от храброст, както и най-тъпата операция. Когато дадена ситуация няма добър край, винаги остава една горчивина. Понякога пък просто можеш да се усмихнеш, защото нещата са се случили от само себе си.

Как успявате да си почивате, имате ли хобита?

Навремето съм скачал с парашути, карал съм мотоциклети, правил съм планинско катерене, но сега вече си почивам. Обичам много природата. Имам си една бърлога в гората, която на никой не се харесва, но там се чувствам много добре.  

Сложен процес ли е раждането и има ли раждане, което няма да забравите?

Много раждания няма да забравя. От години има един изкривен поглед към раждането. Хората вече забравиха, че то е естествен процес, който се случва на здрав човек. Хората не си дават сметка, че ако не майките ни, то поне бабите ни са раждали всичките си деца по естествен път. Това е нещото, към което винаги се стремя. Когато аз започнах работа, цезаровите сечения бяха 9 %, а сега са около 60%.

Нито едното е хубаво, нито другото е хубаво. Когато моите съученички раждаха, имаше много брутални и тежки раждания. Имаше такива, които просто се отказаха да родят второ дете заради мисълта, че може да им се случи отново целият процес. Освен болката и емоционалната рана, тежките раждания понякога водят и до физиологични промени.

И секциото не е хубаво, защото има операция. Да, рисковете при него са по-малко като проценти, което подмамва повечето пациенти и доктори да вземат това решение. Но когато едно оперативно раждане се усложни, значи работата е сериозна.

Случва ли се да ви запознават с някое бебе, което сте изродил?

Редовно. Едно от нещата, което много обичам е да ходя по крайбрежната алея на Поморие, където мога да срещна много деца, които съм изродил, а да не говорим за Ямбол. Моята консултация започва от Обзор – там имам много голям фен клуб и стига до Малко Търново.

Имало ли е момент, в който сте искал да се откажете?

Имало е, но само един път. Сещам се и за хора, които го направиха, но те ги и принудиха донякъде. Понякога е много трудно, зависи от човека. Не мога да кажа, че през цялото време съм плувал в сироп от цветя и рози и ми е било голям кеф. Въпросът не е само в славата и това да ти казват -  много си добър докторе, много си готин. Това не е работа за всеки човек. Тя иска ангажиране и много отдаване.

Винаги гледам положително на деня, за да мине той безпроблемно. Един ден акушерката ми казва: „Докторе, измивам се, обличам се и ви чакам!, което значи, че влизаме в операция. А пациентката до нас отвори едни големи очи и попита: „Ама няма ли първо да ме оперирате?“ (бел.ред. смее се).  Много вицове имаме, много.

Каква е тенденцията в последните години - на каква възраст раждат жените, тъй като прави впечатление, че дами над 38-39 години искат да стават майки за първи, а някои и за втори път?

Тези, които имат по-нисък статус, бързат да родят още след гимназия. С напредването на възрастта процесът със забременяването става по-труден, особено ако двойката планира първо раждане. В късна възраст идеята за нормално раждане просто се отдалечава. Аз имам 39-годишна първескиня, както и една бойна дама от Приморско,  която роди на 35, но това са изключения. За да стане една жена майка, е по-добре това да се случва по-рано.

Има ли вече смели татковци, които искат да присъстват по време на ражданията на децата си?

Не може да се каже, че мъжете са станали много смели от последните пет години.  При съвременните мъже всеки си има свое мнение по този въпрос.

Разкажете ни за вашето семейство

Имам симпатична, хубава и добра съпруга и двама сина. Живеем в Ямбол. Градът е чудесен, има спокойствие, пълна тишина. Не се притеснявам децата ми къде са. Те правят това детство, което съм имал аз - карат колелета, ходят по Тунджа. Уча ги на труд и постоянно им обяснявам, че нищо не става без него.