Дияна Бедросян е журналист и програмен директор на Дарик Югоизток. Автор на най-запомнящите се човешки интервюта, предизвикали вълни от съпричастност в радиоефира. Преди това е работила в РЕНТ ТВ и в-к „Бургас днес и утре“. Организирала е няколко издания на изложбата на Дарик „Звук и светлина“.

 

Това е твоя първа самостоятелна изложба или въобще за първи път участваш в изложба?

И двете! За първи път участвам в изложба и първата ми крачка е със самостоятелна изложба, благодарение на Димитър Недев, уредникът на Археологическия музей в Созопол. Много съм му благодарна, защото видя движението и енергията в това, което правя и ми повярва.

От колко отдавна те познава и знае, че рисуваш?

Има добра оценка, може би? Всъщност преди четири години възобнових страстта си към рисуването и то след много дълга пауза. Не съм рисувала откакто завърших художествената гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Бургас. Та, преди четири години по време на една експозиция тук в музея показах на Димитър Недев снимки на мои картини, които съм запечатала на телефона си и той каза, че има „хляб в това“. Каза, че ми дава възможност да направя изложбата тук е музея в Созопол и така ме подканя вече безброй много пъти. Аз си въобразявах, че мога да отлагам този момент до безкрайност.

Тоест тази изложба е уговорена преди 4 години, а Димитър Недев ли е двигателят?

Той ми даде тласък. А аз все казвах: ето имам възможност, ако реша, но не сега! Така за по-малко от седмица си дадох сметка, че наистина ще го направя и няма да отложа за след още една година. Та преди няколко дни, когато наистина разбрах, че ще правя изложба, беше доста стресиращо.

Колко са картините и това ли е всичко, което си направила за тези 4 години?

32 са изложените картини. Подбрани са, повечето са рисувани през последната година. Но има и от 2020-та, за които си дадох сметка, че имат доста силно въздействие, виждайки ги по-късно. Но изборът ми е по-скоро на случаен принцип. Техниката ми на рисуване е различна, защото експериментирах. Приятели са ми казвали, че съм много силна в графиката и аз се концентрирах върху нея. Друг ми казва, виж акварелите, такъв цвят, такава емоция, това си ти!

Коя е любимата ти картина от всички изложени тук?

Няколко са, които са ми много лични и специални. Едната е „Докосване“. Общо три картини са, които съм направила буквално за минути и секунди. Те са моята емоция!

Като каза емоция, какво те вдъхновява да рисуваш?

 Вдъхновява ме самото рисуване, то е двигателят. Изливам различни емоции, начинът по който виждам света. Скоро един художник забеляза някакви детайли в картините ми, които изобщо през ум не са ми минавали, когато съм ги рисувала, но аз съм рисувала много точно и съм показала емоцията.

Вече има продадена картина, още преди да бъде официално открита изложбата, каква е емоцията?

Наистина ли? Не знаех! Наистина ли?