Емел Махмуд работи като журналист от 8 години. Работила е в „Топ новини” и телевизия „СКАТ”, като в момента е част от екипа на новинарския сайт „Флагман.бг”. Нейна голяма страст са колоезденето и планините. От скоро опитната репортерка участва и в много бегачески състезания, където показва доста добри резултати. В момента Махмуд преминава популярния маршрут Ком – Емине. Откога покорява върхове и с какво планината пленява журналистката? Интервю на Грамофона нюз

Емел, ти си една от най-спортуващите журналистки, които познавам. Как успяваш да разпределиш деня си така, че да ставаш по първи петли, да побягаш на плажа и след това да отразяваш важните новини в Бургас и региона?

Аз съм човек, който допреди една година обожаваше да спи до късно. Денят ми започваше след 9 часа. Но успях да променя ежедневието си – да го обърна на 180 градуса. Започнах да ставам рано, да посрещам изгрева на бургаския бряг с чаша ароматно кафе и после да потичам по алеята. В началото ми беше много трудно.

Много тънка беше границата между това да станеш веднага след първата аларма или да я изключиш с вечното обещание „още 5 минути“. Аз ги преодолях и постепенно превърнах това в мое ежедневие и навик.

Няма нищо по-зареждащо от сутрешната тренировка, a съчетана с изгрев, е наслада за душата. С ранното ставане остава време да разпределиш останалите задачи през деня.

Кога беше първият ти допир с природата, откога покоряваш планински върхове и до кои вече си се докоснала?

Родом съм от Родопите и реално съм израснала в планината. Върхове обаче изкачвам от няколко години. Преход през пролетта на 2018 г. до най-високия водопад на Балканите – Райското пръскало, съчетан с изкачване на първенеца на Стара планина – връх Ботев, ме накара да се влюбя в планината. Оттогава тя е неизменна част от моя живот. За краткото време успях да се докосна до немалко върхове.

Имам си и любими – естествено на първо място е Ботев – където се връщам и бих се върнала пак и пак, Злият зъб и Двуглав в Рила – заради леко екстремния терен, Голям Купен в Стара планина, Синаница в Пирин. Всъщност всеки един връх, който съм изкачила, е оставил различен и специален спомен. Бих ги повторила всички.

Трудно ли се свиква с метеорологичните условия в планината?

 Много е относително, тъй като метеорологичните условия в планината могат да променят за секунди. Както пече слънце например, изведнъж може да завали проливен дъжд. Или обратното. В Стара планина времето е непредвидемо, в рамките на часове, дори и минути, може да се сменят няколко сезона.

Затова според мен с метеорологичните условия няма как да се свикне. Просто човек трябва да е подготвен – психически, физически и с добра екипировка. Както казва един планински водач – няма лошо време, има лоша екипировка.

 Не се ли страхуваш от инциденти?

Хората са казали: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“. Та така смятам и аз. Но това в никакъв случай не означава, че подценявам планината и условията. Инцидент може да се случи дори когато вървим по тротоара, когато пресичаме улицата. Затова гледам да не ставам роб на страховете си, а да се наслаждавам на моментите сред природата.

Имам планинска застраховка, каквато, според мен, трябва да има всеки турист. Преди всеки преход следя внимателно прогнозата за времето. Ако е опасно и неустойчиво, просто не заминавам. Много пъти съм отлагала пътуването си. Не, че не може да се случи нещо непредвидено, но не предприемам излишни и необмислени рискове, не искам да създавам работа на Планинската спасителна служба.

Живееш на морето, но по-често те виждаме в планината. Повече ли те пленява тя и с какво по-точно?

Ако имах повече свободно време, със сигурност и по-често щях да ходя. За съжаление високите планини са ни далеч и едно заминаване, дори за два дни, изисква сериозна организация. Обичам и планината, и морето, но по различен начин.

Планината със сигурност ме пленява повече. Там успявам да се откъсна от ежедневието. Горе по високото няма суета, на никого не му пука дали си с хубава прическа или панталонът и обувките ти дали си пасват. Непознати хора ти се усмихват и те поздравяват. С това ме пленява планината. Горе откривам себе си.

Разкажи за някоя интересна или екстремна ситуация, в която си попадала?

Всяко ходене в планината е интересно. Винаги срещаш различни хора и попадаш на различни ситуации. Веднъж на път за хижа Плевен (изходна точка е Априлци и е около час) човекът, охраняващ паркинга, ни каза да не тръгваме веднага и да изчакаме, че се очаква да вали. Ние обаче сме разбрали точно обратното и хукнахме нагоре.

След няма и 10 минути се изля проливен дъжд. Бяхме близо до колите, върнахме се, сложихме сухите дрехи и след като спря да вали, отново тръгнахме нагоре. 15 минути преди да стигнем до хижата обаче пак заваля. Пътеката се превърна в река.

От 6 души група (три поколения) само аз имах дъждобран и така запазих раницата и дрехите си сухи. Всички други бяха вир вода. Хижарите обаче са уникални хора – дадоха им дрехи и обувки. Запалиха и камината в разгара на лятото, за да може всичко мокро да съхне. Тук е мястото отново да им благодаря.

Никога няма да забравим тяхното гостоприемство и винаги, докато те са хижари, ще се върнем там с най-голямо удоволствие. Голяма част от хижарите са сърцати хора. Така ни бяха посрещнали и на х. Мазалат, където на входа (пак заради мокро време) ни чакаше човек от персонала и ни взе калните обувки, за да ги остави на топло да съхнат.

Голямо изживяване лично за мен бяха и зимните ми изкачвания на Мусала и Ботев. Заради ниските температури – с усещане за -22 градуса, и силния вятър дори миглите ми се заскрежиха, за секунди водата в раницата стана лед, техниката замръзна. Нищо необичайно за някои планинари, но за други това е излизане от комфорната зона и е нещо различно. Такова бе и едно запознанство с колега планинар в Стара планина.

Бяхме в хижа Добрила. В една стая ни настаниха 8 души, сред които изминаващи маршрута Ком-Емине. Няколко месеца по-късно срещнахме единия от тях в Пирин. Месеци по-късно – в Стара планина, след това в Синеморец. Съвсем случайно, просто съдбата ни събира. Много планини, много върхове у нас, но ние някак си се озоваваме на едно място с него по едно и също време. Дори се шегуваме, че имаме радар, който ни привлича.

Кои върхове мечтаеш да покориш извън България?

Много са. Надявам се поне една малка част да сбъдна. Много бих искала да стъпя на връх Ухуру – най-високата точка на планината Килиманджаро и Африка – 5895 м н.в. Мечтая също така да изкача връх Елбрус - първенеца на Европа. Защо не и турския Арарат, който се води най-лесният за изкачване петхилядник...

Едно от най-големите ми желания е трекинг в Хималаите или Каракорум – до базов лагер на някой осемхилядник, или просто да се докосна до величието на тези планини. Искам обаче да подчертая, че България има невероятна природа и тук са много местата, които искам да посетя, и върховете, които да изкача.

В момента осъществявам една моя мечта – изминавам най-дългия туристически маршрут у нас – по билото на Стара планина – от връх Ком до нос Емине. В Пирин пък планувам изкачване на острия мраморен ръб – Средоноса.

С какво друго обичаш да разнообразяваш дните си?

Активен човек съм и обичам да правя нещо. Рядко ще ме видите на кафе. А да не говорим за почивка и СПА. Ако имам цял свободен ден – ще „отскоча“ някъде извън Бургас за разходка, ако не – ще го направя тук. Другата ми страст от детството е колоезденето.

Къде са по-екстремни изживяванията – в планината или в журналистиката?

Със сигурност и в планината, и в журналистиката има екстремност. Но като изживявания са различни. Много обичам професията си, но често тя е натоварваща и ходя в планината за разтоварване.

Например преминаването по седловината Кончето ми действа по-скоро като успокоително, отколкото да го възприема като нещо трудно и екстремно.

Възприемам 10-часов преход по труден терен като почивка и на следващия ден мога да се върна на работа с нови сили и още по-заредена.

Снимки: Личен архив