Радостина Ценова е родена и живее в Бургас, занимавам се с опазване на околната среда и с комуникации за природата. Работи в Българска фондация Биоразнообразие. Едно интервю на Gramofona.com.

 

От години работиш в Българска фондация Биоразнообразие, какво в работата си смяташ за свое най-голямо постижение?


Да, повече от 20 години, което само по себе си е постижение, с което се гордея. Обичам работата си, но истината е, че работата точно в нашата организация е това, което ме вдъхновява и мотивира. Ние не сме голям екип, но сме хора, които наистина обичат това, което правят, горят в природозащитата и имат ценности близки до моите. Запазването ни през всички тези години - такива каквито сме, е това, с което се гордея.
 

Имала ли си моменти, в които съжаляваш, че си избрала професията на еколог?

Никога! Понякога ми е много трудно, друг път се отчайвам, че не мога да направя това, което искам или което трябва, но знам, че само ако има такива като мен, които не се отказват – имаме шанс нещата да станат по-добри.

Може ли да бъдат спасени местообитанията в Атанасовското езеро? Това е една от защитените територии, където най-често работиш.

Имаме големи предизвикателства в момента, свързани с опазване на тези ценни местообитания, които са застрашени от климатичните промени, но и от изоставянето на солодобива, застрояване, навлизане на сладки води и т.н. Но вярваме, че благодарение на нашата работа сме успели да намерим много приятели на Атанасовско езеро и точно хората са тези, които няма да позволят езерото да бъде унищожено.

Какво успя и какво не успя да свършиш през изминалата година?

Изминалата година беше много интересна и в професионален и в личен план. Имахме министър и зам. министър на околната среда и водите, които бяха от НПО сектора и макар и за няколко месеца успяха да свършат много работа за защитените територии и за природата на България. Годишните награди за биоразнообразие и климат, които БФБ организира това лято на „симБиотично“, заедно с Панаира на солта и Рождения ден на резерват Атанасовско езеро, бе едно от най-вълнуващите събития тази година. Гостуваха ни трима американски студенти, които три месеца работиха за изследване на розовото фламинго и морските треви в нашия офис.

В личен план минахме през голямото предизвикателство (б.ред.- Радостина Ценова има дъщеря на 13 години) външно оценяване след 7 клас и кандидатстване в Бургас, но и невероятния концерт на Arctic monkeys на Морска гара и дори личната среща, която нашите деца имаха с музикантите. Бургас беше жив и вълнуващ през цялото лято.

Много активно участваш в културния и артистичния живот на Бургас, би ли се занимавала с изкуство?

Харесвам много от арт събитията, които се случват в Бургас и се надявам те да променят хората, които ги преживяват, така както действат върху мен, да моделират младите и да поддържат този специален дух, който ние, които живеем в този град – носим. Щастлива съм, че има хора като Маруся Русева, които „водят“ театъра при нас, че я има библиотеката, която ни среща с различни автори, че се ремонтира Дома на НХК и е чудесно място за представления и кино. Аз самата не бих се занимавала с изкуство, макар че като ученичка съм участвала в различни театрални формати. А това лято дори се снимах във филм за Атанасовско езеро – „Солени хора“, но едва ли ще тръгна по стъпките на Мария Бакалова. Но в работата си много обичам да търся пресечни точки с различни сфери на изкуството – наскоро създадохме един страхотен стенопис на къдроглави пеликани, благодарение на момчетата от SuperGteam, организираме арт пленери на езерото, помагаме да се снимат фотосесии и музикални клипове и да създаваме връзка на хората с природата на различни нива. 

Аз съм от жадните потребители на изкуство в почти всичките му форми и се радвам, че в Бургас има много възможности да се „пие“ от него през цялата година. Все още не мога да прежаля обаче спирането на Spirit of Burgas – един фестивал, който наистина беше фантастичен и не само бургаски, а световен.

Каква е семейната история, която разказваш на децата си и ще продължиш да разказваш на внуците си?

Винаги съм обичала магията на Коледа и се старая да поддържам коледния дух в семейството. По традиция се събираме на Бъдни вечер при майка ми и следваме всички обичаи – прекадяваме трапезата, казваме заедно молитвата, броим нечетен брой постни ястия и децата едва дочакват да стане 12.00 часа, за да отворят подаръците. Аз самата все още вярвам в Коледната магия, която ми помага да видя близки и любими хора по празниците, да намеря подходящ подарък, да направя най-хубавите коледни сладки и да създам уют и празнично настроение за мен и близките ми.

Къде и как ще посрещнеш коледните празници?

За Бъдни вечер както казах ще бъда със семейството, но на Коледа ще избухнем в характерния бургаски стил и ще се съберем с приятели дошли от различни места и ще купонясваме с музиката на Lek City Case. Градът по празниците отново оживява и се изпълва с настроение и готини хора. И идва Коледната магия.

 

Снимки: Личен архив