Дълго време търсих възможност да го открия.

Не знаех как и къде, но когато човек е постоянен, мечтите се сбъдват. Исках да го видите през моя поглед: различен и многообразен в своите таланти. Такъв, какъвто не го познавате, а трябва.

Той завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 година със специалност  Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Пламен Марков. Превъплъщава се в комедийни и драматични роли в сатиричния театър ,,Алеко Константинов” вече десет години. Играе в моноспектакли, приема различни предизвикателства, пътува. Озвучава телевизионни сериали, филми и продукции, анимация и реклами. Човек на действието. Човек в движение.

Със сигурност с тази характеристика ще ви бъде трудно да разпознаете Кирил Бояджиев-актьора, който изпълнява ролята на санитаря Йосиф от сериала "Откраднат живот", защото…

Героят ти е добродушен, но обран. На моменти, както казвате актьорите-статичен. Приличате ли си?

- Разбира се, че по нещо си приличаме. Пък и аз много добре усещам героя. Както се казва, опознахме се за толкова време. Много си го обичам и знам, че в някои моменти трябва да се държи точно така. В това му е чарът. Мисля, че това го прави разпознаваем и харесван.

Хората са много привързани към Йосиф, пожелават да му се случат прекрасни неща, пожелават му да се влюби. Разбира се нищо не зависи само от добрите пожелания. Наивно ли е да се вярва, че всичко хубаво предстои?

- Това само сценаристите знаят. Аз вярвам, че е така. Представям си много прекрасни неща, които могат да се случат на Йосиф.

Ролята ти в сериала е второстепенна, но за зрителите е най- главната второстепенна. Имаш ли обяснение за това?

- Това много ме радва. Йосиф печели симпатиите на хората, защото е добродушен и наивен. Зрителите харесват такива образи. И искрено се вълнуват за героя. Заради наивността си пък, той често попада в смешни и нелепи ситуации, което обогатява жанрово сериала. Покрай драмите и трудните житейски дилеми на главните герои, Йосиф e истинско комедийно разтоварване.

Защо филмът се радва на висок рейтинг?

- Защото има екип, който се е сработил 100%. А явно и продуцентите са намерили ниша, която е останала незапълнена. Съвпадение на точен момент, точен екип и точната публика.

В сериала, както и в живота, героите са поставени в комични, трагични, болезнени ситуации. Те носят своите уроци. От какво човек помъдрява?

- Ох, нямам отговор на този въпрос. Дори не съм сигурен, че помъдрява. Вероятно ще мога да отговоря един ден, когато се пенсионирам. Ще седя на люлеещия се стол, с котка в скута, ще пуша лула, ще препрочитам дебелите и мъдри книги. Тогава се надявам да имам отговор.

Ти не само си номиниран за награди, ти си носител на награди за мъжка роля, за ролята на Иван от пиесата ,,Изкуство”от Международния университетски фестивал Благоевград 2005 година и трета награда за мъжка роля на Националния фестивал на малките театрални форми Враца през 2006 година за ролята на мъжа в ,,Асансьорът”. Защо ние не знаем това?

- Защото тази информация не е нужна никому. Театралните награди съществуват, за да задоволяват актьорската суета. Убеден съм, че от тях се вълнуват само хора от гилдията и една много малка група театрални фенове.

Около теб няма папараци и не се шуми, както около повечето ти колеги, пък било то и изгряващи звезди. Каква е причината?

- Защото това се разминава с представата ми за професията. Да си актьор означава да работиш много, често денонощно. Ние не можем да оставим работата си в 17 часа и да я довършим утре. За да си добър актьор трябва и да можеш да работиш в екип.

Да работиш за партньора си. На това ни учеха преподавателите ни в НАТФИЗ. А това означава, че трябва да се справяш със суетата, с честолюбието. Звездният шум е само това - суета, честолюбие, нарцисизъм. Аз просто искам да си свърша работата по най-добрия начин. Както казва, любимата ми колежка от Сатиричния театър, Албена Павлова – ние сме актьори-войници.

Скромността и таланта ти ме накараха толкова силно да поискам да разкажа за теб. Изисква ли се талант за да бъдеш скромен?

- Това е нещо, което или го имаш или не. Не можеш да се престориш на скромен.

Като тийнейджър играеш в ,,Театрално студио Теди” към читалище „Г.С. Раковски“. Кое породи любовта ти към актьорската професия?

- Да, там попаднах на един прекрасен актьор и преподавател - Тодор Янкулов. Изключително се радвам, че тази среща се случи. Пак точните хора в точнато време. Теди ме зареди с толкова цветен и шарен поглед за театъра.

Много са важни тези срещи в ранните години. Аз попаднах на Теди. Преди това също имах много важна среща. Ходех на уроци по бас китара при Веселин Веселинов - Еко. Изключителен музикант и човек с извънредно чувство за хумор.

Тогава бяха и срещите с „Улицата“, „Мармалад“ на Теди Москов. И всичко това ме изкуши да се занимавам с театър. А най-накрая и тази мечтана среща се случи.

В края на март излезе премиерата на „Тъпи Ентусиасти“ на Теди Москов в Сатирата. Аз играя Арарат – арменския поп. За мен това беше толкова чакано общуване.

Коя е ролята на твоя живот?

- На този въпрос пак ще отговоря от люлеещия се стол. След 30-ина години.

Какво е за теб публиката?

- Смисъл. Ако няма публика ние сме безсмислени. Тя е и партньор, който трябва да уважавеш. Да не я подценяваш. И да се стремиш винаги да ѝ даваш най-доброто.

Имаш невероятен глас: топъл и в същото време закачлив. Имаш ли любими герои, или актьори, на които си „дал“ гласа си?

- Глас съм на доктор Мехмед Оз от "Шоуто на д-р Оз", много ме е забавлявал Крис Маклейн, водещият на анимацията "Пълна драма". Вече имам и няколко озвучени роли на Джим Кери и ми е много приятно, когато ме извикат да го дублирам. От последните неща, които съм озвучавал....Шон Евънс в „Индевър“. Прекрасен детективски сериал. И италианските поредици 1992 и 1993 по БНТ.

По-горе казах, че си човек на действието, артист в движение. Споменахме и всички дейности за които се опитваш да намериш време. Как се носят толкова дини под една мишница?

- Всичко, в крайна сметка е свързано с актьорската професия. Имам сили за всичко. Играе ми се, репетира ми се, снима ми се, дублира ми се. Това поддържа актьора жив.

При едно от завръщанията ни в България забелязах, че хората са тъжни, но искат да бъдат разсмивани. Какво мислиш за това?

- За мен е чест да съм част от трупата на Сатиричния театър. Ние се занимаваме точно с това и знам колко е трудно да разсмееш хората. Трудно и отговорно. Защото истинският хумор трябва да бъде „от кръста нагоре“, както казваме ние.

Грубият, първичен хумор е изключително отблъскващ. Хората имат страхотна нужда да се смеят. Трябва да сме отговорни към това, което им предлагаме. Слава Богу, има такива представления. Удоволствието да разсмееш публиката с интелигентен, изобретателен хумор е несравнимо. Дори мисля, че съм пристрастен към това.

Когато пътуваш, за да играеш моноспектаклите си, се срещаш с емигрантска публика. С какво се различаваме българите зад граница?

- Една от най-вълнуващите ми срещи с публиката беше във Виена. Толкова благодатна публика рядко се среща. Всичко е някак приповдигното. Особен заряд имат тези срещи. Надявам се, че ми предстоят още пътувания. Пътят и театърът са кармично свързани.

Защо театърът трябва да премине кризата на празните зали?

- Тази криза остана в 90-те години. Днес с радост мога да кажа, че хората ходят на театър. Това носи своите отговорности и задължения. Трябва винаги да си на ниво. Живеем в изключително презадоволено и забързано, консуматорско общество. Трябва да се борим за театъра и културата, като цяло. Харесва ми, че съм войник на този фронт.

Какво да добавя: мили думи от мил и талантлив човек. Желая му успех!

Нели Арнаудова ни среща с интересни личности основно в рубриката „Бургазлии зад граница“. Самата тя е бургазлийка, която е избрала живота зад граница. Живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.