Натали Иванова е балерина в Държавна Опера - Бургас. На сцената е от съвсем малка. Кой е човекът, който я въвлича в света на прекрасното изкуство? Лесно ли се стои на пръсти и наистина ли балетът е толкова елитен, колкото изглежда? Едно интервю на Грамофона с Натали Иванова.

Натали, как и кога за първи път се срещна с балета?

-  Бях на 4 години, а след 2 месеца правех 5. Баба имаше приятелка, която преподава балет. Тя беше една от най-добрите в града по онова време. След детската градина веднъж ме закара там, а аз просто стоях и гледах как танцуват останалите. Имаше от 5- годишни до 17-18. Толкова бях възхитена от движенията и музиката, а като се прибрах не спирах да имитирам движенията им.

Кои са първите ти спомени, свързани с балета?

-  Имам толкова много спомени.. Един от най-култовите моменти може би беше, когато взимайки ме от градина, баба тръгна да ме води в школата. Аз обаче не исках, защото другите деца ме поканиха на гости да си играем. Тогава й казах, че е най-лошата баба на света, защото ме накара да отида на балет, вместо да играя с кукли.  

Но в момента, в който влязох и започнах да танцувам... накрая просто не исках да си тръгвам. Имах много моменти в детството, в които плаках, че не искам да съм балерина, но благодарение на прекрасната ми баба аз съм това, което съм в момента. Обичам я безкрайно много!

Какво всъщност е балетът – изкуство, спорт, изящност, красота?

-  Балетът е най-висшето танцово изкуство, което изгражда всички останали. Започнеш ли с класичесни балет, след това можеш да танцуваш всички останали стилове – модерен балет, джаз балет, характерни танци, исторически танци и т.н.

Трудно ли е да се тренира балет?

-  Разбира се, че е трудно. Това е най-трудният вид изкуство, защото работим с всяка част от тялото си. Всяко пръстче, всяко мускулче, очите, ушите - абсолютно всичко.

Според теб балетът само за момичета ли е?

-  Балетът според мен е за абсолютно всички. Той е начин на живот. С него изразяваш чувствата и мислите си и влизаш в един необикновен свят. Дали си момче или момиче няма значение, защото всички имаме нужда да изразяваме чувствата си по някакъв начин.

Танцувала ли си извън България и ако да, от кои места най-много си се впечатлявала?

-  Танцувала съм да и съм най-впечатлена от Русия, разбира се. Там нивото е най-високо в целия свят. Също и от Италия. Хората в чужбина наистина ценят и уважават изкуството и хората на изкуството.

Какво те вдъхновява в работата?

-  Вдъхновява ме на първо място музиката. Тя е много важна част от танца. Трябва да можеш да изразиш всяка една нотичка от нея. Да я почувстваш, как минава през тялото ти и те зарежда с енергия, която предаваш на публиката.

Винаги ми е било адски любопитно – как стоите на пръсти?

-  Това е въпросът, който е интересен на всички. Всъщност обувките, на които стоим са много специални, за това са и много скъпи. Наричат се „балетни палци”. Те са направени от гипс, за да са твърди отпред на пръстите и да можем да се задържим. Има и принадлежности, наречени „силиконки”. Те са меки и се слагат на пръстите, за да не стъпваме директно върху гипса. И с тях боли, но не толкова, колкото ако сме без тях.

 Кои роли си изиграла и коя е любимата ти?

-  Любимата ми е „Куклената фея”. Когато бях 9 клас от училище правехме отдавна забравения спекткъл. Там аз играх самата Куклена фея и беше най-вълнуващото и вълшебно изживяване.

Коя случка на сцената никога няма да забравиш?

-  Аз дори не я помнех особено, но мама я е разказвала толкова пъти. Играхме „снежинки”, бях на 10 години. Сто пъти мама ми каза „да не забравиш да махнеш дъвката”!

 Накрая явно съм излязла с нея и съм дъвчила доста усилено. За капак на всичко съм забелязала братовчед ми в публиката и сме започнали да си махаме и да си правим физиономии. После как ми се караха...

А какви отличия имаш?

-  Ако трябва да ги изброявам ще отнеме доста време. Но ще кажа за някои последните. В  Астана, Казахстан, взех първо място с вариациите на „Жизел” и „Гамзати”. В Санкт Петербург, Русия, станахме първи с триото „Източна импресия”. Заедно  взехме купата на кмета на Хасково през май 2018, както и станахме първи с него в Обзор през юли. Предстоят ни още много изяви.

Натали, какво обичаш да правиш през любимото за всеки човек свободно време?

-  Обичам да пея. Всъщност аз се занимавах дори професионално от 8 до 11 клас , но след това вече не можех да съчетавам балета и сега пея любителски. Също така обожавам да се снимам. Имам доста сполучливи и красиви кадри, благодарение на професионални фотографи, разбира се.

Каква би била, ако не си балерина?

-  Не мога да си представя живота без балет.

Без какво може и без какво не може Натали Иванова?

-  Аз не мога без ... на първо място балета,  на второ без баба разбира се, както и без любимите ми учители Недко Георгиев и Лили Бисерова. На тях дължа живота си, безкрайно съм им благодарна и ги обичам с цялото си сърце. Склонна съм да зарежа абсолютно всичко, за да се отдам на балета.

За какво мечтаеш?

-  Мечтая някой ден да стана една от добрите и името ми да се свързва само с прекрасни неща, свързани с балета естествено. Мечтая семейството и приятелите  ми да се гордеят с мен, когато изричат името ми. Искам усмивките им да светят повече от всичко, когато се сещат за мен.