Жечо Планински е бургаски фотограф. Носител е на редица медали и награди от български и международни конкурси, много от които под патронажа на FIAP. Член е на Бургаската фотографска общност. Снима от съвсем малък, като през годините си е изградил неподражаем стил, не само в снимките на птици, но и в репортажа и животът на улицата. По време на пандемията Планински публикува уникални снимки на празен Бургас. Какви качества трябва да притежава един фотограф? Кой е най-добрият му кадър? Интервю на Грамофона нюз с Жечо Планински

Бил сте едва на 14 години, когато за първи път се запознавате с фотографията. Помните ли първата си снимка?

За съжаление не, но затова пък помня как проявих първия си филм сам, както и как копирах първите си снимки. Всеки, който е преминал естествено от аналоговата към дигиталната фотография, не може да го забрави.

Има ли го перфектния кадър или това не съществува като понятие?

Вероятно има. Може би това е снимката, която впечатлява и специалистите и широката публика. Но най-важен е стремежът да улучиш „решаващият момент“, за който говори бащата на фотожурналистиката Анри Картие Бресон.

Каква е формулата за успешния кадър?

Според мен един фотограф трябва да има познания по физика, химия, оптика и др., да е наясно с фотографската техника, да има компютърни умения, оттам нататък знания и усет за композиция, сюжет, естетика и т.н., и разбира се да трупа опит. Всичко това той трябва да реализира в някакви части от секундата, запазвайки хладнокръвие и действайки със светкавична бързина.

Какво обичате да снимате най-много?

Почти всичко и все пак най-много ме привличат теми като ежедневие, спорт, птици, сцена и въобще репортажната фотография. Предпочитам фотографията като цяло да си остане все пак фотография, с възможно най-малко последваща обработка, макар че дигиталната техника и компютърните програми предложиха наистина големи възможности, но и създадоха измамната илюзия за леснота у мнозина, че могат да са фотографи.

Участвал сте в над 60 международни и национални конкурса в 25 страни и сте спечелил над 50 награди. С кой приз най-много се гордеете?

Наградите не са самоцел, а по-скоро средство за обратна връзка. Всяка една от тях си е едно признание и оценка, така че се гордея с всички, без излишно да се ентусиазирам. И все пак бих отбелязал спечелването на Световната купа по фотография на FIAP с българския фотоклуб БГАрт през 2018, не само защото това се счита за една от най-големите международни награди за артистична фотография спечелени от българи, а затова, че беше отборна награда.

Също така бих добавил и отличията EFIAP и AFIAP, с които бях удостоен от Световната федерация за артистична фотография FIAP. Не на последно място грамотата за национални и международни успехи във фотографското изкуство, връчена ми от кмета на Бургас Димитър Николов.

Кой е най-вълнуващият кадър, който сте правил до момента?

Най-добрият ми кадър досега, според мен, е снимка на момче сред войници, направена в Турция в момент, в който те отдават чест при изпълнение на държавния химн.

Разкажете за някои комични или тъжни ситуации, в които сте попадал по време на снимки?

Спомням си, че като ученик много исках да снимам “истински” футбол. А “истинският” футбол беше на стадион “Черноморец”, тогава “9-ти септември” и го снимаха фоторепортери. Та един ден седнал на най-близкия ред до флагчето за ъгловия удар на западната врата, чакам да започне мача, гледайки завистливо към професионалните фотографи зад вратата.

В един момент обаче милиционерът, който беше на пистата пред мен, вероятно подведен от големия обектив, апарат и фотографската чанта, които един приятел ми беше дал за мача, се обърна и рече: “Какво стоиш тука, влизай вътре зад вратата”. Аз втора покана не чаках и направо литнах напред. При следващите мачове, набрал смелост, директно влизах на игрището, като дори не си купувах билет при влизането в стадиона, показвайки наперено на контрольорите фотографската техника.

Обичате ли да ви снимат?

Не, може би защото предпочитам аз да правя това. И затова имам малко снимки през последните години.

С какво бихте се занимавал, ако не сте фотограф?

Не знам, но вероятно би било свързано с нещо, към което проявявам интерес. Не вярвам някой да се занимава с нещо , което поне малко не го привлича.

С какво обичате да се занимавате през свободното си време?

Освен да снимам, обичам да чета, интересувам си от история, обожавам да готвя и особено да слушам музика.