Един морски кмет по китайски

Георги Лапчев: Ето ти пътя, тръгни и ти. Мини и ти по пътя, докажи се. Китайците така разбират демокрацията.

Георги Лапчев е кмет на община Царево втори мандат, печели кметския стол през 2011 г., издигнат от ПП ГЕРБ. Определят го като един от най-младите и амбициозни градоначалници в страната. Лесотехнически инженер, семеен, баща на две деца. Тази есен участва в партийна делегация, която посети Китай. Интервю за пътуването му до Далечния изток.
 

Г-н Лапчев, преди месец бяхте в Китай, заедно с ваши колеги, морски кметове. Доста екзотична командировка. Какво Ви впечатли там най-много?

- Та така – Китай. Едно уникално място. Беше широкомащабна среща, имаше представители от Източното крайбрежие, където е концентрирано по-голямото население на Китай, до северните части и Пекин. Разбира се, нямаше как да не видим Китайската стена и Забранения град. Но тях ни ги показаха не за да видим просто едно от чудесата на света. Всеки един от нас, кметовете, видя нещо познато – как от всичко, през призмата на туризма, се правят пари и се развиват местни икономики.

Видяхме как месното самоуправление и държавата превръщат тази дестинация във възможност местните да припечелват от абсолютно всичко. Включително и от това да си направиш снимка с китаец. Като ни видят европейците и казват: „Ела да се снимаш с нас, само 100 долара“. И се започва една търговия и накрая се стига до 1 долар. Но просто има възможности. Наистина преходът към частна инициатива си тече в малко по-различен мащаб. Говорим за огромни финансови обороти, които държавата може да превърти.

Но Китай е огромен и като популация, и като площ. Видяхме големите пристанища, видяхме курротните им зони. Много силно ме впечатли един плаж, на който нямаше нито един човек. И се чудех защо не го използват. Само един час по-късно приливът го заля напълно. И разбира се, в техните морета, както те ги наричат, има много опасни животни и китайците предпочитат да не се къпят там.

Което автоматично ни прави привлекателни в очите на техните туристи?

-Това е огромният плюс за нашето море, да. Интересът към туристическия продукт, който ние предлагаме, изобщо не е малък. Нвашата визита беше по линия на новата политика на Китай да развие новия Път на коприната. Всъщност това са 6 пътя, по които да има обмен на стоки между Изтока и Запада. Това, което ми направи впечатление е, че китайците вече забавят своя темп. Те не желаят да инвестират толкова много, а търсят стокооборот, желаят да търгуват. И това, което ние търгуваме като морски кметове, това което на всички срещи представяхме е кои сме ние в чисто туристически план. Навярно една много малка част от китайците пътува, но предвид мащабите на тази страна, това е може би 10-15 пъти колкото населението на България.

В чисто първичните разговори казват – „Да, защо не!“. Със зам.-министъра на външните работи на Китай коментирахме възможността за директен полет между двете държави. Разбира се, ние като морски кметове държахме полета да е до Бургас. Китайците са много дипломатични хора и само се усмихнаха и казаха, че предпочитат полетът да е между столиците. Ние обаче продължихме да настоявме - нека да е до Бургас, за да идват направо при нас на морето. И веднага започнахме да хвалим колко е хубаво и голямо бургаското летище. Хвалихме го… докато не видяхме летището на Пекин.

Всъщност всеки един от нас представи своята общината и нейните възможности, колкото и минималистични да са по отношение на китайските туристи. Все пак защо едни 500 хил. човека не дойдат да посетят нашето море. Те са готови да дойдат. В Китай случайно срещнахме българин, който живее там. И той ни каза, че до миналата година година може би е щял да твърди, че китаец няма да си купи имот в България. Но сега вече има интерес. Купуват апартаменти на Банско, нищо чудно скоро си купуват апартаменти и по нашето море.

Нашата преводачка се оказа, че е била в България и сама призна, че нашето море е по-хубаво. Идвала е в Царево, беше ходила до Синеморец. Говорихме си, че я е впечатлил флагът на Резово. Призна, че пак ще дойде. Така че общото впечатление в Китай за България е добро. Наистина усещането е, че ние сме приятели. Най-силно се впечатлих, че най-известното българско нещо там е киселото мляко „Боженци“.
 

С какво представихте Царево?

-Ние нямахме кой знае колко време да се презентираме. Най-силно ги впечатли, че имаме много територия. Най-скъпото нещо в Китай е земята. Те наистина са много. На колкото и красиви места да ни водеха, колкото и интересни събития да видяхме, просто си личеше, че има много хора. За това и така презентирах нашата община. Че ние сме с най-голямата брегова ивица, а сме малки като популация. Това наистина ги впечатли, че ние буквално живеем на широко.

Моето заключение е, че Китай е една зловеща икономика. Мега мащабни проекти, които като дименсия към държавата са нещо нормално. Когато говорим дали трябва да има такива проекти при нас, моето лично мнение е, че няма нужда. Защо ни е мост, който да свърже Царево с Поморие, например? Колко човека ще минат по него? Не че не може да се направи, не че няма българска фирма, която да го построи. Но каква е логиката и защо трябва да пресечем бургаския залив, само за да направим мост? Там с такива мащабни мостове се свързват островите. На едно от малките им островче живеят 2,5 млн души. Отсреща в града има още 5-6 милиона души. Тогава вече има резон да мислиш в такава посока. Защото тези хора, този поток от стоки изплащат тази инвестиция. Така че инвестиции от няколко милиарда - да, възможни са, но трябва да са обосновани. Докато при туризма не е така.

Там има интересни обекти, които да се посещават, факт, но при огромна територия. Това, което най-силно ги впечатляваше е разстоянието. От Бургас до Поморие е 15 минути. Ние там само да се прехвърлим от единия хотел до залата губихме по час. Или пък, че разстоянието от Царево до Бургас е по-малко от 1 час. На нас само да излезем от летището на Пекин ни отне няколко часа. Това, което и аз не се бях замислил е, че ние не отчитаме, че сме богопомазани от гледна точка на бързи разстояния. От Бургас до Поморие с кола е 15 минути. 15 минути е времето да излезеш от вкъщи и да отидеш до магазина отсреща. Това е нещо, което в Китай е невъзможно.
 

Огромна държава, огромна икономика, която се развива бързо. Не може обаче да няма проблеми, усетихте ли такива?

-Ние като кметове, които работят с хора видяхме и проблемите. Факт е, че опитът на всички ни ни позволяваше да ги видим. На 15-20 метра от централните улици се виждат проблеми, които ако няма зловещ ред и голямо финансиране – по-добре е да не ги виждате. Виждахме и чисто организационни проблеми, които обаче те решават с хора. Ако на мен са ми необходими средства и организация за решаването на един проблем, при тях има 1000 души, които да го направят.

Там нещата са поставени на съвсем друга плоскост. Възприятието на живота на тези хора е коренно различно от нашето. Имат други ценности. Дори начинът по, който си образуват думите е съвсем различен.

Има ли шанс за китайски туристи по нашето Черноморие?

-О, разбира се. Ние си говорихме коя е най-добрата реклама. Много е интересно как китайците вярват на своите поп идоли. И ако примерно една звезда се появи в Царево и каже колко е интересно, то тук ще се появят един милион китайци, за да видят. Не знам, ако 1 млн китайци наистина се появят в Царево какво ще правим.

Те няма да дойдат наведнъж, но ще дойдат. И като гледам цялата леглова база по българското Черноморие, съвсем спокойно можем да увеличим 100 пъти потреблението на туристическия продукт, ако привлечем китайци. А ние направихме достатъчно, за да разберат те за нас. Мисля, че е хубаво да се покажем на тяхна специализирана борса в Шанхай, или друг от големите им градове.

Китай е една от най-бързо развиващите се икономики. Какъв е животът на съвременния китаец?

-В провинция Фудзиян имахме възможност да видим нещо наистина интересно. Там видяхме напълно завършена система за електронна община и правителство. Там гражданите не отиват в общината, а в едни големи центрове. Всичко е цифровизирано. Има гишета, но повечето са като вендинг машини. Искаш виза за Тайланд – пускаш банкнотата, слагаш личната карта и машината прави всичко – снима те, отпечатва ти визата. Плащат си глобите за паркиране, плащат си всичко през такива машини. Почти не се разплащат в брой. Всичко е със система през мобилните телефони. Навсякъде има QR кодове. Снимаш кода и си плащаш дори и кафето. Навсякъде има блутуут. Навсякъде където бяхме е така. Страничният ефект за тях е, че са намалели джебчиите. Не носиш пари в джоба, а телефонът ти е постоянно в ръцете, защото дори и вратите отварят с тях. Това ми беше много интересно. Това е чисто държавна политика. Целият оборот да е вкаран през електронен формат.

Има ли идеи, които си откраднахте от там?

-Мислил съм си за чисто принципни неща, които могат да се взаимстват. Техните политики са правени предимно за това да се работи с много хора. Такава е тяхната концепция. При нас е обратното, защото на нас ни трябват хора.

Впечатли ме и това, че когато там се вземе решение, просто вървят напред. В неформални разговори нашите придружители ни казаха: Много се бавите. Решавате нещо, пък после единият бил против, пък защо така, а не иначе. Не се прави така.

Според тях понякога крайното желание всяко мнение да се чуе, ограничава възможностите нещо да се случи. Твърдят, че именно за това са в подем, защото когато се прави бизнес – се прави бизнес. Никой не ти скача и не казва, ама не, не искаме това да се случва. Ако искаш и ти опитваш, а пазарът на труда или ще те утвърди, или ще те изхвърли. Но нямаш право да кажеш: Тоя не ме кефи и за това ще му спра инициативата. Щом като е почнал, той е изминал определен път до тук. Ето ти пътя, тръгни и ти. Мини и ти по пътя, докажи се. Китайците така разбират демокрацията.