На 8 октомври (петък) Бургас ще посрещне една много специална дама: писателят, сценарист, драматург, театрален режисьор и актриса Рене Карабаш (Ирена Иванова). Повод за гостуването ѝ е премиерата на новата ѝ книга „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“. Събитието е част от афиша на Фестивал на изкуствата Порт Прим арт Фест. Ще започне в 17 часа и е с любезен домакин инициаторът и организатор на културния форум – Гранд хотел и СПА Приморец.

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ е една много различна книга – от корицата и оформлението - красив пощенски плик, пропътувал незнайни километри – до съдържанието -  криещ тайни в изящно слово. Повече за себе си и тази чудна творба, разказва самата Рене Карабаш.

Какви са очакванията Ви от Бургас и Порт Прим Арт Фест?

С такава програма, очакванията ми са високи и знам, че ще бъдат задоволени. Какви творци само! За мен е радост да участвам като един от гостите на фестивала. И хубавото е, че въпреки пандемичните ограничения имаме шанса да споделим радостта от този културен празник. Благодарна съм на Стефан Божков (бел. авт. творческият директор на фестивала) за поканата и нямам търпение да кацна в Бургас!

Вие сте писател, сценарист, драматург, театрален режисьор, актриса. Как успявате да съчетавате толкова роли и има ли някоя превес над останалите?

Да, влагам творческата си енергия в различни сфери на изкуството. Важно ми е да мога да се изразявам свободно, само средствата се променят. Лично при мен формулата е да се фокусирам само върху едно нещо, за да мога да му дам цялото си време и любов. Не си падам по многото дини под една мишница, въпреки че ми се получава и това, но се старая да не застъпвам прекалено проектите, които движа.

Откъде черпите вдъхновение за своите превъплъщения?

От живота и смъртта. И онова между тях.

Носител сте на многобройни награди за литература и най-добра актриса, от различни конкурсни фестивали на национално и международно ниво. Имали ли сте моменти на съмнение в себе си?

Именно малкото зрънце съмнение в мен самата е онова, което ме тласка напред и ме кара постоянно да се надскачам и винаги да давам най-доброто на което съм способна. И се радвам, че е така. Добре е творецът да има винаги една малка несигурност в него, която да поддържа тръпката, защото когато човек претръпне, лесно губи смисъла и всичко приема за даденост. Тогава идва страшното. По-страшното от несигурността.

Какво се случва във вашата Творческа академия "Заешка дупка" и кой е добре дошъл там?

В академията ми за писане “Заешка дупка” се случва всичко. Освен че се потапяме в скрития свят на героя във всяка книга, филм или спектакъл, учим курсистите ни да бъдат и добри читатели и хора. Създаваме една креативна общност, в която всеки може да си позволи да бъде несигурен и уязвим, виждайки, че има и други като него. Накрая резултатът е налице - приятелства, литературни четения и много издадени книги. Младите пишещи хора имат нужда от подадена ръка и именно това правим в Творческа Академия “Заешка Дупка”.

Асоциирате ли се с Алиса? В какво? И откъде идва Вашият творчески псевдоним?

Заешката дупка със сигурност се асоциира с Алиса от страната на чудесата, още повече, че усещането е същото - курсистите попадат в един нов и изумителен свят за тях. Относно личния ми псевдоним, Карабаш е фамилията на майка ми, а Рене се появи след като учих във Франция. Така някак внезапно се появи Рене Карабаш - между Париж и селото. Между псевдонима и истинското име.

Кое е любимото ви място за творене - глъчката на сцената или тишината на писането? Имате ли нужда и от двете?

Аз съм доста интровертен тип. И това се дължи на щедростта ми на енергия, която черпят от мен хората, не аз от тях. Затова предпочитам да прекарвам повече време сама, в тишината на писането или на фона на хъркащото ми куче. Но както е написано в Библията, има време за мир, има време за война, има време за сеитба и време за жътва. Така при мен има време за уединение и време за шумни срещи. Въпросът е да си даваш ясна сметка от какво имаш нужда точно в този момент. И да си го даваш.

Като човек на изкуството в редица негови проявления, как се отрази пандемията на Вас и родната културна сцена?

Как се отрази на сцената е ясно - несправедливо. На фона на препълнените заведения, уж с отстояние между масите и намален капацитет, театрите и други културни места все още страдат от допустимите проценти на публика. При мен лично нямаше голяма промяна, освен че пандемията засегна литературните ми изяви и писателската ми академия. Аз съм човек, който работи и прекарва много време вкъщи и разликата се усети единствено в това, че не можех вече да посещавам любимите си ресторанти и кафенета, в които понякога обичам да потъвам. Но тази пандемия беше и още е един голям изпит за нас хората. Някои ще го вземат с шестица, други ще се провалят. Въпрос на готовност на душата е.

Пише ли Ви Вашият Омар писма? А Вие обичате ли епистоларното общуване в "истинския" живот?

Да, обичам да пращам писма и да си пиша с приятели. Усещането е несравнимо с писането на мейл или разговор в месинджър. Омар също пише писма. Обикновено на себе си, тъй като вече е открил бъдещата си съпруга.

Какво да не забравя публиката да си донесе на срещата с Вас в Приморец?

Любимата си книга. Това май е един достоен дрескод за събитието?

Бургас, очаквам ви на 8 октомври (петък) от 17 часа в Приморец!