Художничката Деля Чаушева откри най-новата си изложба в Бургас с интересното заглавие „K.O.D.“. Експозицията може да разгледате до края на март в галерия „Неси“.

Деля Чаушева работи в областта на абстрактната живопис, като има над тридесет самостоятелни изложби у нас и чужбина. Едно специално интервю на Грамофона нюз

Какво представяте в настоящата си изложба „K.O.D.“?

Показвам цветни платна, направени на един дъх с много емоция. Черпила съм енергия от хубавото в живота, от красивото. В другата част от изложбата съм изложила монохромни картини - те са в бяло и черно. Това са концептуални работи, като много ми се искаше на едно място да събера тези два свои цвята. Единият е по-личен, а другият е цветен и по-експанзивен.

Кои са кодовете, които хората могат да разчетат в изложбата „K.O.D.“?

Това, което съм кодирала в моите картини са чувства и емоции, но картините ми остават с отворен код за посетителя и различните очи. Моите работи могат да се разкодират по различни начини – те са безкрайно много и зависи кой как ще погледне на тях.

Аз правя абстрактно изкуство и хората не могат да видят реално изображение в творбите. Могат обаче да намерят неща, които са близки до техните души.

Защо избрахте галерия „Неси“?

Галерия „Неси“ е с дълга история, също и с предистория. Харесвам „Неси“ първо като място, а и мисля, че авторите, които са минали оттук, не са случайни. Не на последно място искам специално да отбележа, че отношението на галерията към автора е много специално.

Защо бургазлии трябва да дойдат и да разгледат изложбата?

Нека бургазлии или просто се разходят до галерия „Неси“, или да дойдат специално за експозицията – всеки сам решава. Посещението им ще ги накара да се докоснат до света на твореца, до света на Деля. Това е една съпричастност и истината е, че ще се обогатят.

Как минава денят ви?

Понякога преди да заспя си казвам, че като стана ще завърша една картина и ще започна нова. На следващата сутрин нищо такова не се случва, но пък хубавото е, че заставам пред картините, анализирам ги, мисля си, защото изкуството е мисловен процес.

Познавам колеги, които се възбуждат от самия процес, защото считат, че самото действие създава картината. При мен всичко е предварително замислено, имам предварителна нагласа, особено при този вид концептуални работи.

За първи път ще споделя, че част от нещата, които са в настоящата изложба съм ги създала по отношение на политическата обстановка в страната.

Показвам този разпад, който се случва, защото това е много сериозно. Няма как случващото се да не ни разтърси нас-хората на изкуството.

Разкажете ни повече за вас?

Като абстрактен автор съм възпитаник на полската школа. Завършила съм Краковската художествена академия “Ян Матейко“ специалност „Живопис“ при великия проф. Иержи Новошелски. Той е световноизвестен, живописец, голямо величие, а тази школа определено ми повлия. От семейство на художници съм, а основните учители в моя живот са майка ми и баща ми - Лили и Михаил Чаушеви.

Опитвах се да рисувам още от 3-годишна и винаги нашите са ме насърчавали. Редовно им досаждах в ателието, за да мога да работя, да рисувам с тях и никога не съм си представяла да правя нещо друго.

Във времето стъпих здраво на едно арт поле, след което  гледах да вървя само напред и да надграждам.

Колко често хората говорят за изкуство в днешни дни?

Мисля, че хората обичат да говорят за изкуство, или поне аз съм в среди, в които говорим изключително много само за изкуство. Прави ми впечатление, че когато се съберем хора извън нашия бранш, такива, които имат съвсем друга специфика на работа – те се интересуват от нас и от нашия процес по ред причини.

Основното е огромното различие, което имаме. Много хора не могат да разберат как се случва тази магия, как започва един работен процес и как преминава един работен ден при хората на изкуството.

Някои художници приемат за прекалено лично какво точно правят и отказват да споделят. Приемат, че това което правят, си е в техния свят и искат техният храм да си остане само техен. Предни дни мой приятел ме разпитва за работата и на мен това ми хареса – стимулира ме, виждам, че хората се интересуват.

За какво мечтае Деля Чаушева?

За един приказен свят, в който да има много светлина, цвят, усмивки, любов, да няма мъка, страдание, гладни и самотни и най-вече зли хора. Изпускаме най-хубавите неща от живота, а той е толкова кратък. Трябва да го изживеем не само достойно, но и с много любов, удоволствие и желание.