Доцент д-р Светла Далакчиева е орнитолог и директор на Природонаучния музей в Бургас. Тя е преподавател на студенти от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и води дисциплините „Екология“, „Дендрология“, „Орнитология“. Опасни ли са гларусите и трябва ли да бъдат намалени, отговорите на тези въпроси тя даде в интервю за Gramofona.com.

Г-жо Далакчиева, има много оплаквания от бургазлии и гости на Бургас, че гларусите са станали много агресивни. Дори имаше предложения за борба с нашествието от гларуси. Пречат ли наистина?

Аз да попитам на кого пречат? Дали пречат на градските птици, на градските животни, тоест на силантропните видове, или дали пречат на хората? Първо, да започнем с това, че историята на гларуса е интересна, това е средиземноморска жълтокрака чайка. Много често въпросът е гларусът чайка ли е? Да, това е вид чайка, която се е срещала по нашите земи. Не е подарена на някого и оттам да е възникнала. Естествено се е срещала, типична морска птица. Въпросът е, че преди малко повече от 100 години тя започва да се синантропизира, което означава, че започва да заселва хорските селища. Защо? Защото там намира изобилна храна, много удобни покриви, места за гнездене и защита от своите естествени врагове, тоест има малко хищници, които да я преследват. Заемайки градската среда, тя става един от доминантните видове, тоест много малко от градските животни могат да ѝ се опълчат – нито котка, нито куче. Така че тя съвсем естествено си увеличава числеността. И сега на въпроса дали да намаляваме числеността, аз винаги отговарям с въпрос: колко са гларусите в Бургас? Изследване в България никой не е правил, никой не знае колко са двойките гларуси в Бургас. Така че ние, преди да тръгнем да коментираме трябва ли да ги намаляваме, не трябва ли, нека първо да разберем колко са. Когато се взимат такива решения, винаги трябва да се мисли в перспектива, тоест да се мисли за последствията. В момента градската среда също е една екосистема и видовете в нея са се разпределили, те са си в някакво тяхно равновесие. Извеждайки и намалявайки гларуса, ние това равновесие ще го нарушим и не знаем кои видове ще станат доминантни на мястото на гларуса? Може да са плъховете. Дали ще ни е по-приятно през деня да се разминаваме по „Богориди“ и по „Александровска“ с плъхове? А дали няма да дойдат повече вранови птици? Тоест трябва да се помисли, преди да се вземат такива решения, да се потърси опит от други места, да се почете малко повече. Но преди всичко да кажем колко са гларусите и как ще ги намалим. Ще отидем да ги избиваме, ще им дупчим яйцата, малките ли... живеем в 21 век и такива неща трябва да се решават по хуманен начин. С колко ще ги намалим, колко е подходящият брой двойки, които да не ни притесняват?

Причината от това, че зачестиха оплакванията от туристи и от граждани, е, че по време на пандемията кофите за боклук, които са един от основните източници за храна на гларусите, бяха затворени, бяха въведени нов тип кофи за боклук и те останаха буквално гладни. Вторият голям източник на храна на гларусите бяха изхвърлените храни от децата в дворовете на училищата в междучасията. Децата си останаха вкъщи и нямаше къде да ядат гларусите по време на голямото междучасие. И всъщност птиците гладуваха, те започнаха да си търсят нов начин на прехрана и затова започнаха да нападат хора с дюнери и с банички.

Доколко разнасят зарази, тъй като се хранят точно с отпадъци?

Всички диви животни имат паразити по себе си, това няма как да го отречем. Гларусите не са по-заразни или по-опасни, отколкото са гълъбите, врановите птици или лястовичките. Те не ходят на лекар, не се обезпаразитяват, имат си и вътрешни, и външни паразити. И това е известно, въпросът е доколко тези паразити са наистина опасни и могат да причинят някакви заболявания на хората?

В никакъв случай не мога да кажа, че гларусът е по-опасен от другите видове птици. Дори когато имаше пик на птичия грип и когато също се чудехме как да се предпазваме и дали сме застрашени, винаги личната хигиена е на първо място. Измиването на ръцете със сапун и вода е достатъчно. Ще дам пример, занимавам се опръстеняване на птици. Това е един научен метод, който се използва за изследване миграцията на птиците. Тоест ние ги ловим и ги държим в ръцете си птиците, дори по време на птичия грип не спряхме да го правим. Всяка година опръстеняваме по няколко хиляди птици и не сме се разболели, защото използваме тези елементарни методи: да си измиеш ръцете, да се преоблечеш и да се изпереш, това е достатъчно. Не трябва да се притесняваме, че птиците ще ни донесат някаква зараза.

Каква е ползата от тях, освен че поддържат екологично равновесие сред животинските видове в градска среда?

Всички през лятото виждат как гларусите и чайките се събират по плажовете след туристите, хранят се с отпадъците по плажа, така че те играят ролята на чистачи. Почистват след нас това, което сме разпилели и сме изхвърлили. Аз затова започнах този разговор, че ако намалим гларусите, може да се увеличат плъховете, защото те са другите, които се хранят с отпадъци. Не мисля, че ще ние е по-приятно, ако има повече плъхове, отколкото гларуси. При всички случаи плъховете пренасят много повече зарази и болести, включително бяс, в сравнение с птиците.

И понеже започнахте да развенчавате митове, вярно ли е, че гларусите са изгонили чайките от Бургас?

Не, не е вярно! Често срещано в науката е хората да наблюдават природни феномени и понеже не знаят подробности и тънкости, се опитват сами да си ги обяснят. Гларусът е чайка, това е средиземноморска жълтокрака чайка. А тези чайки, за които споменават, че са ги изгонили, това е речната чайка. Вид, който в миналото е бил по-масов като размножаване, сега в момента е в Червената книга на България. Той основно при нас по морето се среща по време на зимуване. А като вид е просто по-дребен от гларуса. И хората виждат, че зимата го има, има по-дребни чайки и през пролетта и лятото изчезват. А те изчезват, защото отиват на север, където са им основните гнездилища. И оттам тръгва този мит, че гларусът е изгонил чайката. Никога тези чайки не са се размножавали вътре в града или по покривите като гларуса при нас. Те се размножават край водоеми по бреговете, там, където ще има чапли, корморани и други такива птици. Така че не, не са ги изгонили, това е свързано със спецификата в биологията на тези птици.

Да разбирам ли, че гларусите са нашите приятели?

Ами аз много си ги обичам и сигурно пролича от всичко разказано, въпреки че се опитвам да бъда безпристрастна. Аз винаги ги свързвам точно с лятото, с ваканцията, с хубавото настроение.

Във връзка със специалността „Екология“, която преподавам, винаги се опитвам да науча студентите, че винаги една екосистема, дори и градска, когато е много богата на видове, е по-стабилна и по-устойчива във времето, отколкото когато е бедна на видове. Така че сами ние да се опитваме да си ограничаваме видовете, които съжителстват с нас в града, от екологична гледна точка не мисля, че е правилно решение.