Доц. д-р Александър Димитров е декан на Факултета по природни науки към бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ от 2023 г. Преди това е ръководил катедрата „Екология и опазване на околната среда“. Продължава да членува в тази катедра. Семеен, с две деца. За себе си казва, че повече от 30 години животът му е отдаден бургаския държавен университет. Едно интервю на новинарски сайт Gramofona.com:
Доц. Димитров, декан сте на факултета по природни науки към държавния университет „Проф. д-р Асен Златаров“, има ли необходимост от еколози?
Има голяма необходимост от специалисти, които са в сферата на природните науки, както и на такива от техническите науки. В последните години се наблюдава огромен отлив от тези специалности, а причината е, че са по-трудни за изучаване от учениците, които завършват сега. Конкретно за екологията, има нужда от еколози и децата искат да учат тази специалност, единственият проблем е, че по-трудно се намира реализация.
Все още няма въведено изискване към фирмите длъжността „Еколог“ да се изпълнява от завършили еколози. Това е най-големият проблем.
Преди година-две се спомена от един министър, че ще се въведат законодателни промени. Идеята бе да се задължат фирмите и институциите да наемат специалисти-еколози за отпадъците и всякакви дейности, свързани с екологията и опазването на околната среда. Но нищо не се направи, за съжаление!
Казахте, че има необходимост, но какъв е интересът към екологичните специалности? Две са направленията в момента, по които могат да се обучават студенти.
По принцип са две, но има нови изисквания от министерството и в бакалавърската програма остана само една специалност – „Екология и опазване на околната среда“, обучението е редовно и задочно. Втората специалност „Екологичен мениджмънт“ остана само като магистърска програма на този етап. За специалисти обучението е 2 семестъра, а за неспециалисти 4 семестъра. Интересът последните години е доста голям, може би заради екологочната конференция, която организираме.
Каква е идеята на тази конференция, как започна и 8 години по-късно какви са резултатите?
Аз не съм от началото, през 2017 година се присъединих към тази катедра и тогава се включих в организацията на конференцията. Благодаря на колегите от катедрата, които са я стартирали и са положили основите! Аз просто вложих всичките си усилия, умения и контакти с институции и бизнеса, за да я развия!
Идеята е да накараме младите хора да се замислят върху екологичните проблеми, да развият екологично съзнание, да разберат, че природата и всичко, което ни заобикаля не е само за нас, а трябва да остане и за следващите поколения.
Започнала е скромно с 15-20 участници, но бройките нарастват постепенно и тази година стигнахме почти 200 човека участници и много, много гости и публика. Има огромно желание, може би защото много от училищата участват в екологични проекти.
Учителите имат интерес да ги стимулират, защото това е единствената по рода си конференция и единственото поле за изява на учители и ученици в сферата на екологията в България. Преди 2 години направихме опит за международно участие със студенти от Ларнака (Кипър) и от Воронеж (Русия). Много хубави отзиви получихме и се готвим да я направим международна.
Кога трябва да започне обучението по екология? Има различни курсове и програми по училища и детски градини, това достатъчно ли е да се изгради отношение на подрастващите към околната среда?
Достатъчно е, ако го има същото в дома. Наскоро бях на едно интервю в БНР Бургас и няколко пъти повторих, че проблемът с опазването на околната среда е основно в хората. Докато всеки от нас не започне да мисли екологично за бъдещето, използвам мотото на нашата конференция (б.р. - мотото е „Да мислим екологично за бъдещето“), няма да се оправят нещата! Вярно е, че децата, учениците и студентите прекарват основна част от деня си в учебни занятия, но ако няма отношение в семейството им, обучението няма да има ефект.
Говори се за необходимост от разширяване на депата за отпадъци, за въвеждане на нови системи за преработка на отпадъци, какво още трябва да се направи за подобряване на околната среда?
Моите наблюдения са основно в община Бургас и тук се прави страшно много. Освен депото за отпадъци имаме изградена анаеробна и аеробна инсталация за преработка на отпадъци. Може би трябва да има на повече места от цветните контейнери за разделно събиране. От месец започна поставянето на кафявите контейнери, които са за органични отпадъци. Ако ние свикнем още у дома да събираме отпадъка разделно, да го изхвърляме в подходящи контейнери, ще се получат много добри резултати.
Различни инвестиционни намерения за изграждане на заводи за преработка на отпадъци има в съседните на Бургас общини, например в Карнобат, Царево и други. Търсят ли ръководните органи становище от специалистите в катедра „Екология“ за подобни проекти?
Обръщат се към нас за изследвания, проучвания и оценка на въздействие на околната среда. Не участваме много активно, тъй като наблягаме на академичната подготовка и международните проекти, по които университетът работи. Непрекъснато получаваме запитвания за наши студенти, които могат да започнат работа в сферата на екологията.
По какви научни проекти, свързани с опазването на околната среда, работят учените от катедра „Екология“? И кои са най-успешните разработени научни проекти, с които ръководената от вас катедра може да се похвали?
Много са, наскоро приключихме проект по трансгранично сътрудничество с Тракийския университет в Одрин, Турция. Той е за идентифициране на замърсители, в т.ч. и полимерни частици в три екосистеми – крайбрежието на Черно море около Бургас, езерото „Вая“ и река Караагач. Малко преди това приключи проект за изследване на морското дъно от замърсявания.
Също по проект разработихме платформа за сигнали за замърсявания. Работим по проекти за опазване на различни екосистеми. Имаме орнитолози, които се занимават с проучвания, свързани с миграцията и популацията на птиците. Съвсем скоро стартираме проект за изследване и използване на водорасли. Предстоят и още няколко проекта, които все още подготвяме и ще разкажа повече, но когато реално стартира работата по тях.
