Динко Динков е писател. Живее и твори в Бургас. Преподавател по български език и литература във Вечерна гимназия “Захари Стоянов”. Печели първа награда от Никулденския конкурс на екипа ни за 2014 г. с разказа “Шабловия кой”. От години е главен оценител на рибарските разкази. Как се промени конкурса в годините, интервю на Грамофона нюз.
Г-н Динков, с какво тазгодишните творби се отличават от изпратените в предишните издания на любимия ни Никулденски конкурс?
За поредна година любимият ни Никулденски конкурс на сайта „Gramofona.com“ привлече участници от цялата страна, които изпратиха свои творби: стихотворения, разкази и кратки истории, вдъхновени от риболовната страст. Творбите, които получихме тази година се отличават от изпратените в предишните издания с опита на някои автори да разгърнат през темата за риболова и морските приключения една картина на живота, завладяваща със своите социални и обществени проблеми, да поставят екзистенциални въпроси, които да провокират размисли и да вълнуват.
Кои са по-добрите разказвачи – мъжете или жените?
Всеки един от отличените разкази в конкурса има свое достойнство, своя тематика и стил, независимо дали разказвачът е мъж или жена. Мъжете имат по-особено отношение към риболова, към обвързването на темата с близкото минало, с бягството от жестоката действителност, със спасението, с усещането за свобода. Често на жените се налага да влизат в роля, за да преживяват и пресъздават като творци, но те съумяват да виждат през риболовната страст смисъла и безсмислието на живота, отношението на близките и далечните към вярата и смъртта, към любовта.
Има ли нещо друго, освен рибарската тематика, което обединява разказите и стихотворенията?
Обединяваща в разказите е темата за човешките изпитания. В изтеглените от творбите рибарски мрежи се разплитат откровения, преклонения пред красотата, социални и битови абсурди, комични ситуации, драматични обрати, мистерии, поетични метафори. Преплували водите на темата, авторите рисуват пред читателите брегове, изпълнени с обич, веселие и смях, с тревога, понякога с отчаяние и безпомощност, с копнежи и надежди…
Героят на тези произведения често остава неразбран, сам в своята борба за свобода в морските стихии, в дълбините или във водовъртежите на човешки бури… Рибарските истории се превръщат в истории на живота, на приемствеността, на състраданието или на безвъзвратната раздяла, истории за протегнатата приятелска ръка, за сърдечната прегръдка, за безумната, за всеопрощаващата любов.
Бяхте участник в конкурса, а сега сте жури. Какво е усещането да сте от другата страна?
С благодарност към екипа споделям радостта си, че имам възможността да бъда жури на Никулденския конкурс, който слива в себе си любовта ми към литературата, към морето и подводния риболов. „Шабловия кой“, с който спечелих конкурса през 2014година, се превърна в отправен разказ за следващите ми творби, а неговата тема – в основна тема за мен и досега.
Усещането от другата страна е за отговорност и честност пред творците, част от които са бъдещи надежди за новата ни литература. Чета с внимание по няколко пъти всеки текст, след което обсъждаме с екипа тези, които са ни направили най-силно впечатление. Бих поговорил с всеки от участниците за литературата, риболова и морето.
Затова време как се е променил конкурсът?
Имам наблюдения върху творбите на конкурса още от самото начало. С приятеля и редактора на последните ми книги Ваньо Вълчев сме разговаряли многократно за творбите, както и за развитието на конкурса, за неговите послания, за бъдещето му и в нас постепенно се породи една ревностна любов към него. Обичам Никулденския конкурс, той ми е на сърце, защото е истинен и вдъхновен от онази страст, която преобразява човек и го прави по-добър… Промяната на конкурса откривам в разширяване на темата, в излизането от нея, за да бъдат открити различните лица на живота.
Кои грешки не трябва да допускат авторите?
Имаме богато литературно минало, от което младите автори могат да се учат, но трябва да останат и да бъдат себе си – да пишат за преживяното от тях, думите да минават през сърцето и душата, да пишат искрено и честно, с чувство, да разказват човешки истории, да не се плашат от болката и страданието, да плачат и да се смеят, да обичат.
