Димитър Стоянов: На конгреса на БСП имаше списъци с хора, за които е забранено да се гласува

Димитър Стоянов е народен представител от Бургас. Той е един от шестимата депутати, които обявиха, че напускат парламентарната група на „БСП за България“, а освен това напуска и самата партия. Интервю на Gramofona.com

Г-н Стоянов, доста крайно решение. Защо решихте да напуснете не само парламентарната група, но и партията?

Напускайки партията, аз се дистанцирам от политиката, която в последно време е прекалено дясна. Не се дистанцирам обаче от хилядите членове, мои приятели и съратници, с които сме се подкрепяли. Лично за мен това е честният подход.

От кога сте член на БСП?

От 1979 година съм член на БСП. Моят дядо е бил член на Българската работническа социалдемократическа партия, която е предшественик на БСП от 1912 година. След това е баща ми, който е член от 1947 год. Общо 108 години присъстваме нашето семейство в тази партия. Скоро ги смятах, това прави 156 години общ партиен стаж. Аз съм социалист. Но социализмът не е щампа. Социализмът е развитие и няма такова чудо като консервативен социализъм, защото консервативният социализъм означава, че бедният остава беден, а богатият – богат. Това не води до развитие, а до застой.

Решението Ви е изненадващо за мнозина, но Вие дълго ли мислехте, за да стигнете до него?

Аз и като общински председател на БСП в Бургас (б. ред. От 2007 до 2011 год.) видях много отрицателни тенденции, които се развиваха в бургаската партийна организация и те не ми харесваха. Тези тенденции, които се налагаха от София доведоха до това, че ние от една от водещите партийни организации в България се превърнахме, да го кажем в една от слабите.

През 1999 година на местните избори Иван Костов беше казал, че Бургас е неговата болка. Можете ли да си представите колко силни бяхме тогава? Но това вече е история и спомен, който дори не всички вече знаят. Като общински председател виждах процесите и се чудех, защо се прави всичко възможно, за да се овладее бургаската партийна организация и тя да се омаломощи.

В последствие аз излязох от политиката за няколко години и отново се върнах с избора ми за народен представител. Тогава видях, че тези процеси са се задълбочили. Това, което беше в Бургас вече се беше разпространило не само в цялата страна, но беше обхванало и София.

Защо се върнахте в политиката?

Стана случайно. Някои неща стават случайно. Реших да се включа в списъка на кандидатите в труден личен момент. Малко преди това почина съпругата ми. Имах потребност да съм повече сред хората. Исках да помагам, да помагам в областта. Помолих да бъда на място, което не е много избираемо. Сам им казах, че е добре десето място и от ръководството на БСП в Бургас удовлетвориха желанието ми. И след това, когато БСП получи бюлетина №10 аз разбрах, че това е знак.

Започнах много сериозно да работя. Моята кандидатура се възприе значително добре. Аз не си правих кампания в самата партия, а извън нея. За мен гласуваха бивши нефтохимици, защото съм работил там. Гласуваха военни, защото съм бил военен. Гласуваха и служители от МВР, гласуваха членове на религиозни организации, различни НПО.

Стана така, че освен шанса, който ми беше даден, се активира една маса, която сформира един избор за мен. 10% от гласувалите за БСП гласуваха за мен. Влязох с намерението да работя в парламента.

Видях обаче как нашата група още няколко месеца след влизането в парламента се разцепи. Видях, че започваме да се занимаваме с несъществени неща. Започна да се търси вътрешнопартийният враг, лансираха се хора, които нямат потенциал. Това може и да са нормални неща, но не и в ситуацията, в която се намираше БСП.

Когато виждаш, че губиш гласове, че започваш да изчезваш от политическата сцена, когато виждаш, че интелигентите хора започват да се дистанцират от нас, започваш да разбираш, че трябва да се направи нещо. Опитите обаче  срещат отпор. Имаше разминаване между заявено и реални действия.

Къде бяха тези разминавания?

Ами ето един пример: Ние тръгваме да защитаваме дребния и среден бизнес. Заявяваме такова намерение, а в същото време се прави промяна в Закона за горивата, в който се засягат интересите на дребните и средните собственици. И ние този Закон го подкрепяме.

Следващото - ние сме дошли в парламента да работим, обаче ние напускаме парламента, отсъстваме 3-4 месеца без да знаем защо, а в същото време там се приемат закони, които са лобистки и засягат интересите на нашия избирател. Към това нещо нямаме никакво критично отношение, а продължаваме да се занимаваме единствено със себе си. Кой ни е виновен? Това показва, че има нещо сбъркано и това нещо продължава.

Мога да продължа и с избора за председател. Да, изборът е много демократичен, защото всеки един партиен член може да даде гласа си за този, който му харесва. Но самият избор, от самото начало беше опорочен. Не може да идва кандидат в Бургас и сам да си организира срещите с хора. В същото време идва председателката и за нея се наема театър, водят се хора от цялата област, поставя се един огромен винил.

Само наемът на театъра и винила струват поне една минимална работна заплата. Предвиждаше се всеки кандидат да даде до 10 минимални заплати. Колко обаче такива срещи е имало в цялата страна и колко заплати са дадени? Самото гласуване с кутиите, които бяха за болните избиратели. Как се е гласувало там – някой носи кутията, излиза от стаята и след това я прибира? Или идва, казва на човека за кого да гласува и си тръгва?

Аз бях и на конгреса. 50-ти юбилеен конгрес, а нямаше представители на синдикатите, дипломатическият корпус беше представен на ниско ниво. В същото време обаче имаше списъци за кого да се гласува и за кого е забранено да се гласува. Това води до ситуация, в която човек започва да се пита: Аз какво правя тука? Само да ви кажа, че по същия начин в човешката история много често са избирани диктаторите, с масово гласуване и мнозинство.

А от тук накъде?

Бъдещето е напред. Изразявам благодарност и запазвам най-добри чувства за това, което е било през годините. Аз винаги ще се изказвам и оставам със симпатия към хората в партията. Основната задача на БСП не е да свали ГЕРБ от власт. Основната задача е да реши какво ще прави като вземе властта. За какво ще се бори. Не е важно какви са били ГЕРБ. Важното е какви сме ние, за какво се борим. Така се дава алтернатива на обществото. Иначе тъпчем на едно място.

Снимка: Novapress